Бойко – всенародният любимец и тарикатите

„Желязната“ кохорта на бг-статуквото пак преразпределя позиции, пак търси ново място под слънцето

Димо Райков. Снимка: личен архив

И Петър Москов от ДСБ, и Нидал Алгафари от БСП издигат призива съпартийците им да застанат под знамената на Борисов…

Да, боговете в България сигурно вече са полудели… Вижте какви „странни“ неща стават днес. Или всъщност те не са странни, те просто следват истинския си развой, да, нашият бг-развой…

А тя, нашата истина, е от просто по-проста. Разбира се, никой не иска и да я изрича дори. А тя е – в България има много, ама много дребни тарикатчета… Чудно ми е как я мислят те, докога и докъде ще ги докара този тарикатлък…

Аз съм си направил за себе си едно такова проучване – те, тарикатчетата, са били винаги в „крак с модата“ – в началото бяха от „желязната“ кохорта на СДС, те най-много викаха „смърт“, те гледаха на кръв, ако, о, Господи, не скачаш по тяхна команда, и то не скачаш достатъчно високо. Така един от тях ми каза по онова време на един митинг – а, ти не скачаш високо, що не скачаш, бе, ти не се радваш достатъчно, ах, мамка ти, комунистическа… А аз в този момент бях почти обездвижен от дискова херния… Пък и срещу мен се пенявеше оня Румен Воденичаров, него също помните ли го, а и колко още като него „борци“ помните ли… Къде ще помните, защо ви е това усещане за памет, само да си разваляте настроението…

После тези, „железните“, скачащите високо и развяващите, помните ли и това, което раздели, а и уплаши и всели омразата в душите, с плющене картите с черепите – къде между другото е оня техен, на картите с черепите, вдъхновител Кошлуков…, станаха царисти…
После тези станаха, да, познахте, бойковисти, ами че как няма, кой ще подмине изкушението да застане зад един герой с кожена тужурка…

Сега тези същите се оглеждат към Бареков, нищо, че го псуват, утре яко ще го прегърнат… И, забележете, тези люде са най-компактна маса в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас… Най-„сините“ градове, най-богатите в бедна и нещастна България…
Това нещо да ви говори… Говори, говори, ама колко е хубаво да се мълчи и да се гледа сеир…

А тези, тарикатчетата-слугинаж, превърнаха своя начин на живот вече в наследствен, превърнаха го в професия, ама хубава и доходоносна професия, която добре се осребрява. А и се оказа сигурна, от нея винаги ще има нужда на тези географски ширини.
Да, те винаги са на върха… И, не съвсем, но все там, около върха… Те осребриха всичко, което може да се осребрява в тази иначе клета страна – и скачането, и крясъците, и вселяването на омраза, и… Срещу хубави, тлъсти службички, срещу безброй титли – и научни, и спортни, и… И всичко това вече се онаследява. Да, онаследява…

Аз тук ще задам един-единствен въпрос, който не зная дали някой друг го е задавал – с какво тези тарикати се различават от онова простолюдие, което нарочно е държано невежо, за да гласува сляпо по команда и по списък, което продава гласа си толкова елементарно, само за едно кебапче? И което е предмет на непрекъснати обиди и подигравки от същите тези тарикати? А тези тарикати всъщност не продават ли също гласа си? Разбира се, за къде-къде по-голяма плата. Да, кажете, има ли някаква разлика между едните и другите – между уж умните и предмета на тяхната подигравка – простите?…

И винаги тези същите тарикати лятото са на… почивка… Неизменно лятото е запазено от тези за почивка. Че изпуска ли се такова хубаво бг-лято… Още повече след като добре си „поработил“ през останалата част от годината. Че за какво тогава са многобройните вили, имоти и хотели на същите тези по морето?

Спомняте ли си миналото лято как всички скочиха да има почивка през лятото, а после протестът да продължи през септември? Такова чудо никъде нямаше до този момент – протест с ваканция… Сега пак мътят нещо подобно… Първо да си починем, да се поогледаме, да доразпределим кокала и хайде – дий, народе, айде, измет долна, на избори… Да изберем поредната Куневица… Пардон, по думите на един избран с толкова мъка евродепутат – кукувица… Всъщност, защо нищо не се изказва този наш евродепутат по този актуален въпрос за „кукувицата“, защо и никой не го пита… А, че това работа ли му е… Той има къде-къде по висши дела вече… А и ние – ей, ги, изборите идват, ей я и поредната „кукувица“… Тоест ние си имаме своята „работа“.

И още само няколко думи – ето, и тарикатчетата от БСП, този вечен слугинаж с винаги пълни джобове, искат да кацнат на клона…
Вижте как и за какво мечтае, за какво агитира този Алгафари! Да признаем всички, че и Бойко, и Сергей били … велики, уникални като политици, пък после да плеснем ръце и заедно с двамата „водачи“ да хукнем напред… Към сияйното бъдеще…

Всъщност някой да ми каже каква е разликата между Москов и Алгафари?

Е, разликата е тази, че Москов вече си е заплюл мястото до Борисов, да, от дясната му страна, докато Алгафари тепърва има да драпа към свободното вляво… Нищо, ще се посместят… Щом е за „благото“ на майка България… Коя всъщност България… Да, тяхната, на ония скачащите и крещящите от двете страни на барикадата, винаги тяхната, а не нашата, нали?

А ние… Ние ще духаме супата… Е, това поне умеем да вършим идеално, това вече толкова пъти сме го тренирали… И то без да се опарим… Да, същата блудкава супа, която духаме, а и ядем, кога с кеф, кога с погнуса, но винаги ядем, вече толкова годинки…

Сега вече виждате ли коя е родната майка на бг-статуквото и неговия „железен“ слугинаж-професия – да, бг-тарикатлъкът…

Няма външни зловещи сценарии, няма империализъм, комунизъм, световни заговори.. Има го само онова – да, там, вътре в нас, което и с топ да ни заплашат, не ще си признаем, никога…

Моля, посместете се – „желязната“ кохорта на бг-статуквото пак преразпределя позиции, пак търси ново място под слънцето…
А за това е нужно нашето търпение, нашата простоватост, нашата липса на памет… И, естествено, че къде така без нея, нашата обич към избори, които всъщност са избори без право на избори, простете за повторението…

Избори, избори, избори…

Без право, без право, без право…

От личната страница на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.