Има риск ЕЦБ просто да измести дефлацията другаде

Изглежда ясно, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се опита да стимулира икономиката в еврозоната, когато ръководните й кадри се съберат в четвъртък. Съседните страни ще бъдат както обнадеждени, така и изнервени, най-вече защото в крайна сметка може да им бъде прехвърлен проблемът на ЕЦБ с дефлацията.

Явно е, че икономиката на еврозоната е затруднена – безработицата най-накрая да започна да се понижава, но същото се случва и с инфлацията. И двете са последицата от слабо общо търсене, което най-свой ред пък се дължи на намаляващо банково кредитиране за частния сектор.

ЕЦБ би искала банките да отпускат кредити. Това обаче е трудна задача, когато в същото време много от финансовите институции в региона все още имат нужда да възстановят балансите си, а домакинствата не са склонни да взимат заеми. Ето защо, независимо че някои анализатори очакват централната банка да даде ход на нова операция по дългосрочно рефинансиране, за да отприщи кредитирането, далеч не е ясно дали това усилие ще проработи по-добре, отколкото миналите.

По-лесно, по-бързо решение би било да се обезцени еврото. Президентът на ЕЦБ Марио Драги, както други, твърди, че еврото е твърде силно и е значителен фактор както за икономическата слабост на региона, така и за низходящата тенденция при инфлацията. Едно по-слабо евро не само че би засилило конкурентоспособността на региона, но и би увеличило цените на вносните стоки и би намалило риска от дефлационна спирала. В крайна сметка програмата на Bank of Japan за обезценяване на йената успя да вдигне и растежа, и инфлацията.

Само че слабостта на еврото означава, че другите валути ще трябва да повишат стойността си. А тласкайки нагоре останалите валути, действията на ЕЦБ всъщност ще прехвърлят дефлационния натиск върху други икономики. Именно така стана в действителност – усилията на Bank of Japan да засили вътрешната инфлация, тласкайки надолу местната валута, изглежда преместиха част от дефлационния проблем в еврозоната.

Хърватия, Унгария и България, които са извън еврозоната, вече страдат от дефлация. Швеция и Швейцария се доближиха съвсем плътно до отрицателните цени. А във Великобритания темпът на инфлация спадна под целта от 2 % на Bank of England въпреки силната икономика. Централните банки в тези страни в такъв случай ще трябва да положат усилия да тласнат надолу валутите си или да ги запазят прикрепени към еврото.

От друга страна едно по-силно евро би могло да предложи известно успокоение на нововъзникващите пазарни икономики, които миналата година пострадаха от силен спад на валутите си и сега усещат инфлационните ефекти – както е в Турция. С укрепването на техните валути, те ще бъдат в по-добра позиция да понижат лихвите си от равнищата, които започнаха да оказват натиск върху растежа. Ще бъде облекчение, ако ЕЦБ успее да задвижи отново икономиката на еврозоната, но не и ако този растеж бъде с цената на забавяне и дефлация на други места.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.