СофияПловдивВарнаБургасРусе

Порошенко готви нов екип, за да се справи с Путин

Ройтерс

Новоизбраният президент на Украйна Петро Порошенко се готви да състави нов управляващ екип, който ще урежда кризата с Русия. Очакваните днес преговори за цените на природния газ ще са ранен тест на новите му отношения с руския президент Владимир Путин.

Полагането на клетва на Порошенко с помпозна, но и спокойна церемония в събота внушаваше усещането, че е теглена черта след шестте месеца на безпрецедентни кървави размирици, довели до свалянето на предшественика му В

Петро Порошенко. Снимка: от тв екрана

иктор Янукович.

Обаче зад еуфорията, че сега Украйна най-сетне може да започне „Да живее по новому“, както обещаваше предизборният лозунг на Порошенко, съществува реалността на кипящ сепаратизъм на изток, в който Украйна вижда ръката на Москва и съпротивата на Русия срещу плановете му да поведе Украйна към Европа.

Резкият отказ на Порошенко да приеме загубата на Крим в борбената му встъпителна реч допълнително го поставя в конфликт с Путин.

Дали Путин е готов да даде някакъв първоначален шанс на 48-годишния бизнесмен-политик или ще го подлага на изпитание още в първите му дни на власт може да покажат още днешните тристранни преговори в Брюксел, целящи решаване на спора по цената на руския газ.

Русия заплаши да спре доставките за съседката си, която е основен  маршрут за транзита на газ към ЕС, ако тя не си плати дълговете към „Газпром“ до утре.

Като първи стъпки за назначаване на ключови съюзници се очаква през следващите дни Порошенко да назначи нови министри на външните работи и на отбраната.

Бунтовете, с които проруските сепаратисти провъзгласиха „народни републики“, взеха десетки жертви при сблъсъци между правителствените сили и въоръжени милиции. Лидерите на милициите вече заявиха, че няма да се откажат от борбата си.

Това не са единствените предизвикателства пред Порошенко. Той наследява страна на ръба на банкрута, която е оценявана от мониторинговите агенции като една от най-корумпираните и най-зле управлявани в Европа.

Порошенко, милиардер с голям управленски опит, заяви, че възнамерява да подпише споразумение за асоцииране и търговия с ЕС още този месец. Обещанието му да се придържа към прозападна политика бързо бе възнаградено от Вашингтон с 48 милиона долара помощ за икономически реформи.

Споразумението с ЕС, което Янукович пренебрегна, предизвиквайки улични протести, които накрая го свалиха от власт, ще вкара Украйна в зона за свободна търговия с ЕС, осуетявайки амбицията на Путин да задържи Киев в сферата си на влияние. Путин, който е под заплаха на нови западни санкции заради политиката си към Украйна, предупреди,  че щом Украйна подпише споразумението и то влезе в сила, Русия ще бъде принудена да предприеме мерки да защити икономиката и пазарите си.

Във встъпителната си реч Порошенко се зарече, че никога няма да приеме загубата на Крим, анексиран от Русия през март след свалянето на подкрепяния от Москва Янукович. Той заяви: „Крим беше, е и ще бъде украинска земя.“ Реалността на място обаче е, че има твърде малко сили, ако изобщо има такива, способни да убедят Русия да отстъпи територията.

Според анализатори по-важният приоритет трябва да бъде прекратяването на бунтовете, които застрашават визията на Порошенко за единна държава.

В речта си той направи жест към населението на Източна Украйна, като обеща да гарантира правото му да говори на руски и перспективата за по-голямо самоуправление. Той предложи на бунтовниците амнистия, ако сложат оръжие, както и безопасен коридор за връщане в Русия за руските бойци.

Обаче, както при повечето проблеми пред Порошенко, прекратяването на бунтовете изисква добрата воля и съдействието на други, в случая на Путин.

Като може би положителен сигнал сигнал от Москва, руските осведомителни агенции съобщиха, че Путин е наредил на Федералната служба за сигурност да засили охраната на границата с Украйна и да предотврати незаконното преминаване на хора. Тази стъпка беше потенциално важна, тъй като Украйна и западните правителства настояваха Москва да спре, по думите им, потока от руски оръжия и бойци в Източна Украйна.

Първите стъпки на Порошенко, известен с прозвището „Шоколадовия крал“ заради сладкарския си бизнес, ще бъдат да назначи някои ключови членове от екипа си.

Очаква се скоро да назначи нов външен министър – може би Валерий Чалий, който отговаряше за външнополитическите въпроси в предизборния му щаб. Той има право да назначи и министър на отбраната – друг ключов пост предвид участието на армията в потушаването на бунтовете в източната част на страната и необходимостта да спре проникването на руски бойци през границата.

Друг ключов съюзник ще е премиерът Арсений Яценюк, който е на първа линия в деликатните преговори с Русия за цените на газа. Либералният премиер, който е бил и министър на икономиката, вече обеща да работи „като едно цяло“ с президента и парламента.

Още по темата: Порошенко – спасителят на Украйна

Дейвид Стърн
Би Би Си

Шоколадов магнат, министър, опозиционен водач – новият лидер на Украйна Петро Порошенко е присъствал в политическия и икономическия живот на страната в множество различни роли, а в различни периоди е свързван с различни политически движения, включително с партията на сваления при протестите негов предшественик Виктор Янукович, но ролята , която пое, полагайки президентска клетва, е най-сериозната досега: на спасител на Украйна.

Порошенко пое кормилото на властта във вероятно най-критичния момент в 23-годишната история на независима Украйна. Антиправителствените протести принудиха през февруари предишния президент Виктор Янукович да избяга от страната, след това Русия анексира Крим, а сега проруски бунтовници водят сепаратистка борба срещу правителствените сили в Източна Украйна.

В добавка на това той трябва да стабилизира разклатената икономика и да възстанови доверието в ръководството на страната, тъй като много украинци, особено на изток, гледат на правителството с подозрение и дори открита враждебност.

А накрая, но не и по значение – Порошенко трябва някак да установи наново работещи отношения с Русия – съседът колос, с който споделят дълбоки културни, исторически, езикови и икономически връзки.

Имайки предвид тези сериозни предизвикателства, украинците от всички точки на страната, както и голяма част от международната аудитория, слушаше с изострено внимание първата президентска реч на Порошенко.

Тя съдържаше доста пасажи, които се харесаха на поддръжниците на февруарската революция и украинското единство, ако се съди по въодушевлението и одобрението, с които бяха посрещнати.

„Русия окупира Крим, който беше, е и ще бъде украински“, беше едно от най-аплодираните му изказвания. „Това казах и на /руския/ президент /Владимир/ Путин вчера в Нормандия“, добави той.

Множеството приветства също предизвикателните думи, които новият президент отправи към проруските сапаратисти, цитирайки евангелието на апостол Матей в леко видоизменен контекст, че „който вади нож, от нож умира“.

В крайна сметка обаче Порошенко трябва да убеди не поддръжниците, а опонентите си и онези украинци, които се колебаят чия страна да вземат.

Докато сепаратистите са категорично против Киев да затвърди правомощията си в източната част на страната, големи групи от населението подлежат на убеждаване, че Порошенко ще отстоява на дело интересите им.

Порошенко „подбра правилните думи в опит да очертае стратегическата насока, от която Украйна така отчаяно се нуждае“, отбеляза в оценката си анализаторът от Полския институт по международни отношения Евген Воробьов.

Още е твърде рано да се каже дали приведените от новия президент аргументи са убедителни. Неговите обещания, изречени не на друг, а на руски език, засегнаха въпроси, които стоят в ядрото на политическата криза в Украйна: повече инвестиции в Източна Украйна, тамошното население да има право „да запази собственото си виждане за историческа памет“, с други думи казано – право на по-положително отношение към съветския период, на „свободно ползване на руски език“ и на децентрализация.

Много жители на Източна Украйна обаче искат още по-самостоятелна форма на управление – не децентрализация, а федерализация. Те настояват също не за по-широко ползване на руски език, а за обявяването му за втори държавен език. Порошенко казва, че и двете искания нямат перспектива.

В добавка той обеща да подпише епохално икономическо споразумение с ЕС „възможно най-скоро“, изтъквайки, че крайната цел на Украйна е да стане пълноправен член на Евросъюза.

За много хора в Източна Украйна, които вместо това желаят по-близки икономически и политически връзки с Русия, това може да се окаже истинско проклятие.

Идните дни ще покажат добре или зле са приели украинските сепаратистки области първите жестове на Порошенко. Ще стане по-ясно също каква е реакцията на Москва.

Първата среща между украинския лидер и руския му колега Владимир Путин се състоя по време на честването във Франция на годишнината от десанта в Нормандия на 6 юни. Путин каза, че „приветства позицията на Порошенко“, а на другия ден даде нареждания да се засили контрола по руската граница с Украйна, за да се предотврати възможността за незаконното й преминаване.

Предстои да видим дали тези първи стъпки са нещо, на което може да се възлагат надежди и дали Порошенко може да запази страната, която бе избран да оглави в този решаващ момент.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.