СофияПловдивВарнаБургасРусе

Богатите страни от Персийския залив ще са главните съюзници на Ас Сиси

ДПА

Главнокомандващият на египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обявява отстраняването на президента Морси. Снимка: от тв екрана

Анализатори казват, че при управлението на фаворита на президентските избори Абдел Фатах ас Сиси Египет ще разчита на съюза си с богатите на петрол страни от Залива за подкрепа. В същото време работните отношения на страната със западните държави ще продължат, но може да им липсва сърдечност.

Богатите на петрол монархии от Персийския залив не положиха много усилия да прикрият ликуването си, когато Мохамед Морси от „Мюсюлманските братя“ беше отстранен от поста президент на Египет миналата година. Всъщност тяхната реакция на този ход беше да дадат милиарди долари на временния режим.

Сега, след като бившият главнокомандващ Абдел Фатах ас Сиси, който свали Морси и се смята, че е дърпал конците през миналата година, спечели президентските избори, може да се очаква тези връзки само се засилват, казват анализаторите.

Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства дадоха първоначално 12 милиарда долара през седмиците след свалянето на Морси и обещаха още, позволявайки на страната да избегне надвисналата криза във валутните си резерви.

„Страните от Персийския залив са твърдо решени да помагат финансово на Египет поне за още 12-18 месеца“, казва Исандр ел Амрани, директор на проекти за Северна Африка в Кризисната група. „Те допускат или се надяват, че след този период Египет ще е в състояние да извърши реформите по програмите си за субсидии и прочие и ще може да покрие критериите на Международния валутен фонд и да търси други източници на финансиране“.

Изключението сред страните в Персийския залив е Катар, който подкрепяше Морси и чиято телевизия „Ал Джазира“ все още осигурява много ефирно време на представители на „Мюсюлманските братя“ в изгнание, което предизвиква гнева на съседите му и на новите египетски власти.

На среща на върха през април страните от Залива излязоха с изявление, че съперничещите си монархии са разрешили противоречията си. Не се споменаваха обаче никакви подробности, поради което Ел Амрани остава скептичен.

„Някои от неотдавнашните персонални промени в Саудитска Арабия може да подтикнат към сближаване“, казва той, „особено оттеглянето на началника на разузнаването принц Бандар. Но не виждам Катар или „Ал Джазира“ да променят тона си към Египет или да прекратяват подкрепата си за лидерите на „Мюсюлманското братя“ в изгнание. Това ще е отличителна черта на региона за известно време“.

Това, до което се свеждат нещата, твърди Ел Амрани, е „новото регионално разделение“, при което страните се подреждат за и против подкрепяната от саудитците кампания срещу „Мюсюлманските братя“.

Заедно с Катар, Турция е другият важен поддръжник на ислямисткото движение в региона. Това означава, че отношенията на Египет с правителството на Реджеп Тайип Ердоган вероятно ще останат напрегнати.

Според египетския политически анализатор Гамал Солтан, регионът се завръща към предишното положение, като Египет възстановява отдавнашните отношения с така наречената умерена арабска ос – страните, които като цяло гравитират към САЩ и възприемаха помирителна политика спрямо Израел.

„Има отдавнашни отношения с тези страни, датиращи от времето на сваления диктатор Хосни Мубарак и умерената арабска ос, включваща Египет, Саудитска Арабия и Йордания“, твърди Солтан, професор по политически науки в Американския университет в Кайро. „Ще станем свидетели на възстановяване на умерената арабска ос, която понесе тежък удар след падането на Мубарак“.

Другите ключови връзки на Египет – с отдавнашния стратегически съюзник САЩ и с ЕС, който, разглеждан като блок, е основният търговски партньор на Египет – се разклатиха след свалянето на Морси. Насилствените репресии срещу поддръжниците на сваления президент – с най-малко 700 убити в един ден миналия август – правят трудно за западните правителства да са прекалено топли към новото египетско ръководство.

Въпреки това Ел Амрани отбелязва, че Ас Сиси има своите поддръжници на Запад. „Те виждат тези избори като осигуряващи яснота, подсилващи сигурността и съществуващите отношения с Египет“, казва той. „Но някои освен това се опасяват дали Ас Сиси ще бъде в състояние да се справи с предизвикателствата и дали няма да продължи сегашната вълна от репресии“. Въпреки обхвата на репресиите, казва Ел Амрани, „повечето страни се примиряват или са ентусиазирани от тях“.

Солтан е съгласен с тази оценка: „Отношенията със САЩ и с ЕС вероятно ще имат нужда от известно време, за да се върнат към предишната си сила. Съществуват неясноти по насоката на египетската вътрешна политика. Ще се поддържат работни отношения, но до известна степен те ще са студени“. Но Солтан казва, че ще бъде грешка да се възприема разпалената антиамериканска риторика в египетските медии от юли насам като знак, че властите искат да се дистанцират от САЩ.

„Всяка от страните, независимо дали Мюсюлманското братство или националистите, иска да покаже, че другата страна е по-близка до Америка“, твърди той, като посочва, че „Америка има доста негативна позиция в египетската политическа психика“. „Много от нещата, които се публикуват в медиите за САЩ, са свързани с вътрешните египетски политически борби, а не с египетската външна политика“, споменава Солтан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.