СофияПловдивВарнаБургасРусе

Историческите ханове в Букурещ се възраждат от пепелта

Франс прес

Хановете с ориенталски вид в историческия център на румънската столица, които някога са били задължителни места за отсядане на търговците, отиващи в Букурещ, оживяват отново след десетилетия на забрава благодарение на амбициозни проекти за възстановяване.

Хановете в Букурещ, подобни на кервансараите, разпръснати из Османската империя и отвъд нея, са процъфтели през XVIII и XIX век в този град на границата между Изтока и Запада, приемайки пътници, пристигнали от румънските провинции, но също от Сърбия, България или от Германия.

Хановете – място за обмен, са допринесли за развитието на града, тъй като „чуждестранните или румънските търговци, които се връщали от своите пътувания, внесли модерни архитектурни идеи, стараейки се специално да откроят фасадите“, обяснява за АФП специалистката по история на изкуството Чезара Мученик.

Тези укрепени конструкции, включващи оградено място за конете и товарните животни, магазини на партера и стаи на първия етаж, малко по малко са се трансформирали в по-удобни хотели.

Останали като знакови постройки на града, хановете все пак е трябвало да се сблъскат в продължение на десетилетия с нехайството на властите и са се спасили на косъм от разрушителната лудост на бившия комунистически диктатор Николае Чаушеску.

Такъв е случаят с Ханул луи Манук (Hanul lui Manuc), най-красивия хан на Румъния, според експертите.

Издигнат в центъра на Букурещ през 1808 г. от Манук бей – високопоставен османски сановник от арменски произход, Ханул луи Манук за малко е щял да бъде сринат по нареждане на Чаушеску по време на работата по строежа на гигантския Дворец на народите, довела през 80-те до разрушаване на един от най-красивите жилищни квартали на столицата.

„На тогавашния главен архитект на Букурещ му хрумнало да каже на Чаушеску, че в хана са били проведени първите събрания на работниците комунисти през 1920 г. и постройката била пощадена“, разказва с радост сегашният собственик Шербан Кантакузино, наследник на голяма румънска княжеска фамилия, който си е върнал по съдебен път сградата, принадлежала на неговите прадеди, след падането на комунистическия режим.

Кантакузино се е заел със силно желание да възвърне някогашната красота на това архитектурно бижу.

„Когато започнах строежа, мислех, че един слой боя, най-много шест месеца работа, ще са достатъчни, за да може сградата отново да бъде отворена за посещения“, разказва той за АФП.

След седем години и почти 2 милиона евро възстановяването все още не е завършено, макар че няколко ресторанта и вътрешният двор са отворени отново, привличайки ежедневно хиляди туристи.

„Това е уникално място с множество много интересни елементи като този балкон или тази алея“, изградена от дървени павета, казва с възторг Димитриос Рутис, 27-годишен гръцки инженер, дошъл със свои приятели, за да направи снимки.

На неколкостотин метра от това място обновен търговски пасаж Ханул ку Тей (Hanul cu Tei – „ханът с липите“ ) приютява сега кафенета и арт магазини.

Друг хан – Ханул Габровени (Hanul Gabroveni), който дължи името си на множество търговци от българския град Габрово, които са отсядали там, също възвръща вида си.

Той е бил на път да се срути, когато кметството в Букурещ и министерството на културата са взели решение за спешна намеса за спасяването му.

„Влизайки тук през 2012 г. ние намерихме огромно количество боклуци и строителни отпадъци. Стените бяха много повредени, няколко свода трябваше да бъдат изцяло изградени отново“, посочи за АФП един от архитектите, отговарящ за проекта Михай Антониу.

Ханул Габровени, който представлява пасаж между две търговски улици, е бил издигнат в началото на 19 век и възстановен след „големия пожар“, опустошил Букурещ през 1847 г.

В продължение на години ханът е бил като „болен, изоставен върху операционната маса“, подчертава г-жа Мученик, като припомня, че Чаушеску бе закрил ателиетата за реставрация, за да се концентрира върху изграждането на нов административен център в Букурещ.

Днес за възстановяването му, което се придружава от създаване на Европейски културен център в съседна сграда, са използвани седем милиона евро, от които 2,5 милиона от европейски фондове и дарения от норвежкото правителството.

„Става дума за много сложен пилотен проект, който имаше за цел създаване на нова опорна структура“, макар че отклонението на стените от 30 см спрямо вертикала е запазено, уточнява Антониу.

След няколко месеца монументалните порти от резбовано дърво – копия на оригиналните, които са загубените завинаги, ще бъдат отворени отново.

Туристите ще могат тогава да открият магазините, предлагащи стоки, внесени от Лайпциг или Истанбул, както и изби, в които някога са се съхранявали бъчви с вино и различни храни.

„Ханул Габровени ще стане несъмнено символ на възраждането на историческия център на града“, подчертава Антониу. Според този млад архитект възстановяването на хановете ще даде възможност на Букурещ да си възвърне „някогашното величие“. БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.