СофияПловдивВарнаБургасРусе

Западът не показва желание да защити свободата от Русия

Новоизбраният президент на Украйна Петро Порошенко получи в сряда във Варшава от президента Барак Обама обещание за подкрепа. Но в борбата за бъдещето на Украйна Владимир Путин изглежда засега като победител.

Докато Обама произнасяше във Варшава поредната си реч в защита на свободата, подкрепяни от Русия сили предприеха голяма офанзива в източната украинска провинция Луганск, където превзеха граничен командно-контролен център и база на националната гвардия. Според главнокомандващия на НАТО ген. Филип Брийдлав бунтовниците са били „много добре ръководени, много добре финансирани и много добре организирани“ от Русия.

Приближените на Путин затягат хватката си върху Луганск и съседната провинция Донецк чрез сражения, които постоянно ескалират след избирането на Порошенко. Засега Путин не само че не е платил никаква цена за своята агресия – заплахата на САЩ и ЕС за санкции остава възпряна, – но в сряда потегли към тържествата за Деня Д във Франция, където бе поканен за срещи с ръководителите на Великобритания, Германия и Франция. Обама също говореше за „важността от запазването на добри отношения с Русия“ и за „възстановяването на част от доверието“ с Москва през следващите месеци.

Така че Путин е стъпил здраво в Източна Украйна и има твърд контрол върху Крим. Голям брой руски войници все още лагеруват край границите на Украйна и през тях проникват нередовни бойци и оръжия. Но руският лидер е наново ухажван от западните лидери, които карат Порошенко да намери начин да удовлетвори претенциите на Кремъл.

И каква е тази защита на свободата, за която Обама говори на варшавския Кралски площад? Президентът и неговите европейски партньори стигат само дотам, докъдето усещат, че няма да притеснят Путин. Обама обяви инициатива от един милиард долара за допълнителни маневри с поляците и други централноевропейски страни и за предислоциране на оборудване. Но това остана встрани от искането на Полша за постоянни бази на САЩ или НАТО на нейна територия.

Миналата седмица Порошенко каза, че се надява на мащабна „наемно-лизингова“ програма, по която САЩ да доставят на отслабената украинска армия оръжия и обучение, необходими за победата над проруските сили. Той получи обещанието на Обама за 5 милиона долара несмъртоносно оборудване, вкл. радиостанции и оптически уреди. По-малко обидно щеше да е да не се дава нищо.

Обама и германският канцлер Ангела Меркел обявиха миналия месец, че ако Русия попречи на изборите в Украйна, ще й бъдат наложени санкции в ключови сектори на нейната икономика. После, когато подкрепяните от Русия сили осуетиха гласуването в по-голямата част от Луганск и Донецк, където живее 15 на сто от украинския електорат, западните лидери решиха, че тяхната червена линия не е прекрачена.

В сряда Обама и Меркел предложиха нов тест. Путин трябва да признае и да преговаря с правителството на Порошенко, да спре да вкарва оръжие от Русия в Украйна и да убеди бунтовниците да сложат оръжие. Те предупредиха, че в противен случай ще бъдат наложени санкции.

Няма съмнение, че Путин ще прецени последната заплаха според строгостта, с която бе осъществена предишната. Той не се е отказал от своята стратегия чрез сила да подкопава стабилността на Украйна и да оспорва нейната независимост. Но като гледаме колебливата реакция на Запада, защо да не го прави?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.