СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво ще струва на Русия новият Тройнствен съюз

Лента.ру

Колаж: иносми

„Интеграцията на постсъветското пространство“ е любима играчка на повечето ръководители на страните от Общността на независимите държави (ОНД). Не минава и година, през която те да не сключат някакъв пореден договор, в който се споменават свободата на движение на „стоки, услуги и работна сила“. Поредният такъв документ бе подписан в края на май в Астана от ръководителите на Беларус, Казахстан и Русия. Става дума за поредното обединение – Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Той, както и всички останали, бе създаден „по образ и подобие на Европейския съюз“. Съмнение предизвиква не самата структура, а липсата на ясни принципи на новия съюз.

Върху отломките на империята

Споразумението за създаване на ЕАИС е документ от множество страници, представляващ всъщност мерки за унифициране на митническите тарифи, гражданското и корпоративно законодателство, правилата за регулиране на финансовите пазари и тъй нататък. Чак до създаването на единна валута, подобна на еврото. Това означава цял куп условия, без които не е възможно да се интегрират икономиките на суверенни държави.

Договорът беше подписан на 29 май тази година и трябва да влезе в сила от 1 януари 2015 година. Планира се към тази дата към „Тройнствения съюз“ да се присъединят Армения и Киргизстан. Само че, както показва опитът от други интеграционни проекти на постсъветското пространство, наличието на подобен документ изобщо не означава, че той ще бъде изпълнен в пълен обем. Достатъчно е да припомним неотдавнашната история.

2000 година. По инициатива на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев бе основана Евразийската икономическа общност (ЕАИО). Тя си постави задачата да създаде единен митнически съюз, общ финансов пазар и дори преход към единна валута. Като участници, освен създателите й, се включиха Таджикистан и Киргизстан. Армения, Молдова и Украйна пък бяха наблюдатели. За 14 години в рамките на тази организация бяха създадени Междудържавен съвет, Интеграционен комитет, Секретариат и Междупарламентарна асамблея.

2010 година. Появи се Митническият съюз (МС). В официалните документи той се определя и като „Митнически съюз в рамките на ЕАИО“. Той провъзгласява преход към единна митническа тарифа, свободно движение на капитали и работна сила (…) и създаване на единна валута. За четири години между Русия, Беларус и Казахстан изчезнаха митническите пунктове. Твърди се обаче, че още е рано да се говори, че в МС са постигнати всички цели, които бяха планирани първоначално. Например, все още действат ограниченията за реекспорт на руски петрол от компании в Беларус и Казахстан, както и задълженията да се плаща износно мито за „черното злато“ към руския бюджет. Това обстоятелство предизвиква особено неудоволствие точно от Беларус, което дори бе изразено от самото начало. Едва след заявлението на руския президент Владимир Путин, че МС може да бъде създаден и само от Русия и Казахстан, Беларус се съгласи да се присъедини.

Между Европа и Азия

Ето го и новият интеграционен проект, който започва да се прави пак от Беларус, Казахстан и Русия. Все още не е ясно с какво той ще се отличава от МС. В официалните изявления за съжаление става дума повече за политика, отколкото за икономика. Същото важи и за изказванията на експертите.

Статистиката обаче не потвърждава изявленията, че това е „историческо събитие“. Според експерти след присъединяването на Армения и Киргизстан към ЕАИС общият брутен вътрешен продукт (БВП) на организацията ще достигне 2,6 трилиона долара. Това е едва 20 % от БВП на ЕС и също 20 % от икономиката на САЩ. При това основният дял в обшия БВП на ЕАИС ще идва от Русия – до 80 %. Така че все още е рано да се говори, че на световната икономическа сцена се появява нов мощен играч, способен да повлияе на правилата.

„Глобалната икономика може и да не реагира на новия икономически блок“, отбелязва професорът от Националния изследователски университет – Висша икономическа школа Алексей Портански и водещ научен сътрудник към Института по световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките. Вредите за руската икономика обаче, поне в краткосрочна перспектива, могат да са сериозни.

Политика срещу пари

Както показва практиката, интеграцията на постсъветското пространство е скъпоструваща работа. Въпреки че, разбира се, парите, които сега се влагат в нея, могат да донесат печалба в бъдеще под формата на разширяване на пазарите за руските стоки. Всичко обаче зависи от качеството на икономическата политика в страната. Нека кажем направо, засега не се получава.

Интересно е, че обемът на износа на стоки от държавите в МС миналата година се е понижил – с 1,7 % само за периода от януари до септември, а вносът се е увеличил с 1,1 %.

Забелязва се обаче, че някои руски компании се прехвърлят в Казахстан. Повечето от тях се решават на тази стъпка заради по-благоприятния данъчен режим. Това важи най-вече за компании от ИТ сектора, производството на масови стоки, както и за някои финансови организации. Основният проблем е липсата на ясни договорености за митата при износа на руски петрол. В случая става дума за Беларус.

Според договора за създаване на ЕАИС режимът за свободно движение на стоки, капитали и работна сила в „Тройнствения съюз“ ще се налага поетапно. Русия, например, се задължи да започне да се отказва да получава от Беларус износно мито за петрола още от идната година. Първоначално сумата на плащанията ще бъде понижена двойно до около 1,5 милиарда долара годишно, а след това, след няколко години, този вид плащания между двете страни трябва напълно да изчезне. Страните се договориха, че общият пазар на петрол и газ ще бъде създаден до 2025 година.

Като цяло според данни на руското министерство на финансите създаването на ЕАИС и пълният отказ от всякакви мита и други плащания по търговията на Русия с Казахстан и Беларус може да струва на Москва 33 милиарда долара годишно. Това са пари, които бюджетът няма да получава като приходи, а в условията на сегашната стагнация това е твърде голяма сума. Не е ясно дали тя в крайна сметка ще бъде компенсирана от разширяването на пазара за руските производители. Този въпрос остава без отговор.

Основният проблем сега е, че, говорейки за икономическа интеграция, малко от участниците в подобни преговори за постсъветското пространство са готови да отстъпят и частица от икономическия си суверенитет.

Например, според изчисленията на експерти, дори създаването на МС така и не е довело да отмяна на несъответствията в митническите кодекси на страните членки, които в момента са над 700. Подобна е ситуацията и със системата за регулиране на финансовите пазари.

Над 60 клаузи в законите, регулиращи дейността на банките, инвестиционните компании, частните пенсионни фондове и други структури, не просто не съответстват една на друга, а често направо си противоречат. Да се постигне споразумение по тези клаузи е дори по-трудно, отколкото, например споразумение за отпадането на митата, тъй като в случай на уеднаквяване на законодателството сред печелившите ще бъде Русия, чиито финансов пазар е десетки пъти по-голям от пазарите на Казахстан и Беларус. Следователно и изгодата й от подобни мерки е по-голяма. Ако нещата се ограничат само с ликвидиране на митата, то най-голямата икономика в постсъветското пространство ще стане донор за по-малките. Така се създава впечатлението, че интеграцията е еднопосочна улица.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.