СофияПловдивВарнаБургасРусе

Киев сложи крак на руската отбранителна промишленост

Петро Порошенко. Снимка: от тв екрана

Киев наложи пълна забрана за сътрудничество с Москва във военната сфера и сложи крак на руската отбранителна промишленост, пише „Независимая газета“.

За забраната съобщи първият вицепремиер на Украйна Виталий Ярема. Подобно решение взе през март и временният президент Олександър Турчинов, но указът му обхващаше само оръжията и военната техника, напомня вестникът.

Сега обаче новият държавен лидер Петро Порошенко налага ембарго върху „всяко сътрудничество с Руската федерация в сферата на военнопромишления комплекс“. „Значи край на всички доставки на двигатели и резервни части за нашите военни самолети и бойни кораби, край на обслужването на руските ядрени балистични ракети от украински специалисти и т. н.“, пояснява изданието.

Според негови експерти ситуацията е твърде трудна, защото от скъсването на двустранното военнопромишлено сътрудничество ще пострадат 79 украински и 859 руски предприятия в бранша. Делът на Русия в съответния украински ресор бе към 80 на сто – 200 милиона долара годишно. Делът на Украйна в руския отбранителнопромишлен комплекс бе едва 3,5 процента, но Русия получаваше оттам крайно важна продукция, изтъква всекидневникът.

Военният експерт проф. Александър Гусев изброява днешните нужди на Русия от украински доставки за отбраната, по-специално за бойните кораби и авиацията – за изтребителите Су-27, Су-30 и Су-35, за най-новите фронтови бомбардировачи Су-34, най-големите военнотранспортни самолети Ан-124 Руслан и др.

Санкциите на Киев застрашават руската държавна програма по въоръженията, за която Кремъл отпусна близо 20 трилиона рубли до 2020 г. Киевското военно ембарго фактически ще засегне почти всяка пета военна поръчка за руската военна авиация и военноморския флот, пише „Независимая газета“.

Това обаче явно не плаши руското ръководство, твърди вестникът и цитира ресорния вицепремиер Дмитрий Рогозин, според когото промишлено-търговското министерство е подготвило план за пълно заместване на военния внос от Украйна. Задачата бе поставена от президента Владимир Путин още през април. Според Рогозин обаче руската отбранителна промишленост ще може да замества неполучената украинска продукция с родно производство най-рано след три години.

Междувременно разходите за отбрана в бюджета за идните три години растат и към 2016 г. се очаква да стигнат 4 на сто от БВП на Русия. Делът на социалните разходи пък ще намалява. И няма яснота откъде ще се вземат още пари за заместване на вноса, вмята изданието.

Според политолога Владимир Евсеев Русия ще има нужда от 5 до 7 години, за да замести военния внос от Украйна, а за най-сложните съвместни проекти ще потрябват близо 10 години. Вместо да харчи значителни ресурси за ускоряване на този процес, за Москва ще е много по-изгодно да изгради конструктивен диалог с Киев, тъй че Украйна да продължи военните доставки за Русия, казва той.

Същевременно Русия трябва да привлича военнопромишлени специалисти от Украйна, за да ускори заместването на вноса. Президентът Путин вече заяви, че Русия е готова да посрещне украински инженери от ресора, ако пожелаят да се преселят, посочва военният експерт Едуард Родюков. Руският държавен глава обеща лично те „да получат и достойна заплата, и жилища“, напомня той.

Близо 17 на сто от цялата руска военна продукция не може да излезе на пазара без комплектовъчни възли от Украйна, заявява пред „Новие известия“ Юрий Терешченко, шеф на украинския концерн „Укроборонпром“. Скъсването на връзките в ресора ще бъде и удар по ядрената сигурност на Русия – около четвърт от руските ядрени бойни глави са монтирани на ракети, произведени в украинското обединение „Южмаш“, подчертава всекидневникът.

Програмата за заместване на военния внос от Украйна ще струва на Русия над 10 милиарда евро, смята аналитикът Руслан Пухов, цитиран в „РБК дейли“.

Според руското търговско-промишлено министерство повечето средства ще дойдат от самите предприятия, но те все пак ще получат и държавна подкрепа, пише вестникът.

Ако Украйна наистина спре всички доставки за руския военнопромишлен комплекс, това ще е самоубийство за украинската промишленост и в крайна сметка за новата власт в страната. Доходите почти на всеки осми украинец зависят донякъде от руската поръчка за отбрана и ако останат без работа, тези хора може да се включат в протестите, заявява Руслан Пухов. Украинските заводи едва ли ще успеят бързо да се преориентират към други пазари и може би ще почнат да затварят врати през зимата, прогнозира колегата му Игор Коротченко.

Според „Московский комсомолец“ киевската забрана „може би цели да убие два заека с един куршум: да поднесе поредната порция пропаганда на телевизионните зрители в Украйна – сиреч няма да сътрудничим с врага, и същевременно да стане тежък аргумент за пред руската страна в случай на бъдещи газови преговори“.

Има толкова много начини да се заобиколи забраната, че изявленията на украински политици по този повод изглеждат само куха декларация. Нещо като политически събор с песни и танци. Каквито играят и в Русия, коментира вестникът.

Той припомня изявления на Москва, че от март насам не получава военна продукция от Украйна. „В руските заводи обаче казват: нямаме проблеми с доставките на украински комплектовъчни. Както сме си работили, така работим и днес – чакаме политиците да се наиграят, та да може после да се разберат“, добавя „Московский комсомолец“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.