СофияПловдивВарнаБургасРусе

Отслабената Франция губи влияние в Европа

Ингрид Меландер
Ройтерс

Не е добър знак, когато лидер на държава от Г-7 смята за необходимо да заяви, че страната му все още има влияние.

Точно това направи френският президент Франсоа Оланд на срещата на ръководителите на Европейския съюз миналия месец, след като неговата Социалистическа партия претърпя унизително поражение от крайнодесния Национален фронт на изборите за Европейски парламент.

„Франция не е отслабена. Тя е велика държава. Това е страната, която решава нещата в Европа заедно с Германия“, каза пред репортери Оланд, най-непопулярният френски президент откакто се правят проучвания на общественото мнение.

Редица дипломати и държавни служители, участващи във вземането на решения в ЕС, твърдят пред Ройтерс, че влиянието на изтощената от продължаващите икономически проблеми Франция е пострадало още повече заради изборите, на които социалистите се оказаха на далечното трето място след крайната десница на Марин льо Пен и след консерваторите от опозицията.

„Оланд е девалвирана валута“, коментира бивш министър по европейските въпроси от една от страните членки. „Ако се нуждаем от нещо, отиваме при германците. Преди ходехме при французите като начин да убедим и германците. Сега Франция през повечето време отсъства.“

Париж беше в първите редици на европейската интеграция като съюзник и балансьор на Берлин още от създаването на Европейската общност за въглища и стомана в началото на 50-те години до създаването на единната валута през 90-те.

Но влиянието му намаля през последното десетилетие заради източното разширяване на блока, френското отхвърляне на предложението за конституция на ЕС с референдум през 2005 г., икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност в сравнение с Германия.

След изборите през 2012 г. Оланд многократно заяви, че иска да „преориентира“ съюза от 28 държави, така че той да се отдалечи от политиката на бюджетни икономии и да подкрепи растежа и заетостта.

Външният министър Лоран Фабиюс каза тази седмица, че Париж подготвя предложения за предстоящата този месец среща на лидерите на ЕС, на която ще бъдат определени приоритетите на Съюза през следващите пет години.

Въпреки това дипломати твърдят, че е най-вероятно Берлин и Рим да застанат в основата на сделката за новите политики, тъй като консерваторите на германския канцлер Ангела Меркел и левоцентристите на италианския премиер Матео Ренци се оказаха големите победители в европейските избори.

Ренци, както и Оланд, иска по-голямо съсредоточаване върху растежа, но е ангажиран с програма за икономически и политически реформи, която изглежда по-амбициозна от френския план. Той настоява и за бързото й прилагане.

„Хората сега разчитат на Ренци да балансира Меркел, както за кратко време през 2012 г. разчитаха на Оланд „, коментира бившият министър по европейските въпроси.

Франция намали бюджетния си дефицит и остава важна военна сила с постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Разходите по заемите й са много близо до рекордно ниските нива, тъй като дълговите пазари смятат, че за френския дълг има самоподразбиращи се германски гаранции.

Но служители на ЕС и дипломати твърдят, че славата на постоянен нарушител на фискалните правила в ЕС, големият търговски дефицит и нежеланието за отваряне на икономиката за повече конкуренция, поставят Франция в началото на списъка от държави, които предизвикват безпокойство.

Европейската комисия не очаква Франция да изпълни целта за сваляне на бюджетния си дефицит под 3 процента от БВП през следващата година, освен ако не настъпи промяна в курса. Но мерките, препоръчани от Брюксел за облекчаване на правилата за наемане и освобождаване на работници, свиване на мащаба на щедрата държава на благосъстоянието и орязване на разходите за пенсии и здравеопазване е малко вероятно да се изпълнят предвид сриването на политическото влияние на Оланд.

В условия на безработица, която трайно остава на равнище над 10 процента, Оланд среща съпротива от страна на левицата и профсъюзите за плановете си за ограничаване на бюджетните разходи и намаляване на данъчното бреме за бизнеса.

Франция разтревожи Берлин, когато новият премиер Манюел Валс започна кампания с призив Европейската централна банка (ЕЦБ) да отслаби еврото, за да помогне за съживяването на европейската икономика. Германия непоколебимо защитава независимостта на ЕЦБ.

Безцеремонният министър на икономиката Арно Монтбур не пропуска случай да нападне Европейската комисия за начина, по който прилага европейските правила за конкуренцията като ограничава правителствената помощ за бизнеса и не допуска държавна намеса за създаване на национални индустриални шампиони.

Европейски служители казват, че се нуждаят от силна Франция, която заедно с Германия да движи Европа напред.

„Ситуацията във Франция е повод за безпокойство, както на икономическия фронт, така и – след европейските избори – на политическия фронт“, признава Ан Утман, представител на Европейската комисия в Париж.

„Франция може да бъде двигател на ЕС, но страните членки много добре знаят, че ако Франция потъне, ще се създаде риск за цялата еврозона. Никой няма интерес да я отслабва. Всички, включително Германия, искат тя да се засили.“

Дори някои френски чиновници признават намаляването на участието на Париж в игрите на влияние в ЕС.

Президентски съветник казва, че Париж стои настрани от сегашната битка за това кой да оглави Европейската комисия през следващите пет години и да наследи Жозе Мануел Барозу на най-влиятелния европейски пост.

„Ние не участваме в тази битка. Ще оставим германците и британците да се разберат помежду си“, казва съветникът.

Досега тези ключови назначения почти винаги бяха резултат от сделка между Франция и Германия.

По подобен начин Франция, веднага щом гарантира собствените си интереси в селското стопанство, избра да прояви сдържаност в миналогодишната битка за седемгодишния бюджетен план на ЕС, като остави Меркел и британския премиер Дейвид Камерън да наложат намаляване на разходите.

Оланд отвръща на критиците на Франция, че 2-трилионната френска икономика все още е втора по големина в еврозоната, а френски чиновници изтъкват ролята на Париж в планирането на мерките в отговор на еврокризата, включително правилата за процедиране с проблемните банки.

„Това, че Гърция не напусна еврозоната, се дължи на нас“, твърди френски дипломат, намеквайки, че Оланд е успял задкулисно да убеди Меркел в опасността от „Grexit“ (б. ред.: излизане на Гърция от еврозоната).

Франция беше моторът на европейския банков съюз въпреки германската съпротива срещу споделянето на отговорността за дълговете на проблемните институции, допълва дипломатът.

Но и признава: „Нашата икономическа ситуация намалява влиянието ни по някои въпроси.“

Други европейски дипломати, участвали в преговорите по време на кризата, казват, че макар Франция действително да е изиграла роля, тя не е била решаваща.

„Да, Франция упражняваше натиск в посока към по-тесен банков съюз“, коментира европейски дипломат. „Но вижте резултата, Германия го отслаби.“

Друг дипломат от Брюксел казва: „Ролята на Франция в Европа значително намаля през последните няколко години. Тя продължава да наставлява останалите страни и опитва да получи подкрепа за икономическия си модел, но й става все по-трудно да го прави.“

Това отчасти се дължи на факта, че управляваният от държавата френски подход към икономическото развитие се разминава с преобладаващата в ЕС ориентация към пазара дори в страните членки, управлявани от левоцентристи.

Представител на френските власти, участващ в европейската политика, обаче настоява, че това се дължи и на помирителния маниер на президента, който ярко контрастира с този на консервативния му предшественик Никола Саркози, който дразнеше много от европейските партньори, но поне гарантираше, че на Франция ще бъде обърнато внимание.

„Оланд винаги е бил слаб по време на срещите на върха на Европейския съвет. Той не обича конфликтите“, смята цитираният френски представител.

„(Оланд) винаги се е присъединявал към компромисите, а не ги е договарял. За разлика от Меркел и Камерън той никога не създаде впечатление, че би бил склонен да блокира важно решение.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.