Нека министерството да си публикува цени. Ще се види кой ги надува

Търговци скочиха срещу идеята на новия министър на икономиката Петър Димитров да публикува препоръчителни цени на различни групи стоки.
И някои медии нададоха глас – иде социализъм, ще определят цените.
Вярно, Петър Димитров е твърдолинеен бесепар, от който мирише на тодорживков социализъм.
Но само публикуването на препоръчителни цени не е страшно. Айде, без паника. Нека се види как българският алчен търговец надува цените. Някой трябва да обясни защо все пак 1 кг домати се изкупува от производителя на полето по 40 ст., а се продава на пазара в София и големите градове по 2 лв. килото. В края на лятото – петкратно увеличение. Защо?
Така е с безброй стоки. Българският търговец иска да богатее бързо и надува цените. За него е нормално да купи една дреха от Истанбул за 3 евро и да я продаде в София за 20 евро.
Нормално е строителна фирма да изкара 150% печалба, а строителен предприемач – 300%. Нормално е и за някой вносител на телевизори да изкара 100% печалба на парче, а един компютър, внесен на части за 100 долара да се продава сглобен в магазина за 300 без ДДС и без софтуер.
Това е нормално за лакомията на българския търговец.
Аналогични фирми на Запад работят с печалби по 10%-20% и не се оплакват. Тук, ако българският търговец смъкне само 30% отгоре, направо се чувства излъган.
Така цените на много от храните у нас надминаха тези в Германия и Италия, примерно, а компютрите и телевизорите у нас останаха по-скъпи от САЩ. При несравнимо по-високо там заплащане, наеми за търговска площ и др.
Едни оригинални дънки „Ливайс” в САЩ струват около 60 долара без намалението, на „Витошка” съмнително оригинални струват 120 долара. Един разговор с мобилен телефон в САЩ е средно 1-2 цента, в България – около 25 цента. Дори една роза в Манхатън струва 2-3 пъти по евтино отколкото в София.
Все някога трябва да дойде краят на тая спекула. Полека лека пазарът сам ще я ограничи, когато все повече фирми се конкурират. Но в българските мафиотски условия пазарът има свойството да се деформира с непазарни методи – монополисти борят конкуренцията с нечисти средства, заплашват, пращат мутри и подкупни данъчни да мачкат набелязани фирми, изкупуват по-дребния бизнес, за да си задържат високи цените.
Преди да влезе „Метро” в България, примерно, тържището на Илиенци държеше спекулативно високи цени на много стоки. Тържището се охраняваше и дирижираше от ВИС 2. Със заплаха обвързваше с доставките си магазинчета и търговци на дребно. После прочутият Мето Илиенски изчезна, вероятно разтворен с киселина в някоя вана. И други взеха да се бият за монопола. Но все по-трудно им става.
Любопитно ще бъде обаче и друго – министерство на икономиката да обяви препоръчителните цени на алкохола. Там ще падне голям смях – те са по-високи от реалните цени на пазара. Бутилка концентрат се продава за около 2-3 евро у нас – най-евтиното в Европа. А минималната цена трябва да е над 4 евро. Защото най-големите производители използват фалшиви бандероли, а всички си затварят очите пред тази публична тайна.
Е, ще чакаме да видим цените на министерството.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.