СофияПловдивВарнаБургасРусе

Лешек Балцерович: Имаме нужда от повече и по-силен граждански натиск

Лешек Балцерович*

Полша се представя много успешно след края на комунизма, но трябва да направи още реформи

Парламентарните избори в Полша на 4 юни 1989 година, спечелени от „Солидарност,“ очертаха пътя за радикалния икономически и политически преход в страната. Други централно- и източноевропейски държави последваха нейния пример, а Съветският съюз се разпадна през декември 1991 година.

Изглеждаше, че всички тези страни са поели в една и съща посока: към демокрация, върховенство на закона и капитализъм. Само че след две-три години,траекториите започнаха да се разклоняват: тези, които се присъединиха към Европейския съюз, построиха демокрация и капитализъм. Беларус се върна към диктатура и псевдосоциализъм, докато в Русия президентът Владимир Путин елиминира демокрацията, политизира капитализма и неотдавна нападна демократична, но лошо управлявана Украйна.

Икономическите резултати на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се различават значително, понякога по изненадващ начин. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Полша на глава от населението нарасна в периода 1989-2013 година повече от два пъти, докато на Унгария – само с 22%. БВП на Словакия на глава от населението нарасна с 83%, а на Чехия – с 48% (по-малко, отколкото на България). Естония регистрира растеж от 90%, а Русия – 18%.

Как може да обясни човек тези и други разлики в икономическото представяне на страните от региона след края на социализма, включително относителния успех на Полша? Първо, по-бързото и по-радикално подобряване на икономическата система – ако се окаже устойчиво – по-бързият и по-дългосрочен икономически растеж.

Един ранен „Голям взрив“, чийто път през 1990 година проправи Полша, последвана още по-радикално от Естония, се оказа по-добрият вариант от отложените, бавни или непоследователни реформи. Например, Полша въведе конвертируемостта на своята валута като част от голям пакет от либерализационни и стабилизационни мерки по-малко от четири месеца след встъпването в длъжност на новото правителство (след изборите на 4 юни 1989 г.), докато в Украйна този процес отне близо четири години.

От жизненоважно значение е какъв капитализъм ще се развие. В Полша (и по-голямата част от останалите държави от ЦИЕ) успехът на частните компании не зависи, по правило, от техните политически и бюрократични връзки, докато в Русия и Украйна те са от решаващо значение.

Политизираният или връзкарски капитализъм е не само несправедлив, но и неефективен, тъй като задушава икономическата конкуренция и води до рентиерско ориентирано поведение, при което хората, организациите или фирмите се стремят да постигнат печалба не чрез производство, а чрез манипулиране на законодателството и на икономическите условия. Равноправното отношение е въпрос не само на етика, но и на ефективност.

Второ, отношението към финансите е от значение за икономическия растеж. Една причина за слабото представяне на Унгария е раздутото правителство, в съчетание с постоянния дефицит, периодично повтарящите се финансови кризи и огромния държавен дълг. Фискалното положение на Полша далеч не е идеалното, но то не е толкова лошо, колкото на Унгария.

Трето, икономическият растеж в по-дългосрочен план се забавя, когато съответната страна страда от дълбока рецесия – резултат от външни шокове, политика, довела да надуване на икономически балон, който впоследствие се спуква (балтийските страни, България и Украйна) или лошо отпускане на кредити от доминиращите държавни банки (Словения).

Единствена от всички постсоциалистически икономики Полша не е изпадала в рецесия след 1989 година. Моделът на надуване на икономически балон, който впоследствие се спуква, бе избегнат благодарение на сравнително предпазливата парична и надзорна политика. Зарази бързото приватизиране на банките в периода 1998-2000 г. не бе допуснато и политизирано лошо кредитиране.

Успехът от миналото обаче може да е лош пророк за бъдещето и Полша не е имунизирана срещу това правило. В действителност, без допълнителни реформи, икономическият растеж на страната ще се забави чувствително.

Има три причини за това. Първо, застаряването на населението ще намали заетостта и ще повиши дела на по-възрастните, незаети трудово хора. Второ, делът на частните инвестиции в Полша е най-нисък в региона заедно с дела му Унгария. Трето, растежът на ефективността като цяло (като в сметката бъдат включени всички икономически фактори), който бе основен двигател на икономическия успех на страната, се забави значително през последните години.

Възможно е тези негативни тенденции да бъдат неутрализирани с по-нататъшни реформи. Например, Полша може да увеличи значително заетостта сред по-младите и по-възрастните хора. Постепенното повишаване на пенсионната възраст до 67 години бе стъпка в правилната посока. Необходимо е обаче да бъдат направени още такива крачки – например, да бъде спряна и обърната тенденцията на вдигане на минималната работна заплата.

Частните инвестиции може да бъдат увеличени чрез премахване на различните регулаторни и бюрократични бариери пред инвестициите и чрез повишаване на дела на спестяванията. За жалост, де факто конфискуването на задължителните пенсионни спестявания, проведено през 2013 година, бе стъпка в погрешната посока.

И накрая, за да бъде предотвратено забавянето на темпа на нарастване на икономическата ефективност, Полша трябва да завърши процеса на приватизация, да реформира своите държавни университети, да премахне социалните капани, които блокират прехвърлянето на хората към по-продуктивни работни места и да засили конкуренцията, по-специално в сектора на социалните услуги и мрежовите индустрии.

Конкуриращите се политици рядко взимат правилните решения навреме. (Политическите монополи обикновено се представят още по-зле). Една от причините за това е, че политиците в демокрациите са подложени на постоянен натиск от различни групи, които искат още по-голяма държавна намеса и се съпротивляват срещу реформите – по лични или идеологически причини.

Полша не прави изключение. Следователно, ние имаме нужда от повече и по-силен граждански натиск от хората, които контролират политиците с вярата, че свободните пазари, върховенството на закона и гражданското общество предоставят най-доброто решение на широк кръг обществени проблеми. Аз лично съм силно ангажиран с тези усилия с надеждата, че Полша отново ще изненада.

БТА

*Авторът бе министърът на финансите на Полша, който осъществи т. нар. шокова терапия, план за икономически реформи, през 1990 година.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.