СофияПловдивВарнаБургасРусе

В България и Румъния приемат спокойно антиимигрансткия вот

Раду Маринаш
Ройтерс

Британците имат правото да се притесняват, ако се сдобият с румънци за съседи, това го казва човекът, който триумфира на изборите за Европейски парламент. Въпреки тази неприязън обаче румънците все още оценяват Европейския съюз като най-добрия им шанс да се спасят от бедността.

Някои се опасяват от още по-голяма демонизация на имигрантите от Румъния и съседна България след победите от миналата седмица на десните евроскептични партии във Франция, Дания и Великобритания, където Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) на Найджъл Фараж победи утвърдените партии.

Въпреки това хората от най-бедните страни на ЕС като цяло приемат спокойно резултатите и антиимиграционната реторика, съзнаващи, че партии по-близки до центъра, все още държат властта.

Не мисля, че това ще окаже някакво влияние върху начина, по който живеем, каза Адриана Бериндей, бивша учителка в Румъния, която сега работи във Великобритания като чистачка. Може би те ще предложат антиимигрантски мерки, но дори ако го направят, те няма да успеят да получат одобрение за тях, тъй като нямат мнозинство в Европейския парламент, каза Бериндей.

Румънците остават сред най-твърдите поддръжници на ЕС, като разглеждат членството като път към благополучие. Наред с членството в НАТО те също така го смятат за защита за бившата комунистическа страна, особено след като Русия анексира Крим от съседна Украйна.

Този оптимизъм е подхранван от постепенно увеличаващия се стандарт на живот. Нетните месечни заплати в Румъния почти се удвоиха до 1706 леи (530 долара) от 918 леи, когато Румъния се присъедини към ЕС през 2007 г. Растежът на икономиката на годишна база бе 3,8 процента през първото тримесечие на 2014 г. Членството в ЕС също така предостави на румънците свобода да пътуват в търсене на работа и по-добро заплащане в по-богатите европейски държави – съвсем различно от строгите граници по време на управлението на комунистическия диктатор Николае Чаушеску до 1989 г.

Румънците, работещи в чужбина, са изпратили в родината си над 30 милиарда евро (41 милиарда долара) след присъединяването към ЕС. Не всеки в по-богатите държави от ЕС е доволен от присъствието им. ЮКИП публикува платена обява на цяла страница от вестник, която включваше статистика на престъпленията, извършени от румънци във Великобритания. Фараж отхвърли обвиненията в расизъм от „политически коректния елит“, но каза, че „всеки нормален и безпристрастен човек трябва да има правото да бъде притеснен, ако група румънци изведнъж му станат съседи“.

Дори в бившата комунистическа страна Унгария крайнодясната партия Йоббик стана втора на изборите миналия уикенд. Но нито Румъния, нито България не избраха нито един евроскептичен кандидат от крайнодесните или крайнолевите, като при гласуването имаше открита борба между двете основни партии във всяка една от страните. Избирателната активност в Румъния от 32 процента бе по-висока отколкото преди пет години, когато в страната се състояха първите евроизбори; за сравнение в Полша избирателната активност бе 23,8 процента, а в Словакия бе едва 13 процента.

В Румъния, България, както и в други бивши комунистически страни има преобладаващо проевропейски ентусиазъм, каза Каталин Аугустин Стойка, генерален директор на социологическата агенция КУРС (CURS). Не трябва да забравяме, че от Румъния заминаха голям брой имигранти за богатата Европа – най-вече за Испания и Италия, които оказват финансова подкрепа за семействата си в Румъния. Така че всички, които живеят тук, виждат осезаема полза от членството в ЕС, източник на прехрана, каза Стойка.

Софийският таксиметров шофьор Георги Дишков припомни прогнозите на ЮКИП, че имигрантите от Балканите ще нахлуят във Великобритания в началото на тази година, когато бяха вдигнати оставащите ограничения за работа там – наплив, който досега не се е осъществил. Защо българите трябва да се тревожат заради победите на партии като тази на Фараж, каза 34-годишният Дишков. Те отправяха подобни заплахи към българите и румънците и преди Нова година, но всички ние видяхме, че нищо не се случи, добави той.

Настроенията обаче може да се променят, ако резултатите от изборите доведат до промени на политиката на ЕС, особено по отношение на движението на работници. Ние сме притеснени, каза Йоан Мирча Пашку, бивш министър на отбраната, а сега румънски евродепутат. Голямата изненада е, че тези екстремисти спечелиха в най-демократичните европейски страни, които се смятаха за стълбове на демокрацията на континента, посочи Пашку.

Мисля, че те вървят в тази насока на ограничаване на свободното движение. Възможно е това да стане, добави той. Ксенофобията и атаките срещу румънци и българи също ще се засилят, каза пред Ройтерс Пашку, който е и заместник-председател на комисията по външни работи на Европейския парламент.

Въпросът за влизането на Румъния и България във Шенгенската зона, на който се налага вето от по-богатите държави в ЕС, които казват, че двете страни не са направили достатъчно за сигурността по границите и борбата с корупцията, все още е мъчителен. Румънският политически коментатор Мирча Мариан заяви, че сега почти няма шанс за събиране на подкрепа в Европейския парламент. Водещите партии сигурно ще направят тази отстъпка за крайно десните групи в опит да бъде спряна миграцията, каза той.

В по-голямата си част политическият и медиен дебат в двете страни бе фокусиран върху последиците на национално ниво от резултатите. Изборите бяха мини-референдум за правителството. Основният дебат за Европа бе слаб, целият вот бе фокусиран върху вътрешни въпроси, каза Кирил Аврамов, политически анализатор от Нов български университет. Той обаче добави: „Гласуването на хората и тонът на ключовите политически играчи показа, че България категорично се намира в европейската орбита и иска да бъде част от съюза“.

Милиони румънци и българи празнуваха влизането им в ЕС с фойерверки и празненства по улиците през януари 2007 г. въпреки някои опасения в други части на блока, че двете бивши комунистически държави са твърде бедни и корумпирани, за да бъдат допуснати в съюза.

Румънският ентусиазъм остава незасегнат. В проучване на Евробарометър през март бе установено, че 76 процента от румънците са оптимистично настроени за бъдещето на страната им в ЕС, сравнено със средната европейска подкрепа от 53 процента.

Хората, румънците искат да останат в Европейския съюз, тъй като осигурява пари за модернизирането на нашата икономика, каза 77-годишният пенсионер Петре Йоан в Букурещ. Аз съм оптимистично настроен за Европейския съюз. Съюзът и НАТО ни защитават, според техните закони те трябва да функционират като щит, каза Йоан, бивш капитан на кораб.

За разлика от корупцията, която е обхванала местната политика, румънците имат далеч не толкова враждебен подход към политиците и държавните служители в Брюксел колкото британците. Румънските лидери също така често държат речи със знамето на ЕС като фон – нещо, което може да се смята за анатема за техните по евроскептични колеги.

Румънският външен министър Титус Корлъцян каза след резултатите от изборите, че румънците все още оценяват европейското политическо бъдеще. Тази привързаност се демонстрира с липсата на политически формации, които имат програма, насочена срещу Европейския съюз, посочи той.

В България отношението към ЕС е по-различно. Макар според проучвания българите все още да имат положително отношение към Брюксел, социологическата агенция Алфа Рисърч посочва, че има увеличаващ се евроскептицизъм, породен от разочарованието, че заплатите и стандартът на живот не се увеличават достатъчно бързо. България е по-бедна от Румъния, има бързо намаляващо население и икономическият й растеж изостава от този на нейната черноморска съседка.

В дългосрочен план това може да има много по-лош ефект върху отношението на България към блока, отколкото представянето на антиимигрантските и крайно десни партии. Има все по-голямо разочарование в ЕС, тъй като много българи чувстват, че не се възползват достатъчно от членството, а вместо това биват ограничавани от все повече и повече изисквания, каза Боряна Димитрова от Алфа Рисърч. На политическо ниво дебатът за увеличаващия се евроскептицизъм не е на дневен ред, тъй като българите мислят за собствените си проблеми – доходи, работа, добави тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.