Англичанин направи филм за шрифта „Хелветика“, формирал Западната култура
През есента на 2005 г., докато се разхождал по улиците на Ню Йорк, английският режисьор Гари Хъстуит забелязал нещо много странно. Знаците на камионите за боклук, табелите с работното време на кафенетата и магазините, надписите “Мъже” и “Жени” на входа на тоалетните били изписани с абсолютно еднакъв шрифт. Гари се огледал внимателно наоколо. От лявата си страна видял билборд, рекламиращ американските авиолинии, а от дясната – името на автобусна спирка. И те били изписани със същия шрифт.
“Стори ми се като някакъв таен закодиран език – казва Хъстуит. – Сякаш бях единственият, който забелязваше, че го има навсякъде.” Режисьорът говори за Хелветика – швейцарския шрифт, за който е направил пълнометражен документален филм (виж по-долу откъси от филма). В него по забавен и оригинален начин са комбинирани серия от интервюта с графични дизайнери със записи на разнообразни улични табели и фирмени знаци. Филмът набляга на ролята на Хелветика във формирането на западната култура.
“Шрифтът присъства навсякъде – казва Хъстуит. – Той доминира във визуалното пространство на всекидневния живот. Използват го голяма част от най-популярните фирми и организации по света. Сред тях са Нестле, Тойота, дори ООН.”
[swf] data=“http://www.youtube.com/v/1rd3Zkcz_EE“, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Хелветика е създаден през 1957 г. от швейцареца Макс Мидингер. Графичните дизайнери, интервюирани от Хъстуит го определят като “перфектния шрифт”, който има “присъща елегантност и изчистеност” и дава “усещане за завършеност”. Филмът е сниман в Амстердам, Берлин, Цюрих, Лондон и Ню Йорк.
“Хелветика демонстрира превръщането ни от граждани в консуматори – твърди Хъстуит. – Виждаме го по табелите от рода на “Внимание – високо напрежение” и “200 паунда глоба за замърсяване”. Този шрифт едновременно ни се натрапва и ни ограничава. Така че в известен смисъл носи някаква авторитарност.”
Във филма е показано и временното “оттегляне” на Хелветика през 70-те и 80-те години на миналия век. Тогавашното поколение графични дизайнери започва да набляга на използването на шрифтове, които са доста по-изразителни и артистични. Един от тези дизайнери е Пола Шер. Тя си спомня, че е гледала на Хелветика като на конспирация на майка й, с която да я накара да поддържа къщата им чиста. През последното десетилетие обаче дизайнерите отново се връщат към Хелветика. А в Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк дори имаше изложба, посветена на шрифта.
[swf] data=“http://www.youtube.com/v/xWZkfMmozw4″, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Режисьорът Хъстуит вече е показал филма си в различни градове по света, но разказва, че най-възторжена е била публиката в Цюрих. “След прожекцията там имаше парти, на което дойдоха над 800 души – разказва той. – Носеха гигантска светеща буква Х и танцуваха с нея. Явно са доста горди, че шрифтът е измислен от техен сънародник.”
(по в. “Телеграф”)