СофияПловдивВарнаБургасРусе

Третата иракска война е в ход

Може ли Вашингтон да наблюдава отстрани, докато „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ напредва към Багдад?

Снимка: от тв екрана

Снимки от Мосул, северния иракски град, оказал се отново бойно поле, показват позната картина за феновете на филмите на ужасите. Изгорели военни машини са скупчени по празните улици.

На всяко кръстовище се виждат следи от отчаяна последна съпротива. Пред опустошени полицейски участъци лежат разхвърляни униформи. Стотици хиляди цивилни са се спасили с бягство. Мосул е град призрак, където по улиците бродят само мародери и кучета.

Но това не е филм на ужасите. Това е вторият по големина град на Ирак, кипящата от живот политическа и икономическа столица на сунитско-арабската общност в страната. Само за броени дни между 6 и 9 юни градът с 1.8 милионно население падна в ръцете на „Ислямска държава на Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) – отцепило се от Ал Каида през април 2013 г. крило, подело своя собствена война, което се доближи застрашително близо до постигане на мечтата си за халифат, простиращ се от Средиземноморския бряг на Ливан до планината Загрос в Иран.

Кадрите от Мосул сега се повтарят в дузина други северни иракски градове, паднали в ръцете на ИДИЛ и на други бунтовнически елементи.

Как успя ИДИЛ да направи този удар? Използвайки за надежден плацдарм една база в сирийската провинция Рака, ИДИЛ изглежда внимателно е подготвила операциите в Мосул и редица други градове като прелюдия към офанзивата си за тазгодишния Рамазан, превърнала се вече в ежегодна традиция в Ирак от 2003 г. и нарочно замислена да съвпада със свещения ислямски месец, който обхваща целия юли т.г. Добилото широк медиен отзвук завземане на Фалуджа през януари 2014 г. всъщност бе възползване от грешките на иракското правителство, в резултат на което групировката се настани в града.

В пълен контраст, нападението в Мосул изглежда бе добре премислено, опит да бъде сложен край на правителствения контрол над Северен Ирак и ИДИЛ да остане „последният оцелял“ на място. И засега джихадистите успяват.

Позната преди като Ал Каида в Ирак, ИДИЛ е предимно иракска групировка, която привлича своите атентатори самоубийци най-вече сред международни доброволци, сред своите войници пехотинци от Ирак и Сирия, а парите – главно от букет от местни организирани престъпни рекетьорски групи. ИДИЛ се възползва от сирийския конфликт, за да набере сили и да отстои своята независимост от висшето ръководство на Ал Каида в Пакистан, което се разграничи от нея през февруари 2014 г. Но главните амбиции на движението са в Ирак.

Мнозинството от ръководителите и от редовите членове на ИДИЛ са иракчани, включително неговият емир – Абу Бакр ал Багдади. Контролът над западен Мосул ще постави ИДИЛ начело на политическата и икономическата столица на сунитски Ирак – трофей с огромна пропагандна стойност.

ИДИЛ използва закоравели в битките в Сирия и Ирак опитни бойци, за да напредне светкавично – само за броени часове – към западните предградия на Мосул, откъм Джазира – сирийско-иракската пустиня между реките Тигър и Ефрат. Слабият контрол на иракското правителство върху тези пустинни земи даде възможност на движението да мобилизира стотици бойци от Ирак и Сирия в битката за Мосул.

Въпреки това щурмовата група на ИДИЛ не изглежда да е била голяма – наброявала е между 400 и 800 бойци по различни оценки. Изненадата и нападателният хъс са помогнали на ИДИЛ да срине духа на паравоенната иракска полиция и на армейските сили в Мосул за три дни тежки сражения, разбивайки правителствените сили, наброяващи 15 пъти повече бойци.

Сега започва отчаяна надпревара за контрол над Мосул. ИДИЛ ще се опита бързо да укрепи позициите си в града, използвайки откритото шосе през пустинята към Сирия и към други разположени покрай него западни райони от Ирак. Имайки предвид неуверения контрол на правителството по цялата територия до северните предградия на столицата, ИДИЛ е в състояние да причини толкова поражения, че Багдад няма да бъде в състояние месеци наред да събере сили, за да си върне Мосул.

Иракското правителство няма друг избор, освен да се опита да освободи Мосул, заради символичното и географското му значение.

Из цял Северен Ирак сунитското население ще се надява правителствените сили да се върнат и да въведат ред, преди то да стане мишена на коли бомби на ИДИЛ – това би бил очакваният отговор на джихадистите, ако срещу тяхната власт се зароди съпротива от местните хора.

Разколебаните по трасето иракски сили могат да се организират чак в Таджи – база в багдадско предградие на 320 км южно от Мосул. Това означава, че правителствената офанзива вероятно доста ще се забави. Войските на Багдад при сегашната ситуация ще трябва да си пробиват път през пояс от градове, които са в ръцете на противника, между столицата и Мосул. Това крие много потенциални рискове за разпиляване на изцеждане на силите им по време на контраудара. Спецчастите и десантните сили бързо се изтощават, защото се налага да бъдат хвърляни от една криза в друга.

В момента единствената необременена военна сила в Ирак са пешмергите – кюрдски бойци, които са под контрола на регионалното правителство на Кюрдистан, но отношенията между Багдад и кюрдските райони са особено обтегнати.

В стремежа си да свалят Башар ал Асад, САЩ са принудени да лавират между джихадистките групировки в Сирия. ИДИЛ беше призната от Вашингтон за терористична групировка едва през февруари т. г. Но докато в Сирия твърдолинейните ислямски екстремисти могат да допринесат някаква стратегическа полза, в Ирак проблемът е ясен: ИДИЛ печели войната и трябва да бъде спряна.

Вашингтон трябва да действа, ако иска да предотврати превръщането на ИДИЛ в единствена дееспособна военна и политическа сила в иракските сунитски райони. На 10 юни Усама ан Наджафи, председател на иракския парламент и най-високопоставеният сунитски политик в страната, поиска по-голяма военна подкрепа за Мосул съгласно американско-иракското рамково стратегическо споразумение от 2011 г., което урежда отношенията между двете страни.

Много иракски правителствени служители ми споделиха в конфиденциални разговори, че иракското правителство настоятелно е искало САЩ да нанесат въздушни удари по базите на ИДИЛ покрай сирийската граница и в околностите на някои иракски градове, които бяха плацдарми на джихадистите за щурм срещу тях. На американската администрация това се е сторило прекалено. Вместо това американското правителство се зае с посредническа дипломация – предлагайки добрите си услуги, за да подтиква иракските групировки към национално съгласие и да убеди арабите сунити, че е възможно ненасилствено решение на техните оплаквания, че шиитското правителство (в Багдад) ги дискриминира.

Помирението може да положи основите за сътрудничеството на арабите сунити с цел стабилизирането на Мосул и на други загубени територии, като Фалуджа, което несъмнено е жизнено важно. Но след като силите на ИДИЛ започнаха да завладяват град подир град, Вашингтон трябва да направи повече, и то бързо, за да не допусне Ирак на стане неуправляем. За да се предотврати рухването на иракската армия, може да се наложи интензивен надзор над иракските военни щабове на място, а вероятно и американски въздушни удари.

Администрацията на Обама е твърдо решена да спази предизборното си обещание да прекрати войните (в които САЩ се оказаха въвлечени). За тази цел Белият дом изтегли американските бойни части (от Ирак) през 2011 г. Става обаче все по-очевидно, че Ирак се нуждае от нова и засилена подкрепа в сферата на сигурността, включително от въздушни удари и от нова инициатива за сътрудничество, съчетана с масивна подкрепа за преустройство на съсипаната (иракска) армия, в това число и наставления при участието й в битките.

Можем да станем свидетели в Близкия изток на рухването на стабилността в една религиозно разнородна и многоетническа държава с население от 35 милиона души, която граничи с много от най-важните страни в региона и чийто износ на петрол нараства най-бързо. Всяка друга страна със същото значение и изправена пред същите болезнени предизвикателства би получила повече американска подкрепа, но поетото обещание за изтегляне поставя Ирак в специфично положение.

Вашингтон обаче не може да си позволи лукса да продължи да третира Ирак като „специален случай“. „Ислямска държава на Ирак и Леванта“ се появи на сцената след края на американската окупация и има план. Вашингтон също трябва да има такъв план.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.