СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ухаещо злато в Долината на розите в България

Розобер. Снимка: Булфото (архив)

Диор, Кензо, Шанел, Пако Рабан или Бос, големите парфюмерийни фирми по света от много години имат нещо общо: всички разчитат за своите парфюми на маслото от рози от така наречената „Долина на розите“ в България.

Там, в сърцето на балканските страни, на около 200 километра от столицата София между склоновете на Стара планина се произвежда над половината от цялото розово масло, използвано от международната козметична индустрия.

Това масло, наричано от местните жители „течно злато“ заради високите цени от между 6000 и 7000 евро за литър, се произвежда от вид маслодайна роза (Rosa Damascena). Миналият сезон продажбата на този продукт донесе около шест милиона евро.

„За извличането на само един милилитър масло са необходими между 1000 и 1500 розови венчелистчета. От около 3,5 – 4 тона се произвежда един литър масло“, обясняват от Държавния институт по розата.

Този институт, създаден през 1967 година от тогавашните комунистически власти, е един от най-важните в преработването на розовия цвят макар след прехода към демокрация да се появиха и частни фирми.

Представители на Института, разположен в град Казанлък, столица на „Долината на розите“, отказаха да направят оценка на реколтата тази година с мотива, че сезонът все още не е приключил.

„Имам един хектар насаждения и досега съм получил около четири тона, но смятам, че ще стигнат до около пет тона розов цвят в края на сезона“, обяснява бизнесменът Митко Кралев.

По време на прибиране на реколтата Кралев живее във фургон в близост до плантацията, за да наблюдава беритбата на „своите момичета“, както нарича розите.

Беритбата става ръчно, за да се не увреди ароматът на цветовете и се прави между пет часа сутринта до средата на деня.

„Тогава цветовете имат повече сок, защото климатът е специфичен. Нощите са топли, а дните са много горещи“, обяснява Кралев.

Тези промени на температурата, през които преминават цветовете във време на беритбата, са съществено важни за получаването на по-добра субстанция за масло.

Освен това фактът, че зимите са достатъчно меки, така че цветовете да не измръзнат и качествата на почвата, която е много устойчива и плодородна, са други елементи, според Кралев, които правят от Долината на розите уникално място за парфюмерийната индустрия.

Има много легенди за това как е дошла тук розата, но най-правдоподобна е тази, че е дошла от Сирия по време на Османската империя.

Кралев, както и останалите производители, ангажира местни жители за прибиране на реколтата.

Лъчезар, един от берачите, твърди, че получава 3,5 евро за десет килограма розов цвят и така един работник, който се старае, може да изкара около 500 евро за три седмици, много повече от средната месечна заплата в най-бедната държава от Европейския съюз.

След като се наберат, розовите цветчета се изпращат в пунктовете за дестилиране, където се плаща по 15 евро за 10 килограма.

Технологията за дестилиране е чрез водна пара на свеж розов цвят. Получената ценна есенция се извлича и съхранява далеч от слънчева светлина. Продукцията от розово масло в България се конкурира с тази в Турция и Южна Франция.

БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.