„Икономист“: България е главният заподозрян за растящото влияние на Кремъл в Европа

За онези, които се безпокоят от растящото влияние на Кремъл в Европа, България отдавна е главният заподозрян, пише в статия в най-новия си брой британското списание „Икономист“.

До 90% от газа за България идва от Русия. Тя е и горещ поддръжник на Южен поток, газопровод през Балканите, който Русия препоръчва в нарушение на правилата на ЕС за енергийна либерализация.

Руското присъствие в тъмните светове на българските банки и финансирането на политическите партии също предизвиква сериозно безпокойство, се казва също в статията. Този месец проблемът излезе на преден план.

На 3 юни ЕС решително предупреди България да спре работата по „Южен поток“, подкрепян също от правителствата на Австрия, Гърция и Унгария. Българското правителство – малцинствена коалиция между социалистите и партияta на етническите турци, веднага отказа, пише „Икономист“.

Същия ден ЕС временно отряза десетки милиони еврофондове за регионално развитие и заплаши неофициално да замрази още фондове. Това доведе до спорове вътре в коалицията между ДПС, за което разпределението на еврофондове е специалност, и социалистическите им съюзници, най-силните поддръжници на „Южен поток“.

По-нататък „Икономист“ припомня за визитата на американския сенатор Джон Маккейн в София и предупреждението, отправено от него към премиера Пламен Орешарски за рисковете от продължаването на Южен поток.

Америка е особено недоволна от проекта. Един от контракторите, „Стройтрансгаз“, е собственост на Генадий Тимченко, руски магнат, който е в списъка на Белия дом със санкционираните лица заради връзките му с Путин, припомня „Икономист“.

Орешарски обяви, че замразява работата по тръбата, докато текат консултациите с ЕС. Енергийният му министър възрази, че решението за строеж на „Южен поток“ е „необратимо“. Така отслабеното вече българско правителство започна да изглежда обречено.

На 17 юни президентът Росен Плевнелиев каза, че политическите партии на страната са се споразумели за предсрочни избори през есента. Президентът – силно проатлантически и проевропейски настроен, който не принадлежи към никоя политическа партия, пише „Икономист“, спечели от това. Но му липсва политическа база. Някои се надяват, че той ще сформира политическа партия и ще участва в изборите.

Другият голям печеливш, допълва списанието, е Бойко Борисов, бивш бодигард, който е начело на десноцентристката опозиционна партия ГЕРБ. Най-вероятният резултат от изборите ще е правителство начело с него и ДПС като младши партньор, прогнозира списанието. Но разместването на картите няма да реши безпокойствата от корупцията и злоупотребите с власт, които нагнетиха политическата криза, смята „Икономист“.

Особено големи спорове се водят около водеща фигура в ДПС – Делян Пеевски, медиен магнат, когото правителството предложи за шеф на агенцията за държавна сигурност. Той се класира втори в листата на партията на европейските избори, но бе принуден да се откаже заради съпротивата на либералната група в Европарламента, към която принадлежи ДПС.

Сега той твърди, че Цветан Василев, банкер с тесни връзки Москва и Социалистическата партия, се е опитал да го убие миналата седмица. Господин Василев отрича. Падането на правителството е знак, че когато се стигне до критично положение, властта на местните магнати надвишава тази на Кремъл. Но това не е причина за утешение, завършва статията на „Икономист“.

БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.