СофияПловдивВарнаБургасРусе

Поколение Х – по следите на изгубените българи

18 ноември 1989 г., пл. „Св. Александър Невски“. Снимка: Иван Бакалов

25 години след „Промяната“ настъпи време-безвремие за България. Защото юридически международното право постановява, че критерият „едно поколение“ покрива период от 33 години. Или за незапознатите – смята се, че за 33 години човек се реализира професионално, репродуцира се (т.е. има семейство и деца) и е направил своя принос в обществото.

Преди 25 години беше дошъл реда на родените през 60-те години на 20 век да направят своя обществен принос. А направиха ли го?
Някак родиха деца преди 89-а – във веселбите на диско-купоните, студентските бригади, или идиличните семейни съглашения, които се правеха в отминалото българско общество на традиции и модерност. Икономически нямаше много шанс за изява, защото който забогатя в мътните времена, сега му носят жито по задушниците, а който се изсели зад граница, сега пълни финансово чужди пенсионни системи и ефекта за България е никакъв.

Останалите надежди за бизнес, фирми, частен капитал се размотават след 50-те си години, наравно с младите и напористи конкуренти. И още търсят място под слънцето за своите вечно на ръба на оцеляване бизнеси. Или гледат да въртят някаква семейно-партийна баница, която все пак храни децата им, и им осигурява „достоен живот“  с коли, платени сметки за къщи, почивки по чужбина и други символи на благополучие.

А родените през 70-те години на 20 век? Те трябваше да родят децата на прехода и демокрацията. Колко от тях обаче направиха семейства и деца в стария, сладникаво-патриархален български смисъл?

През 1994 още имаше смисъл да си българин,

през лятото хиляди будуваха с победите на футболистите ни, вееха български знамена по улиците, радваха се и плачеха от гордост. След 3 години през зимата, хиляди бяха успешно манипулирани да излязат пред парламента и свалят „омразните комунисти“. Свалиха ги. „Омразният, виновен за бедността им комунист“ загуби политическа кариера, защото тогава не продаде българските интереси. И явно и нагло, неговия народ бе обърнат като острие срещу него, за да му покаже, че България вече не е суверенна и няма да и се позволи да се пазят интересите й! За което използваха наивното, вярващо в идеали поколение българи, което трябваше да роди „поколението на прехода“!

В тези години на бедност обаче деца почти не се раждаха. Случайно станалите майки плачеха по опашки за мляко и хляб да нахранят рожбите си, а забременелите несемейни българки правеха аборти, за да не изживяват бъдещите им чеда глад и мизерия. И така все още не се бе възпроизвело поколението на „прехода“.

След 1998 изведнъж „тръгнахме нагоре“. Започна икономическата еуфория – лошите бяха изгонени, добрите го удариха на една печеливша демокрация. Започна да се прилъгва народеца, отишъл на Запад, да се връща, започнаха да се прегрупират каналите за печалба от традиционно печеливши наркотици и проституция, но все още имаше толкова много за крадене, че народът, дори неговата интелигенция, нямаше как да забележи, че нищо не се създава, че се краде сътвореното преди години. Само деца се раждаха все по-малко, българските жени правеха аборти, а българските мъже мечтаеха да са като арабски шейхове, ама без отговорността за харемите! И колкото деца се родиха, бяха недостатъчни да направят „поколение“ или да имат на какво да се учат, ако трябва да направят „промяна“.

Какви положителни примери имаме оттогава за децата си?

Влизането в Европейския съюз ли?

Малко преди през България да я овършее „световната финансова криза“, разни политици  хлипаха публично, щото сме били признати за част от Европа, за част от Европейския съюз. През това време другите източни народи правеха подмолни далавераджийски икономически модели из страните на Запада, поляците- с водопровод и канализация на Острова, сърби и албанци продаваха момичета и наркотици по бардаци на Запад, руснаците раздаваха мафиотско правосъдие и имперски фасони по най-скъпите дестинации на света… А българите …изнасяхме политици, които бяха готови да продадат и майка си, изнасяхме и малки българки и циганки срещу едната надежда за по-добър живот, за проститутки на Запад. От което малките циганки се връщаха да оставят родените деца за отглеждане, но българките от срам оставаха там, където са продадени. И пак не се получи поколението на прехода и възхода. Защото децата, родени тогава, дори

нямаше кой да ги научи на правилен български

и на елементарни неща за България. А сме били във възход, разбирате ли?

И една идея преди финансовата криза, зачакахме едни пари и едни блага от Запада, защото сме членки на Европейския съюз! Ошмултените от мутренски времена бизнесмени зачакаха неясно как да им се посипят благата. Далавераджиите с бели якички направиха роднинските фирми и се наредиха на трапезата. Деца нямаше как да има, защото те не могат да са фактор в един „изметен, но далавераджийски управляван хамбар“! Или хайде – наречете го „икономика на прехода“. Да не звучи  брутално, защото и до днес онези далавераджии с белите якички и политически претенции се обиждат, като им се каже, че те допринесоха България да не е за българите!

И така изтичат последните години, когато поколението „за прехода“ може да се  възпроизведе – икономически и биологично!

Сега вече знаем, че и еврофондовете няма да ги получим, и положението е още по-лошо и няма с какво да се оправи. И колкото бизнес остана, то няма да му се плаща, щото няма еврофондове, а има политически борби, нужда от избиране на този и онзи, има нужда някой да протестира, но няма нужда после този някой да влезе в управлението и да се опита поне малко да даде своя принос на себе си и управлението си от неговото поколение. Щото имало „по-достойни да управляват, наредени преди него“.

И сега, като падне това „мразено“, някому неудобно и на останалите безразлично правителство – каква манна небесна ще предлагат „по-достойните да управляват“? Пак някои еврофондове, пак някакви химери, пак ще метнат пари насам натам от далавери и кражби?

Ало, „достойните да ме управляват“ –

вече не останаха българи да ви възпроизвеждат системата

Вие ги обрекохте да не направят нищо нито икономически, нито биологически за поколението си. Вие проиграхте труда на българите, и майчинския инстинкт на българките. Вие се радвахте, като заминаваха младите образовани българи от страната, защото щели да се върнат. Вие се смеехте с презрение, че българките раждали, а нямали пари да си хранят децата. Вие се договаряхте с близките си в съдебната система да съди с глоби и наказания майки, тръгнали да търсят някакви свои права. Вие отрязахте клона на българите, които искате да управлявате. Откъде сега чакате да дойдат следващите, които ще управлявате и използвате?

По следите ли сте на изчезналите българи? Или все още си вярвате, че отнякъде, някой ви се връзва на строгите изнудващи приказки?

Ето къде изчезнаха българите за едно поколение. Още един такъв 25-годишен експеримент и България няма да я има. Ама на кой от „достойните да ни управляват“ му пука, че България изчезва!

От блога на авторката

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.