Москва не позволява дебати за сталинските чистки

Този месец се навършват 70 години от мащабните сталински чистки. През 1937 година Кремълският касапин премахна дори най-малките следи от съдебно производство. Скандалните сталински „специални тройки“ (б. р. – тричленки) – система на правосъдие, при която смъртните присъди се одобряват без разискване – отнемаха живота на над 436 000 души годишно.

Церемонията в памет на загиналите от сталинските чистки в Бутово беше ръководена от Руската православна църква, която недвусмислено предаде посланието на правителството: жертвите могат да бъдат почитани, но дебатите са нежелани. Снимка: sedmitza.ru

На възпоменателните церемонии в Русия трябваше да бъде отдадена почит пред паметта на жертвите. Церемонията в Бутово обаче (мястото на масовите убийства в покрайнините на Москва), организирана през този месец, показа желанието на правителството да отклони общественото внимание от терора и неговите извършители.

Церемонията беше ръководена от Руската православна църква – религиозна служба, съсредоточена върху мъченичеството на екзекутираните, но не и върху престъпленията и техните извършители. В интервю преди три години главният свещеник на църквата в Бутово заяви, че според него е най-добре да не се прави разлика между разстреляните и екзекуторите им. „Човек не бива да търси кой е бил прав и кой не“, каза тогава той. Подобна прошка може да е уместна за църквата, но не е полезна за нацията, поне не и преди възпоменанието да е станало национална кауза и всички жертви, както и извършители, не бъдат поименно назовани.

В Русия няма национален паметник или музей на масовите убийства на съветските граждани, които десетилетия наред бяха ръководени от Комунистическата партия и от държавните служби за сигурност. Няма и национален център, в който да са достъпни историческите документи за масовите репресии.

От края на 80-те години различни групи и лица работят за събиране на тази информация, но усилията им остават некоординирани. Част от събраните данни биват откривани къде ли не, понякога и на странни места като управлението на едно от централните московски гробища, където някои от екзекутираните били кремирани. В прашен килер там били намерени купища дебели албуми, чиито страници били изпълнени с кратки бележки за хората, застреляни от палачите на Сталин. Към някои от бележките има снимки; за друга част от жертвите можем само да се гадае как са изглеждали.

Паметната плоча в Бутово, която отбелязва мястото, на което между 1937 и 1938 година са убити повече от 20 000 души. Снимка: vokrugsveta.ru

Правителството на Владимир Путин се обяви против разкриването или разследването на престъпленията на комунистите. При управлението на Путин Федералната служба за сигурност (ФСС), наследник на КГБ и предишните съветски тайни служби, си възвърна силата. ФСС се помещава над подземие, в което по времето на Сталин са били измъчвани и разстрелвани невинни хора. Днес агентите на ФСС се наричат „чекисти“ – псевдоромантичното название на агентите на службите за сигурност от времето на Ленин, Сталин и Брежнев.

Склонността към насаждане на национализъм също не бива да се пренебрегва. „Официална тенденция е миналото да се обрисува като поредица от победоносни или положителни събития, а терорът просто не се вписва в картинката“, казва Арсений Рогински, председател на правозащитната организация „Мемориал“.

Организацията е събрала и е направила обществено достояние архивни материали за масовите репресии. Тя беше основана в края на 80-те години, когато руският народ опита да се изправи лице в лице с последствията от десетилетията на тирания: ликвидирането на аристокрацията, избиването на селяни и свещеници, депортирането на етнически малцинства, убийствата на артисти, интелектуалци, членове на комунистическия елит и съветски военни командири. Тогава хората знаеха кой извършва престъпленията, а в годините на перестройката лозунгът „Долу КГБ“ често беше скандиран на огромни митинги в Москва.

Днес руското общество до голяма степен е загубило интерес да разбере какво е тласнало страната към кървавото безумие на самоунищожението. Хората може и да са наясно с мащаба на масовите убийства, но предпочитат да не задълбават в това. Според проучване на общественото мнение, направено от социологическия център „Левада“, над 70 на сто от анкетираните заявили, че смятат извършения от Сталин терор за политическо престъпление, за което няма оправдание. Почти толкова обаче считат, че „днес не е разумно да се търси чия е вината“.

Посетителите в Бутово, където между 1937 и 1938 година са екзекутирани повече от 20 000 души, понякога по 500 на ден, са малко. Полигонът, на който са извършвани убийствата, принадлежи на Руската православна църква, която е изложила на показ имената на убити духовници и църковни служители. В памет на всички останали жертви – друговерци или атеисти – стои малка плоча, поставена през 1993 година. Нейният надпис посочва, че „хиляди жертви на политически репресии“ са били разстреляни и погребани там.

Днес изглежда логично възпоменанието да бъде ръководено от църквата. В Русия висшият православен клир традиционно е в хармония с управниците, независимо колко жестоко е бил третиран народът. И може да се разчита църквата да се справи с деликатния въпрос за масовите убийства в трудово-изправителните лагери ГУЛАГ и да предаде скритото послание на правителството: оплакването на жертвите е приемливо в известни граници; широки обществени дебати обаче са нежелателни. Паралелите между миналото и настоящето не се препоръчват. „Споменът за терора се изтласква от публичното пространство“, отбелязва Рогински.

Държавите, които се надяват да накарат Русия да признае вината си и да се извини, трябва да имат пред вид следното. От ръката на управниците е страдал най-много руският народ. И ако руската нация не държи никого отговорен за скръбта, изтезаването и смъртта на своите сънародници, как може да признае за вина за злините, причинени на други страни?

(По БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.