СофияПловдивВарнаБургасРусе

Може ли злодеят да се превърне в спасител

Кадрите и новините от Ирак са толкова ужасяващи, че всички отчаяно се питат: кой би могъл да сложи ред в този разпространяващ се хаос?

Отговорът е парадоксален. Излиза, че един злодей може да се превърне в спасител. От опустошения от войни и терор пейзаж в Близкия изток се възправя Иран. Това е най-голямата страна в региона, с хилядолетна култура и въпреки всички смени на режима има над стогодишна непрекъсната държавна традиция.

А иранците – както привържениците на режима, така и противниците му – са единодушни по един въпрос: Иран е предопределен да бъде стабилизираща сила в региона. Никоя друга държава няма нито подобно възприятие за себе си, нито подобно самочувствие. Сега, когато целият регион може да бъде потопен в кръв, Западът трябва да е наясно с това. Колкото по-рано, толкова по-добре.

За да не възникват недоразумения, трябва да отбележим: иранският режим потиска собствения си народ, той работи по създаването на технически предпоставки за конструиране на атомна бомба, неговите бойци спасиха от сваляне сирийския диктатор Башар ал Асад. Управниците в Техеран подкрепят с пари и оръжия ливанската групировка Хизбула и палестинската Хамас в ивицата Газа – две организации, които на драго сърце биха унищожили Израел.

Най-после, иранците носят част от отговорността за безнадеждното положение на Ирак. През последните години те подкрепяха безусловно иракския премиер Нури ал Малики. Политиката на Малики отчужди сунитите в Ирак от държавата. Тъкмо заради това терористичната организация “Ислямска държава в Ирак и Левант” (ИДИЛ) успя да постави под свой контрол цели области и градове.

Ислямската република не е безобидна и не само Вашингтон я смята за “злодейска държава”. Но може ли Западът да си позволи сега да я отхвърли като партньор?

Отговорът зависи от това как ще бъде оценена природата на Ислямската република. С агресивно-експанзионистичен режим ли си имаме работа или с такъв, който по същество действа отбранително и просто иска да съхрани властта си? Може да зададем въпроса и по-конкретно: какво смята да прави Иран с една атомна бомба?

По този въпрос съществуват две школи. Едната твърди, че Техеран се стреми към ядрено въоръжаване, за да доминира в региона. Другата настоява, че моллите искат бомбата, за да станат недосегаеми. Двете хипотези не могат да бъдат напълно отделени една от друга. Но, за да бъдат разбрани намеренията, които стоят зад потенциалното създаване на атомна бомба, е полезно да се поставим на мястото на Техеран.

От революцията през 1979 г. моллите живеят със съзнанието, че Западът отрича правото на съществуване на Ислямската република. Наистина, за повече от 35 години САЩ опитаха почти всичко, за да я унищожат. През 1980 г. те насърчиха тогавашния иракски диктатор Саддам Хюсейн да започне война срещу новосъздадената революционна република. Вашингтон, както и Багдад, смятаха, че моллите ще паднат от власт след едно бързо настъпление. Но войната продължи осем години, струва живота на 1 милион души и бетонира властта на моллите. В сянката на войната те безмилостно се разправиха с вътрешнополитическите си противници, прогониха ги в изгнание, хвърлиха ги в затвора или набързо ги екзекутираха.

Саддам Хюсейн употреби във войната срещу Иран химически оръжия. Иранците си направиха извод: никой никога вече не бива да ги напада безнаказано със средства за масово поразяване! Не е случайност, че режимът възобнови тъкмо тогава ядрената програма, започната от шаха през 70-те години на 20-и век. Страхът, а не агресията, е първопричината на иранската ядрена програма.

Ако страхът е бащата на иранската бомба, би имало по-малко причини за конструирането й, ако сега Западът предостави на Иран роля като стабилизираща сила в региона. Тогава режимът в Иран би се почувствал по-сигурен и можем да се надяваме, че би помогнал за потушаване на пожара в региона. Това е в интерес на Запада.

Но това е наистина опасна игра. Иранският режим не е монолитен. Има няколко съперничещи си центъра на властта. Сред тях са екстремистките сили, които искат да създадат бомба, за да подчинят на волята си целия регион. Но в същото време чрез Хасан Рохани е на власт една фракция, която търси разбирателство със Запада. Рохани каза в множество интервюта, че “по принцип има основания за сътрудничество със САЩ”. А също така: “Нямаме намерение да водим война с никого!”

Ако Иран сега бъде признат за стабилизираща сила, това ще подсили Рохани и ще отслаби екстремистките кръгове. Това би могло да проправи пътя за дълбока промяна в страната. През изминалите години иранското общество неведнъж доказа, че иска промяна. На него не му липсва сила, липсват му възможности.

Дори онези, които гледат с непреодолимо недоверие на иранския режим, не може да не обърнат внимание на факта, че Иран е един от малкото фактори, които могат да предотвратят най-лошото: основаването на халифат на ислямските екстремисти в Ирак.

Още по темата: Ако Афганистан последва Ирак

Дона Касата
Асошиейтед прес

Влошаващата се ситуация в Ирак дава на Конгреса пауза що се отнася до плановете на президента Барак Обама за изтегляне на американските сили от Афганистан до края на 2016 г., на фона на опасенията, че трудно извоюваните победи могат да бъдат заличени от набралите отново сила талибани.

Високопоставени служители на администрацията на Обама настояват, че Афганистан не е Ирак, афганистанското население възприема далеч по-добре продължителното американско присъствие и обещанието за ново правителство на националното единство. Те обаче не могат да дадат гаранции, че Афганистан няма да изпадне в хаос, след като американците напуснат, както стана с Ирак.

„Няма гаранция“, каза вчера министърът на отбраната Чък Хейгъл пред екип от експерти от Сената. „Народът на Афганистан трябва да вземе тези решения – техните военни, новото ръководство, което ще дойде (след президентските избори)“.

Военната мисия на САЩ в Ирак приключи през декември 2011 г. след осем години война, която коства стотици милиарди долари и живота на 4400 американци. Краят бе приветстван от изтощената от войни нация. Правителството на Обама предложи да остави в Ирак американски военни, които да продължат да обучават иракчаните, но Багдад отхвърли искането на Вашингтон тези войски да се ползват със съдебен имунитет, докато са в страната.

В отсъствието на американците, бързо подвижната сунитска групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) взе надмощие над иракските сили за сигурност, превзе няколко града и представлява заплаха за правителството на премиера Нури ал Малики. Председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Мартин Демпси описа вчера пред Конгреса как някои иракски военнослужещи са дезертирали от бойното поле по време на сраженията с ИДИЛ.

„Две дивизии, част от други две и една полицейска организация просто сложиха оръжие. Едни влязоха в тайно споразумение (с ИДИЛ), други в Северен Ирак просто дезертираха“, каза Демпси.

Депутати се страхуват този сценарий да не се повтори в Афганистан след 2016 г., когато въоръжените сили на САЩ се изтеглят. Миналия месец Обама съобщи, че около 10 000 американски военнослужещи ще останат там в края на тази година, но до края на 2016 г. ще бъдат изцяло изтеглени.

На частна среща в Белия дом лидерът на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл настоя Обама да представи окончателни график за изтегляне на американските войски, особено предвид избухването на кризата в Ирак. Президентът защити своя план, казвайки че това е правилният подход, по думите на пожелал анонимност служител на Конгреса, запознат с разговора.

При две отделни изслушвания в Капитолия, републиканци и демократи оказаха натиск на членове на правителството по въпроса дали историята ще се повтори и дали афганистанските сили могат да защитят страната след изтеглянето на американците.

Председателят на комисията по външни работи в Сената, демократът Робърт Менендес, попита дали графикът „насърчава екстремистите в страната да ни изчакат да си отидем“.

Сенаторът републиканец Джон Маккейн предрече, че прегрупираните талибани ще заплашат Афганистан по същия начин, както ИДИЛ в Ирак. „Гледали сме този филм в Ирак“, каза Маккейн.

Специалният представител на Държавния департамент за Афганистан и Пакистан Джеймс Добинс контрира, че в Ирак „хората не ни искаха и нито един иракски политик не бе подготвен да се обяви в защита на нашето оставане. В Афганистан мнозинството иска да останем и всеки един от кандидатите на президентските избори каза, че би подписал двустранното споразумение по сигурността“.

Западните сили разчитат на мирен преход в Кабул, но балотажът на президентските избори от миналия уикенд предизвика твърдения за изборни измами. Всеки от двамата кандидати, Абдула Абдула и Ашраф Гани Ахмадзай, се надява да замени президента Хамид Карзай, който няма право на трети мандат.

На изслушване в подкомисията за финансиране на отбраната към Сената сенаторът демократ Дик Дърбин се запита какво са научили САЩ от Ирак, което да бъде приложено в Афганистан, и дали афганистанските сили могат да се самоотбраняват.

Сенаторът републиканец Линдзи Греъм изрази загриженост, че евентуален колапс в Афганистан може да подкопае ядрената сила Пакистан.

Демпси каза, че е разтревожен за бъдещето на Афганистан и че американската армия ще продължи да работи за изграждането на боеспособни афганистански сили.

„В крайна сметка обаче силите за сигурност са точно толкова добри, колкото инструмента, който ги използва, и това е централното правителство“, отбеляза генералът.

Той допълни, че афганистанците са „по-здрави бойци от иракските си колеги“.

Афганистанската война продължава повече от едно десетилетие, цената й възлиза на милиарди долари и в нея загинаха повече от 2100 американски военни. Обама има на своя страна общественото мнение в предприемането на стъпки по слагане на край на конфликта, а мнозина конгресмени са против оставянето на американски войски в страната след 2016 г.

„Не мисля, че искаме да бъдем постоянни окупатори на Афганистан“, каза демократът Адам Шиф в интервю, „В един момент, с наша помощ, е ред на афганистанското правителство да спечели подкрепата на своя народ. И ако те не могат да го направят, не искам американските войски просто да са там, изложени на опасност, с едно неконтролируемо правителство“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.