В Ирак джихадистите са все по-близо до създаването на ислямска държава

Франс прес


Джихадистите завзеха втория по големина град в Ирак и цели сектори в северната част от страната, което им позволява да се приближат още малко до заветната си цел – да създадат ислямска държава в граничната област между Сирия и Ирак, смятат анализатори.

Офанзивата, за която „Ислямската държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) пое отговорност в Туитър, е тежък удар за иракското правителство, свидетелстващ за слабостта на силите му за сигурност, които трудно ще си върнат изгубените територии.

Бунтовниците превзеха Мосул с щурм, поемайки контрол наред с това над цялата провинция Ниневия, където силите за сигурност позбягнаха, захвърляйки униформи и автомобили. Напредвайки, джихадистите взеха под свой контрол части от две други съседни провинции – Киркук и Салах ад Дин.

„Загубата на Ниневия създава бунтовнически коридор между Анбар, Мосул и сирийската граница, улеснявайки снаблдяването с оръжие, пари и бойци на различните фронтове“, отбелязва Джон Дрейк, анализатор по сигурността в британската консултантска фирма Ей Кей И (AKE Group).

Провинция Анбар, намираща се южно от Ниневия и граничеща със Сирия, е друга територия, частично контролирана от антиправителствените бойци. Джихадисти овладяха и обширни области в Източна Сирия.

„ИДИЛ винаги е искала да контролира територия, където да създаде ислямско емирство и да наложи шериата, да разположи тренировъчни лагери, откъдето да планира нови нападения, за да продължи борбата“, допълва Дрейк.

„Гражданската война в Сирия даде на бунтовниците шанса да се сдобият с такава територия, а успехът им е в състояние да насърчи техните привърженици, които виждат, че осъществяването на целта им – ислямска държава – е възможно“, уточнява анализаторът.

ИДИЛ, най-радикалната групировка в Ирак, фактически е много активна и в Сирия. През април тя предприе настъпление в провинция сирийската провинция Дейр аз Зур, съседна на Ниневия, за да установи в нея ислямска държава.

Поемайки отговорност за превземането на Мосул, ИДИЛ предупреди, че „няма да спре тези поредица от благословени нашествия“.

„Въоръжени групи се стремят да създадат ислямска държава“, включваща Мосул, провинциите Салах ад Дин, Диала и Анбар, както и сирийските Дейр аз Зур и Ракка, казва Азиз Джабр, преподавател по политология в университета „Ал Мустансирия“ в Багдад. По думите му „падането на провинция като Ниневия представлява много сериозна заплаха за националната сигурност на Ирак“.

Майкъл Найтс, изследовател във вашингтонския Институт за близкоизточна политика, смята, че джихадистите винаги са искали да разполагат с освободена зона в Ирак, подобно на Ракка в Сирия. Но ситуацията сега се е променила, след като бяха предприети по-амбициозни операции за завладяване на по-голяма територия: това е рискована тактика, но дава резултати. Завоюването на Мосул може да предвещава ново настъпление на ИДИЛ, предупреждава той. Отбелязвайки, че най-новите операции на ИДИЛ свидетелстват за силата на групировката, Найтс подчертава, че настоящите успехи са били „немислими преди две години, но сега джихадистите са в състояние да предприемат няколко почти едновременни операции в различни точки на Ирак“.

„ИДИЛ показа способността си да преодолява пречките, завладявайки Мосул“, каза той.

Силите за сигурност не успяха да си върнат Фалуджа и част от град Рамади – административен център на провинция Анбар, контролиран от началото на годината от бунтовниците.

Мосул обаче е по-голям град и връщането на контрола върху него, както и над другите части, превзети от джихадистите, ще е голямо предизвикателство за правителствените сили, на които липсва подготовка и дисциплина.

„Това е тежък удар върху духа на силите за сигурност след катастрофалния им провал във вторник“, казва Майкъл Найтс.

„Отсега нататък Багдад ще е изтръпва от мисълта, че това може да се случи навсякъде“, заключава изследователят.

Още по темата: Сектантски радикализъм заплашва Близкия изток

в. Хюриет дейли нюз
Мурат Йеткин

Опасенията на Анкара станаха факт и турското консулство в Мосул беше нападнато от нахълтали бойци на (ислямистката групировка) Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) на 11 юни. Съдбата на отвлечените 48 души от консулството, в т.ч. на генералния консул Йозтюрк Йълмаз, не е известна.

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган свика спешна среща със своя заместник, който отговаря за въпросите на сигурността и кюрдския проблем – вицепремиера Бешир Аталай, а също с началника на Националната разузнавателна служба (МИТ) Хакан Фидан. Президентът Абдуллах Гюл повика заместник-външния министър Наджи Кору в двореца Чанкая (президентската резиденция, бел.ред.), за да се осведоми за най-новото, и няма да е преувеличено да кажем, че Анкара беше „цяла слух“ за каквито и да било новини от региона.

Очевидно, генералният консул се е бил опитал да евакуира хората от сградата и да прехвърли всички в Турция, или поне в кюрдския регион (на Ирак, бел.ред.) като относително по-безопасно място. Той обаче не е успял да започне операцията заради бързото напредване на силите на ИДИЛ.

Почти част преди да се разпространи новината, президентът Гюл отговаряше на въпросите на репортери, заявявайки, че отвличането в Мосул ден по-рано (на над 30 турски шофьори, бел.ред.) е резултат от властови вакуум в региона. Той загатна, че липсата на политическа власт както в преживяващата гражданска война Сирия, така и в Ирак след оглавената от САЩ окупация на тази страна води към сектантски и етнически разриви.

Настъплението на ИДИЛ продължи вчера с взимането на мушка на редица градове, включително Тикрит, роден град на бившия иракски президент Саддам Хюсеин. ИДИЛ, която се бори за ислямска държава, основаваща се на сунитски шериат, даде да се разбере, че непосредствени нейни цели са правителството на премиера шиит Нури ал Малики в Багдад и алауитското (не сунитско) правителство на Башар ал Асад в Дамаск. (Турските власти обаче твърдят, че в Сирия ИДИЛ не атакува силите на Асад толкова, колкото силите на опозицията. Но те още държат важния град Ракка и настъпват към Алепо.)

Това, че набожни сунитски премиер и президент управляват Турция, няма да спре сектантския радикализъм на ИДИЛ и подобни групировки да нападат турски цели. Както видяхме, свързаната с Ал Каида групировка Аш Шабаб нападна турското посолство и офиса на (турската авиокомпания) „Търкиш еърлайнс“ в Сомалия, а сега и ИДИЛ нападна сградата на консулството в Мосул, Ирак.

Няма много шиити, които живеят в Турция, но има опасност, че подобен радикален фанатизъм може да разглежда като потенциална цел алевиите в Турция. Има почти един милион сирийски бежанци в Турция и е възможно някои от тях да са свързани с ИДИЛ или Ан Нусра, клон на Ал Каида в Сирия.

Кюрдите, по-голямата част от които са сунити, също биха могли да станат мишена на ИДИЛ. Поради тази причина правителствата в Багдад и Ербил, отчуждени заради спорове за петрола, започнаха да говорят за съвместна борба срещу ИДИЛ вчера. Силите на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Ирак също предлагат да обединят сили с кюрдското правителство в Северен Ирак.

Турският президент Абдуллах Гюл беше предупредил миналата година за заплахата от „мрака на Средновековието“ в ислямския свят заради междусектантски различия. Сега, това се случва на турската граница. Правителството трябва да бъде двойно по-внимателно да не позволи към съществуващите проблеми пред сигурността на Турция да се добавят и сектантски борби.

За рухването на сигурността в иракския град Мосул не е отговорен само Малики

Саймън Тиздал
в. Гардиън

Коравият министър-председател на Ирак Нури ал Малики носи голяма отговорност за рухването на сигурността в Мосул и околните райони, където ислямисти предприеха масирано военно настъпление тази седмица. Но други също трябва да понесат своя дял от вината, включително правителството на Обама, което изглежда, че отново е заспало на волана.

Враждебното отношение на предвожданото от мюсюлмани шиити правителство на Малики към сунитското малцинство в централната и източната част на Ирак лежи в основата настоящата криза. Сунити в провинция Анбар, която включва засегнатите от бойни действия градове Фалуджа и Рамади, отдавна се оплакват, че правителството в Багдад пренебрегва техните интереси и тревоги.

След увеличаването на междуобщностното насилие, което набра сила през 2013 г., когато по данни на ООН са загинали 8800 души, Малики разпореди военно настъпление в Анбар на 23 декември (използвайки подразделения от шиитския юг). Той заяви, че всички, които подкрепят сунитското протестно движение, на практика са част от Ал Каида.

Министър-председателят очевидно се надяваше да укрепи властта си преди общите избори през април. Но безкомпромисната му тактика само послужи за обединяване на по-умерените племенни водачи, които се прочуха с подкрепата си за увеличаването на американското военно присъствие в Анбар през 2007 г., с твърдолинейните ислямисти.

„Повечето племена отправиха призиви за вземане на оръжие и поискаха да бъдат изтеглени всички федерални въоръжени сили от провинцията. Скоро последваха ожесточени боеве, армията изтегли персонала си от всички градове, а конвои от тежко въоръжени бойци на ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) се стекоха в Рамади и Фалуджа“, каза анализаторът от института „Брукингс“ Чарлз Листър.

Въпреки че фактически загуби контрол върху Анбар, а после загуби гласове на изборите, Малики се опитва през последните седмици да изгради коалиционно правителство, което да го задържи на власт за трети пореден мандат. През това време ИДИЛ разширява и засилва позициите си в съседната провинция Ниневия, чиято столица е Мосул.

И така, превземането на града и околните населени места от ИДИЛ беше внезапно, но едва ли е изненада, смятат регионални анализатори. Ситуацията се придвижваше към този развой от месеци.

Въпреки твърденията на Малики ИДИЛ е отделна и до известна степен съперническа на Ал Каида групировка, която се бие със свързани с нея организации в Сирия. „ИДИЛ измества Ал Каида като най-силната и ефективна екстремистка джихадистка групировка в света. Сега тя контролира или може да действа безнаказано на голяма територия в Западен Ирак и Източна Сирия, което я прави най-успешното джихадистко движение във военно отношение досега“, каза опитният коментатор Патрик Кокбърн.

Предизвикващата разделение политика на Малики значително допринася за този изход. След като избухна сунитското въстание в Сирия през 2011 г., „мирните демонстрации (на сунити в Ирак) в края на 2012 г. почти не постигнаха отстъпки, а доминираното от шиити иракско правителство беше убедено, че протестиращите искат не реформа, а революция, която да върне тяхната общност на власт. Шестте милиона сунити в Ирак се отчуждиха още повече и станаха по-благосклонни към въоръжените действия на ИДИЛ“, заяви Кокбърн.

Хаотичното бягство на иракските сили за сигурност, след като бунтовниците обкръжиха центъра на Мосул, поражда разбираеми опасения за контрола на правителството върху други части на страната. Предвижданията на противници на предвожданото от Америка нахлуване в Ирак през 2003 г., че Ирак може в крайна сметка да се разцепи на три части, обхващащи съответно шиитските, сунитските и кюрдските райони, сега изглеждат по-възможни за осъществяване от когато и да било.

Това не е първият път, при който сигурността в Мосул се срива. По време на окупацията, последвала свалянето от власт на Саддам Хюсеин, армията на САЩ определи града като последната крепост на Ал Каида и сборен пункт за чуждестранни бойци, идващи да водят джихад срещу западните сили. През 2004 г. хиляди полицаи избягаха от своите позиции, вместо да се бият със сунитските бунтовници, оставяйки американските и кюрдските сили да се сражават, за да задържат контрола върху града.

Но това последно рухване има отрицателно отражение върху правителството на Обама, което подписа с Малики редица договорености по сигурността, включително стратегическо рамково споразумение, след като войските на САЩ окончателно си тръгнаха през 2011 г. Идеята беше Вашингтон да помогне на Багдад да изгради ефективна, добре обучена национална армия (което тревожно напомняше на ситуацията в Афганистан).

Оттогава обаче САЩ се занимават в превръщането на богатия на петрол Ирак в доходоносен пазар за американските оръжейни продажби, като същевременно не правят нищо особено на практика по въпроса с надигащата се ислямистка заплаха. Тези модерни оръжия бяха предназначени да подсилят правителствените войски. Сега някои от тях може скоро да попаднат в ръцете на ислямистите.

„Нашите доставки включваха снабдяване на иракските служби за сигурност с 300 ракети „Хелфайър“, милиони единици боеприпаси за леки оръжия, хиляди единици танкови боеприпаси, изстрелвани от хеликоптери ракети, картечници, гранати, снайперистки пушки, автомати „М-16“ и „М-14“, каза тази седмица Белият дом. През януари Конгресът даде зелена светлина за продажбата на 24 бойни хеликоптера „Апачи“ на стойност 6,2 милиарда долара.

Сега тази политика на САЩ за въоръжаване на местните сили изглежда най-малкото опасно неуместна. Отправеното наскоро предложение от Иран, който е съюзник на иракското правителство в регионалното противопоставяне между шиити и сунити, да помогне на Малики в борбата с екстремизма изтъкна до каква степен външни сили се възползват от разрастващия се вакуум по сигурността в Ирак и Сирия. Намесата на Техеран е унизителна за Вашингтон, който водеше боеве в продължение на осем години (поне на теория), за да създаде в Ирак единна, прозападна демокрация въпреки подривното вмешателство на Иран.

Но Обама дава ясно да се разбере, както показа неотдавнашната му реч в „Уест Пойнт“, че е против изпращането на войски обратно в бойни зони в Близкия изток или въобще където и да е другаде – позиция, която въодушевено се приветства в Техеран. Подразбиращото се послание от Вашингтон към нещастния Малики, както и към прозападните сирийски опозиционни групи, е, че когато ножът опре до кокала, както стана тази седмица, трябва да разчитате на себе си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.