СофияПловдивВарнаБургасРусе

25 години след събитията на площад Тянанмън Китай вече не е парий

Франс прес

Двадесет и пет години след репресиите на площад Тянанмън Пекин промени статута си от международен парий на силно ухажвана свръхсила при постепенното заглъхване на проблема с човешките права.

Скандализираните западни сили наложиха икономически санкции на Китай след нападението на армията в нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г., което взе стотици жертви сред искащите демокрация протестиращи студенти.

Предвещавайки бъдещето, тогавашният президент на САЩ – и бивш посланик в Пекин – Джордж Х. У. Буш устоя на призиви за по-строги санкции и дори тайно изпрати свои представители в Пекин, за да успокои китайския лидер Дън Сяопин.

Приемникът му Бил Клинтън, който по време на предизборната си кампания през 1992 г. критикуваше „касапите в Пекин“, отначало обвърза развитието на американско-китайските търговски отношения с напредък в областта на човешките права, но това изискване бързо бе забравено.

„Малката ни тайна е, че имахме някакъв напредък, но икономическите агенции не бяха въодушевени и подкопаха политиката ни, а президентът Клинтън не подкрепи Държавния департамент“, спомня си Уинстън Лорд, който по онова време е бил главният отговорник на американската дипломация за Източна Азия.

„Администрацията ни бе разделена. Китайците се възползваха от това и не постигнаха съществено развитие по правата на човека“, подчерта неотдавна Лорд на изслушване в Конгреса.

Четвърт век по-късно дипломатът, чийто посланически пост в Китай изтече само шест седмици преди събитията на Тянанмън, призовава САЩ да поддържат натиска за човешките права, но смята, че може би ще е по-ефикасно да се наблегне на „по-предпазливи“ въпроси като околната среда, „тъй като китайският режим е издигнал оцеляването си в главен приоритет“.

Някои мерки все пак продължават да са в сила от 1989 г.: западняците и Япония редовно организират с Пекин дискусии за човешките права и отказват да продават оръжия на Китай, макар и в миналото Франция да е призовавала за отмяна на ембаргото на ЕС.

Днес обаче Китай има несъразмерно по-голямо влияние отколкото през 1989 г.: икономическата й тежест се увеличи 30 пъти с превръщането на страната в платформа за евтино производство на промишлени стоки.

Откакто президентът Си Цзинпин встъпи в длъжност миналата година, Китай отправя все повече и повече морски териториални претенции към съседите си, а влиянието на Пекин се търси по разнообразни теми като световната икономика, климатичните промени, Северна Корея, Иран и Судан.

„От самото начало правителствата (на САЩ) не държат особено да разглеждат тези въпроси“ за човешките права, посочва Уорън Коен, преподавател по история на американската дипломация в Мерилендския университет в Балтимор.

„От време на време се повдига въпросът, ако е станал някакъв инцидент или някой е написал статия. Но съвсем ясното послание, което бе изпратено на китайците, е, че отношенията ни с тях са много по-важни от това, на което подлагат народа си“, каза Коен.

С нормализирането на американско-китайските търговски отношения Бил Клинтън уверяваше, че това решение е най-добрият начин да се насърчи „жизнеспособен напредък в дългосрочен план“ за правата на човека.

Съвсем неотдавна обаче американски официални лица повдигнаха въпроса за влошаване на ситуацията с арести на дисиденти, налагани ограничения на малцинства и пълно затъмнение върху споменаването на случилото се на Тянанмън – цензура, която Камарата на представителите на САЩ почти единодушно поиска миналата седмица да бъде отменена.

„Не може да се каже, че развитието на икономиката ще доведе до подобряване на гражданските и политическите права. Китай ясно показа, че това не е така“, изразява съжаление Софи Ричардсън, директор за Китай в правозащитната организация Хюман райтс уоч.

„Имали ли сме инструмент за влияние в някакъв момент? Съмнявам се. Ще ми се да го вярвам, ще ми се да е било така, но е трудно да се види какво сме можели да направим“, подчертава Уорън Коен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.