„Южен поток” уж свали правителството, но все пак ще се строи. Въпросът е от кого

ЕС си смекчи позицията. У нас и управляващи, и опозиция, са за проекта. Изключение прави само Реформаторският блок

Бойко Борисов се прегръща с Путин при посещението му в София. Снимка: Красимир Юскеселиев, в. „Дневник“

Много хора останаха с впечатление, че „Южен поток” свали правителството. Имат някои основания. Натискът беше силен и видим – и от ЕС, и от САЩ. Премиерът Орешарски по един унизителен начин обяви, че спира „Южен поток”, след среща с американски сенатори. Сякаш те са му наредили и той изпълнява.
От БСП се изненадаха от хода на Орешарски. Коалицията с ДПС вече беше пропукана след пресфокнференцията на Местан. Но и правителството беше нестабилно, не беше толкова трудно да падне под натиск отвън (вътрешният очевидно не беше с достатъчно широка социална база).

След тези събития със сигурност националистически партии ще използват „унизеното ни национално достойнство”. Не е изключено за пръв път да се появят политици и партии, които ще искат излизане от ЕС, като английския Найджъл Фарадж, който казва: „Искам не само Великобритания да излезе от ЕС, но и Европа да излезе от ЕС”.
Засега Сидеров е искал само излизане от НАТО. В случаи като този натиск върху България се оформя една мълчалива съпротива сред различни слоеве от обществото, които се настройват срещу Европа и САЩ. Дори да не са наясно с проекта „Южен поток”, ползите или вредите от него, унизителният начин, по  който Орешарски спря проекта, дразни. Това ще окаже влияние и на предстоящите избори.

С „Южен поток”

България е в положението на магарето между атовете,

които се ритат. След ултиматума на Путин, че спира газа, комисарят по енергетиката Йотингер каза, че може да подкрепи проекта, ако е съобразен с европейските изисквания (виж тук). Дори Барозу се изказа, че „ЕК не е против „Южен поток”, но той не е приоритетен проект, защото не осигурява диверсификация” (виж тук).
И след като преди това имаше по-твърда негативна позиция на ЕК, процедури срещу България за санкции, сега комисията леко дава заден ход и тихомълком, без много шум се кани да допусне проекта. А и Русия се жалва в Световната търговска организация, че няма основания ЕК да спира този проект, така нарушава международни споразумения.

Изискванията според Третия енергиен пакет са у нас да се направи вход в тръбата за други доставчици на газ освен „Газпром”. Ако медиите се бяха поинтересували по въпроса от експерти, а не от политици, щяха да научат, че това ще стане при Провадия, предвидено е. Не може да стане нито в Русия, нито в Черно море, само на българския бряг. Така, ако случайно на българска територия или в териториални води се намерят газови находища, да може от този газ да се продава по тръбата в Западна Европа.

Друго изискване е собствеността на тръбата от българския бряг на Запад да е смесена, а не да е само на „Газпром”. Засега според проекта тя е поделена между Русия и България, но ако това е пречка, ще влязат още акционери, за да се изпълнят изискванията на ЕС.

Остава най-важното – с „Южен поток” Русия заобикаля Украйна и ще може да й спира газа, без това да пречи на доставките на газ за Западна Европа. Това е мощен инструмент за натиск от Русия върху Украйна. Това е геополитическата страна на проекта.
И ЕС не иска, или може би не искаше до неотдавна, да даде възможност на Русия да заобиколи Украйна.

С „Южен поток” Европа натисна Русия

България е член на ЕС и ще прави каквото каже ЕС – не като послушен член, а като осъзнат. Затова по въпроса трябва да се разяснява и говори. Вместо това в българските медии надделяват политизирани крясъци, обвинения, напълно противоположни и взаимоизключващи се твърдения.
Сегашното правителство още миналата година даде мандат на ЕК да преговаря с „Газпром”, вместо България. Тоест показа, че иска газопроводът да стане според договореното от ЕС, да не търпи обвинения за условията.

Борисов и преди, когато от Брюксел категорично заплашиха България за „Южен поток”, и сега пак, се изказа неколкократно, че ще строи газопровода по европейски изисквания, щял да направи нов търг, да не строят сегашните, а други хора, може би избрани от него.
Това е

другата страна на „Южен поток”,

която трябва да се разглежда отделно – корупционната. В такъв голям проект, в който участват руски инвеститори, има големи комисиони и раздаване под масата, т. нар. кеш бек. Правителството на власт е много важно, от него зависят тези парични потоци.
Страхът на Европа да остане без газ още тази зима най-вероятно ще допусне строителството. И България е в положението на магаре, на което казват „спри!” – „тръгни!”. Но в тази ситуация се боричкат български политици и правителства кой да го строи, защото проектът е за 3 млрд. евро в българската му част. Пари падат.

И се получава така – Европа вече не е толкова категорично против „Южен поток”. А в България и управляващи, и опозиция, са за проекта, съобразен с изискванията на ЕС. Изключение прави само Реформаторският блок, който засега е извънпарламентарна партия.
Така „Южен поток” има всички шансове да се строи, още от тази година.

Препис от решение на кабинета „Борисов“, с което „Южен поток“ става обект с национално значение. Документът го разпространи за пръв път сайтът „Бивол“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.