СофияПловдивВарнаБургасРусе

Нов южен фронт застрашава Русия

Росбалт

Военните действия в Украйна накараха Русия съвсем да забрави за Ирак. И даже за Афганистан, в който само преди година експерти по сигурността виждаха кажи-речи основната заплаха за световната стабилност. Оста Багдад-Кабул обаче бе разтърсена от същинско геополитическо земетресение – и в центъра му попадна Иран.

В руския сектор от интернета се въртят кадри от американските бомбардировки над Ирак през войната срещу Саддам Хюсеин, представяни за клипове, заснети в Югоизточна Украйна. Междувременно бойци на групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) все по-често вършат насилие, пораждайки все нови видеозаписи.

Едва за седмици почти неизвестната доскоро извън страната сунитска групировка превзе големите иракски градове Мосул и Тикрит. Шиитите – религиозно мнозинство, се превръщат в бежанци. Американците заявяват, че са изненадани от станалото, и предлагат закъсняла помощ. Въоръжените пък бодро се готвят да щурмуват столицата – Багдад. Всичко това много напомня историята на талибанското движение, чиято поява в Афганистан също стресна аналитиците в чужбина.

Същевременно се очертава рязко изостряне на ситуацията в Афганистан, откъдето се изтеглят войските на НАТО, наред с американците. През уикенда там приключи вторият тур от президентските избори. Кампанията остана почти незабелязана в Русия; печатът на практика не помества прогнозни резултати.

Също като Ирак обаче и тази страна може да се разцепи. Ще припомним, че до втори тур стигнаха бившият външен министър Абдула Абдула и бившият министър на финансите Ашраф Гани. След вота всеки от тях заяви, че води в надпреварата. И двата варианта са напълно вероятни, като знаем, че победителят в първия тур Абдула го спечели едва с малко над 30 на сто.

Според наблюдатели в Афганистан днес е такъв бардак, че по-рано от 2 юли не се очакват дори предварителни резултати от вота. Официалните пък може да бъдат обявени чак на 22 юли. През това време в страната, бездруго раздирана от гражданската война между „светската власт“, призната от световната общност, и талибаните, нищо чудно да избухне нов мащабен конфликт.

Този път между симпатизантите на двамата кандидат-президенти. Това поражда риска сегашните де юре управници на Афганистан изцяло да изгубят контрола и над малката територия, където господстват, и в крайна сметка талибаните да си върнат властта. Дори да влязат триумфално в Кабул, където и днес организират атентати – твърде редовно и без притеснение.

В Ирак естествено нещата вървят къде по-зле. Страната и преди бе разделена: имаше шиитски, сунитски анклави и фактически отделен Кюрдистан. Сега обаче статуквото от периода след свалянето на Саддам е вече минало. Сунитите от ИДИЛ напредват към Багдад, превземат Мосул и Тикрит (където впрочем също живеят главно сунити), заявяват, че са екзекутирали наведнъж 1700 войници от светската иракска армия, вземат за заложници чуждестранни дипломати и според някои данни дори разстрелват десетки ислямски богослови, отказали да им се закълнат във вярност.

При всички разлики обаче има лесно забележимо сходство между събитията в Ирак и в Афганистан. Смешно е безспорно да говорим за заговор на „световното задкулисие“. Трудно е обаче да не предположим, че световната общност твърде се е увлякла по Украйна. И в резултат отново се сгорещява обстановката в две други зони с епицентър Иран, едва-що оправил своите отношения със Запада и започнал да се отърсва от международните санкции.

Съответно иранските власти по принуда се въвличат в конфликтите из съседните страни. При все че Техеран отрича, според медийни съобщения в Ирак вече действат ирански специални сили, които подкрепят местните шиитски въоръжени формирования срещу сунитските бойни отряди. В случай на конфликт в Афганистан, откъдето постепенно се изтеглят западните военни, Иран също ще трябва да се нагърби с поддържането на видима поне стабилност в страната.

Изобщо Техеран явно избърза да се радва на примирието със Запада. Днес друга напаст тресе страната – войни по границите й. И то без западно участие. Тъй че Иран просто няма с кого да урежда нещата, остава само да воюва и да се готви за бежанска вълна. Едва ли обаче ще успее да се сражава на два фронта – и Афганистан постоянно „ще увисва“, заплашвайки вече всички страни наоколо.

Прочее, събитията изобщо не засягат само Иран. Естествено за Русия Ирак е много далеч. Тамошната трагедия на практика интересува всички в Москва, само доколкото поскъпва „черното злато“. Това всъщност бе неизбежно при какъвто и да било конфликт в основния петролоносен регион от света. И още нещо: Москва злорадства колко трайна излезе „демокрацията“, долетяла в Ирак с американските бомбардировачи. Самите иракчани явно нямат вина, че са я получили по този начин, но руските коментатори незнайно защо го забравят.

Афганистан пък може директно да повлияе дори върху вътрешната ситуация в Русия. Едно рязко нарастване на нестабилността, камо ли разцепване сред днешните управляващи (което неизбежно ще гарантира бърза победа на талибаните), ще предизвика по-специално нов масов приток на афганистанци в съседните страни от Средна Азия.

Нестабилното положение вече рязко заздрави позициите на НАТО в Узбекистан, където бе открит офис на Северноатлантическия алианс и където вече редовно правят посещения западни военни ръководители. Това обаче в крайна сметка дори не е беда. Беда ще е примерно, ако започне износ на нестабилност от Афганистан към Таджикистан и Киргизстан, а последният е кажи-речи начело в опашката от кандидат членове на Евразийския съюз.

Ето само най-очевидните последици от днешните събития. Със сигурност ще има и други. За тях обаче днес не се замисля никой в Русия – Украйна е по-близо, а през последните години така и не бе разработена ясна външнополитическа линия спрямо Афганистан. За Ирак изобщо да не говорим.

Още по темата: САЩ опипват почвата за преговори с Иран по иракската криза

Високопоставен американски дипломат се срещна вчера във Виена със свой ирански колега, за да опипат почвата дали Съединените щати и Иран могат да работят заедно за създаването на по-стабилно иракско правителство и да намалят заплахата от сунитски екстремисти, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Срещата бе уредена, след като държавният секретар Джон Кери заяви, че правителството на Барак Обама е отворено към сътрудничество с Техеран по иракския въпрос. Така става възможно САЩ да потърсят помощ от страна, която американците често описват като спонсор на тероризма, на която не бива да бъде позволявано да се сдобие с ядрено оръжие, допълва американският всекидневник.

Стратегията на администрацията на Обама е да окаже натиск върху премиера на Ирак Нури ал Малики да формира правителство, в което да участват сунити и кюрди, в опит да се изгладят недоразуменията, от които се възползват бунтовниците. Тази цел обаче може да бъде осуетена, ако Иран реши да подкрепи твърдолинейните шиитски лидери или ако изпрати в Ирак елитното подразделение „Ал Кудс“ към Корпуса на гвардейците на ислямската революция. До голяма степен в политиката на Ирак е прието всеки потенциален кандидат за поста министър-председател да бъде приемлив и за Техеран, посочва „Ню Йорк таймс“.

Паралелните преговори между Иран и световните сили по ядрения въпрос допълнително усложнява картината. Крайният срок за постигане на споразумение, 20 юли, наближава. Същевременно Иран настоява за сделка, която включва кратък период, в който да бъдат наложени ограничения на програмата по обогатяване на уран, последван от значително увеличаване на броя на центрофугите, които Иран да има право да инсталира.

Съветниците на Обама, от друга страна, отдавна говорят, че приоритет номер едно е да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, отчасти защото това би довело според президента до надпревара във въоръжаването в региона. По тази причина американски държавни служители настояват, че ядреният въпрос и проблемите на Ирак трябва да се разглеждат отделно.

Общият враг -„Ислямската държава в Ирак и Леванта“ – не означава обща стратегия. За две страни, които от три десетилетия са крайно недоверчиви един към друг съперници, намирането на общи интереси по сигурността няма да е лесно, отбелязва вестникът, като се позовава на мнения на държавни служители.

Обръщането към Техеран бе изненадващ обрат в курса на правителството на Обама, което до този момент не е обсъждало регионални кризи с Иран. Джон Кери положи много усилия да убеди ООН да оттегли поканата си за Иран за участие на мирните преговори в Женева за Сирия.

Евентуално сътрудничество между САЩ и Иран за сдържане на кризата в Ирак би било първият път, в който двете страни работят съвместно по общ проблем на сигурността, откакто Вашингтон и Техеран обмениха разузнавателна информация, за да се противопоставят на талибаните след нападенията от 11 септември 2001 година, пише „Ню Йорк таймс“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.