СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кюрдите дочакаха звездния си час

Драматичното развитие на кризата в Ирак налага все по-очевидния извод: дори да оцелее, близкоизточната държава вече никога няма да е същата.

Най-вече защото пред очите ни кардинално се мени ролята на Иракски Кюрдистан. Той или ще се превърне в независима държава, или ще си остане конфедерална част от Ирак с доминиращо положение: с най-мощен икономически потенциал, собствена армия и ключово място в политическия живот на вече бившата си метрополия.

Съвсем уместно е да си припомним в тази връзка старото съветско клише: “Сбъдна се една вековна мечта . . .”.

Целенасочената борба на кюрдите – един от най-древните етноси на планетата, за самоопределение и дори създаване на собствена държава продължава вече шесто столетие, още от 16-и век, и още никога не е била тъй близо до победния резултат.

Тази борба се разгоря с особена сила след Първата световна война, когато разпадането на Османската империя предизвика нова оживена делба на територии в Близкия изток, отваряйки на пръв поглед за кюрдите път към самоопределение. Но не би. Всички техни опити да създадат държава в границите на историческото си битие и етническо доминиране бяха жестоко потискани отново и отново.

35 милиона кюрди посрещнаха 21-и век като най-големия народ в света без своя държава, части от който живеят разделени предимно в Турция (18 милиона души), Иран (8 млн.), Ирак (6 млн.) и Сирия (2 млн.). Близо един милион души достига разпръснатата кюрдска диаспора. Но в исторически и емоционален план притегателен център за кюрдите бяха и си остават земите в Северен Ирак.

Ключово събитие, сплотило кюрдите около една обща цел, бе Септемврийското въстание в Ирак от 1961-1975 г., ръководено от националния герой Мустафа Барзани.

Траяла с прекъсвания цели 15 години, тази въстаническа война – след немалко бляскави победи – приключи с тежко и горчиво поражение. Победа тогава удържа коварният Саддам Хюсеин, смазал размирните кюрди с тотални репресии.

През 1975-1978 г. от Иракски Кюрдистан бяха депортирани над 350 хил. души, а 1220 села – унищожени. Част от тях бяха опожарени или изтрити от лицето на земята с булдозери и танкове. Голям брой кюрди (според някои оценки към 200 хиляди души) под претекст, че ги депортират, бяха извозени с армейски камиони от Северен в Южен Ирак, до границата със Саудитска Арабия, и разстреляни там.

Нищо чудно, че през 2003 г. кюрдите с оръжие в ръце се вдигнаха срещу Саддам на страната на нахлулите в Ирак сили на САЩ и техните съюзници. Американските десантни части неслучайно бяха стоварени тъкмо в Иракски Кюрдистан и успешното им настъпление до голяма степен бе осигурено от умелите действия на кюрдското национално опълчение “пешмерга” (“тръгнали на смърт”).

При формирането на постсаддамовата държава в Ирак кюрдите получиха не малко, но далеч не всичко, за което бяха мечтали. Конституцията от 2005 г. предостави на Иракски Кюрдистан широка автономия – регионът има свой парламент и президент, какъвто стана синът на легендарния Мустафа, Масуд Барзани.

При все това крайно ценни за кюрдите “изконни земи” и най-вече историческата столица Киркук до неотдавна си оставаха зад “зелената линия”, очертала границите на тяхната автономна територия.

Закриляно от американците, багдадското правителство през цялото последно десетилетие гледаше крайно ревниво опитите на кюрдската автономна власт да организира собствен износ на петрол. Всички горивни доставки за световния пазар и разплащанията по тях бяха прерогатив на Багдад. Делът на кюрдите от петролния износ, формално уреден със закон в размер на 17 процента от доходите, обаче не отиваше често в ръцете им.

Най-накрая кюрдите решиха да формират собствена инфраструктура, за да изнасят енергийни ресурси директно в съседна Турция. Кюрдско-турският петролопровод заработи тази година; очаква се да осигури износ на 450 хил. барела дневно до края на текущата година и по един милион барела дневно към края на следващата.

Допреди броени дни Багдад, подкрепян от САЩ, се мъчеше как ли не да осуети независимия кюрдски износ на петрол. Заплашваше със санкции от страна на ООН и с искове в съда. Опитваше се да преследва купувачите.

Сунитският въоръжен бунт, избухнал в Ирак през юни, рязко промени обстановката, поставяйки под въпрос самото съществуване на Ирак. Свързаната с Ал Каида радикална групировка Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) успя за седмица да обърне в бягство правителствените войски, да превземе няколко провинции заедно с ключовите градове Мосул и Тикрит, да сплаши населението с демонстративни разстрели и да започне настъпление към Багдад.

За известно време бойците от ИДИЛ дори бяха завладели Киркук, но ето че настъпи истинският звезден час за кюрдската автономна власт. Отряди от “пешмерга” минаха отвъд “зелената линия” и отнеха с бой от радикалите историческата столица на кюрдите с всичките й петролни полета, покрай което поеха и контрола над всички други “спорни територии”. Оставяйки без внимание неясните възражения от страна на Багдад.

Двестахилядната (заедно със спомагателните части) кюрдска “пешмерга” бе единствената дисциплинирана и боеспособна сила в Ирак, успяла да даде истински отпор на настъпващите ислямисти. Лидерите на автономната власт впрочем вече предупредиха, че ще бранят територията на Кюрдистан, разширена до “справедливите” й граници, но няма да заместят разпадащата се правителствена армия, за да освобождават останалия Ирак.

Бандите на ИДИЛ също не рискуват засега да се показват в Кюрдистан. А и надали ще го сторят.

Най-вероятно Кюрдистан ще си остане оазис на стабилност всред хаоса на разгарящата се гражданска война в Ирак – съответно кюрдите ще спечелят най-много и от бъдещия мир.

Засега кюрдското регионално правителство благоразумно заявява, че подкрепя единен Ирак, и не поставя въпроса за отцепване от страната. Натрупали горчив опит, кюрдите знаят колко взривоопасна е темата за всички съседи на Ирак, както и за Вашингтон. И затова гледат да внимават. Но със сигурност ще използват докрай получения уникален шанс.

Междувременно “кюрдската пролет” се разпространява и в държавите, граничещи с Ирак. Сирийските кюрди, подпомагайки президента Башар Асад в борбата срещу въоръжената опозиция, фактически си издействаха вече широка автономия и пълен контрол върху етническите си земи. Доскоро в Сирия не можеше и дума да става за нищо подобно.

Схванала, че промените са неизбежни, Турция също прави все повече отстъпки на огромната кюрдска общност, която най-вероятно твърде скоро ще получи автономни права. Същите надежди таят и кюрдите от Иран, въодушевени от реформаторските речи на новия президент Хасан Рохани.

Аналитиците от Кюрдския институт в Париж бленуват вече за някакво неформално обединение на кюрдските автономни области в стил Бенелюкс, с център в Иракски Кюрдистан.

Дори Ирак да се запази като единна държава, балансът в икономическата и политическата власт там сериозно ще се измести в полза на кюрдите. Това им обещава най-благоприятни перспективи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.