СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кризата в Ирак може да направи САЩ и Иран партньори, но не очаквайте любов

В разгара на кризата в Ирак се възраждат стари максими като „врагът на моя враг е мой приятел“, а това засилва примамливите изгледи за сътрудничество между САЩ и Иран в подкрепа на намиращия се в тежка ситуация Нури ал Малики, изправен пред фанатичните джихадисти от Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).

През последните няколко дни Вашингтон и Техеран се гледат предпазливо – 30 години взаимно подозрение и враждебност не се преодоляват лесно. А Великобритания заема по-смела позиция, обявявайки дългоочакваното намерение да отвори отново посолството си в Иран, защото „условията са подходящи“, както се изрази вчера външният министър Уилям Хейг.

Тази ситуация се развива на фона на бавно движещите се преговори за иранската ядрена програма, които продължават; крайният срок за споразумение на 20 юли наближава, а санкциите остават в сила. Американски служители биха предпочели да държат Ирак далеч от тези обсъждания. И така, спешността на ситуацията в Багдад става видна от това, че правителството на Обама показва, че може да започне въздушни удари и дори да действа съвместно с Ирак, макар и не „през главата на иракския народ“, както внимателно се изрази служител на Държавния департамент.

Възможно е съвпадащите интереси за разгромяване на ИДИЛ да доведат до обща стратегия за Ирак, но това едва ли ще прерасне в истинска любов между Иран, САЩ и Запада. Изглежда, че сътрудничеството между Вашингтон и Техеран вероятно би било мълчаливо и дистанцирано, смятат експерти.

Моделът е опитът от Афганистан в края на 2001 г., когато САЩ осигуриха въздушна мощ и разузнавателна подкрепа за Северния съюз – съюзник на Иран, а Иран предложи талибански мишени за американските бомбардировачи. Този кратък меден месец завърши, когато Джордж Буш включи Техеран в своята „ос на злото“ заедно с Ирак и Северна Корея, подхранвайки старата представа на Иран за Америка като „големия сатана“ – както е известно, САЩ режисираха свалянето на демократично избрания ирански министър-председател през 1953 г.

Великобритания е само „малкият сатана“, но нейните възможности за влияние може да са по-големи. Хейг разговаря през уикенда с иранския си колега Джавад Зариф, като получи обещания, че няма да има повторение на размириците с разгневени тълпи, които опустошиха британското посолство в края на 2011 година. Той правилно описа Иран като „важна страна в размирен регион“ – определение, което със сигурност носи нов смисъл.

Разгорещените приказки за непосредствено предстоящо сближаване между Иран и САЩ прикриват обстоятелството, че понякога те имат общи интереси в Ирак, дори когато иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция обучаваше и снабдяваше шиитски милиции, нападащи американските войски. Малики беше подкрепен и от двете страни, когато беше избран през 2006 г.

„И САЩ, и Иран искаха стабилност и не искаха влошаване на обстановката или разпокъсване“, каза специалистът по история на Ирак Чарлз Трип от факултета по изследвания на Ориента и Африка в Лондонския университет.

„За Малики непременно щеше да настъпи трудно време, когато тези двама силни поддръжници оттеглят подкрепата си или се скарат за него“, добави той. „Той трябва да се тревожи, че сега те ще търсят алтернативи. Проблемът е, че цялата система, която укрепваше властта му, е доста разделена по общностен признак. Дали някой друг от шиитския съюз ще бъде кой знае колко по-добър? Те искат някой, който може да се разбира със Севера, със Запада и с кюрдите, без да разгневява никого“, заяви Трип.

В по-дългосрочен план техните интереси се различават. САЩ искат да видят установяването на демокрация, включваща всички групи, а Иран е съсредоточен върху защитата на шиитите и свещените места в Ирак, като същевременно засилва позициите си спрямо сунитските монархии от Персийския залив.

Саудитска Арабия, която финансира джихадистите в Сирия, но сега се страхува от враждебна реакция от ИДИЛ, много иска Малики да се махне, като обвинява неговите „сектантски и изключващи политики“ за разпалване на сунитския бунт и усилено лобира пред САЩ за това. „Саудитците ще си сътрудничат с всеки, който не подкрепя Иран“, отбеляза добре осведомен източник от Залива.

Анализаторът във Великобритания Хосеин Разам твърди, че Техеран иска по-голямо международно участие в Ирак, което предполага, че той дори може да е готов да сподели разузнавателни данни със САЩ. „И иранците, и американците искат да избегнат вакуум във властта. Но иранците няма да изоставят Малики, освен ако не се налага“, каза той.

Като оставим настрана Ирак, шансовете за положителна промяна в тези враждебни отношения, обтегнати от сирийската война, Израел, Ливан и Залива, изглеждат малки, освен ако не бъде постигнат пробив на ядрения фронт.

„Моделът на „сътрудничество“ между САЩ и Иран ще включва успоредни, но отделни действия срещу ИДИЛ и в подкрепа на иракските сили за сигурност“, предсказа Шашанк Джоши от Кралския институт на обединените въоръжени сили в Лондон. „Иран ще остане много по-привързан към статуквото в Ирак, а САЩ – скептични, че подкрепата в борбата с тероризма ще постигне нещо особено при липсата на доста по-дълбока политическа реформа“, заяви той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.