СофияПловдивВарнаБургасРусе

Разделителните линии в Украйна се задълбочават

в. Ню Йорк таймс

Сепаратисти в Славянск. Снимка: делфи

С приключването на предсрочните президентски избори в Украйна миналия месец в източната част на страната избухна насилие. Бунтовници превзеха летището на Донецк, а правителството отвърна с въздушни удари.

Източна Украйна се превърна в плацдарм на въоръжен бунт. И ако скоро не се постигне цялостно политическо решение, Украйна може да затъне  в открит граждански конфликт. Западните правителства трябва да си поставят като приоритет работата с украинските власти за намиране на такова решение.

Несъмнено избирането на легитимен държавен глава е положително развитие – още повече, след като победителят, олигархът Петро Порошенко, спечели над 50 на сто от гласовете и избягна балотаж (което в Украйна винаги изостря разделението) за първи път от 1991 г. насам.

Но западните оценки на ситуацията, особено американските, погрешно представят насилието само като неприятен страничен продукт на иначе успешния изборен процес, а не като симптом за очертаваща се дълбока пропаст в самата структура на украинската държава, която може да има дълбоки последствия.

Отбелязвайки трудностите за гласуване в Донецк и съседния Луганск, и възхвалявайки куража и решимостта на онези, които  работиха в изборните бюра там, в едно свое изявление за изборите държавният секретар Джон Кери дори не спомена за кръвопролитието, макар че броят на жертвите в ожесточените сражения между украинските войски (подкрепяни от новосформираната и зле обучена Национална гвардия) и въоръжените бунтовници вече достигна трицифрено число.

Всяко правителство има правото да наложи своя контрол върху собствената си суверенна територия. Но тази „антитерористична операция“ се провежда в райони, където преобладаващото  мнозинство от населението вече е против правителството в Киев. Проучване в средата на април сочи, че над 70 на сто от населението и в Донецк, и в Луганск смята правителството за „незаконно“. Друго проучване пък показа, че 80 процента смятат, че това правителство не представлява цяла Украйна.

Правителствената офанзива срещу тези региони почти сигурно втвърдява подобни възгледи. Първата война на руското правителство в Чечня и кампанията на турското правителство срещу кюрдските сепаратисти показаха, че контратерористичните операции могат да бъдат силно контрапродуктивни, когато гражданското население изпитва много повече симпатии към обявените за терористи, отколкото към военните, които воюват срещу тях.

Украинското правителство и неговите западни партньори трябва да се фокусират върху три приоритета, които биха стабилизирали и обединили Украйна много повече от проведените президентски избори: край на „антитерористичната операция“ и добронамерен опит да се договори споразумение със сепаратистите на изток; съставяне на по-представително правителство; конституционна реформа за децентрализиране на властта.

Вместо да засили атаките срещу бунтовниците, които водят до повече убийства на украинци от украинци, правителството в Киев трябва да ги спре и да направи добронамерено и силно забележимо усилие за споразумение чрез преговори. Офанзивата следва да бъде подновена само ако правителството може достоверно да покаже на местното население, че сепаратистите отказват да приемат разумен компромис.

Второ, украинското правителство трябва да осигури регионален баланс в правителството, в което понастоящем доминират представители от Западна Украйна: около две трети от министерските и другите високи постове се падат на тези региони, където живее само 12 процента от населението.

Президентските избори показаха, че правителството не само е регионално дебалансирано, но че е и политически непредставително. Дясната партия „Свобода“ , чийто лидер получи по-малко от 2 на сто от гласовете, държи една трета от висшите постове. Някои от тях трябва да бъдат предоставени на хора от Юга и Изтока.

Най-накрая, пакетът от конституционни реформи, по който в момента се преговаря и дебатира, може да превърне разнообразието на Украйна в източник на сила. Процесът на формулиране на проекта трябва да се разглежда като главен приоритет от украинското правителство и неговите западни партньори. Страната има крещяща нужда от децентрализирана политическа система, в която нито един украинец да не чувства своя начин на живот застрашен от смяната на властта в Киев.

Това може да стане единствено чрез овластяване на регионалните правителства по пътя на преки избори и с много по-големи пълномощия за вземане на решения освен по въпроси на външната и отбранителната политика. Обсъжданите сега конституционни поправки, за съжаление, не позволяват пряко избиране на губернаторите.

В същото време украинското правителство трябва да избягва политики, които задълбочават разделенията между регионите. За съжаление, САЩ и ЕС явно помагат на Киев да прави точно това, като настояват за бързото институционално интегриране на Украйна в Запада.

Тази тема продължава да предизвиква остри страсти в Украйна. При запитване в средата на април каква политическа и икономическа ориентация  – към Русия, към Европа или към двете – е най-добра за страната, украинците се оказаха разделени. В западната част 82 на сто предпочетоха Европа, само 2 на сто – Русия, и 9 на сто – и двете.  В Източна Украйна само 16 на сто предпочетоха Европа, срещу 46 на сто за Русия и 26 на сто и за двете.

Президентските избори в Украйна бяха позитивна стъпка. Но те не приближиха изхода от многопластовата криза в страната, нито спомогнаха за преодоляване на регионалните разделения. Западните политици ще направят стратегическа грешка, ако пренебрегват другите, много по-важни стъпки, необходими за обединението на Украйна, и ако продължат да й налагат политики, които още повече я разцепват.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.