Англичанин направи филм за шрифта „Хелветика“, формирал Западната култура

helv-font-290807.jpgПрез есента на 2005 г., докато се разхождал по улиците на Ню Йорк, английският режисьор Гари Хъстуит забелязал нещо много странно. Знаците на камионите за боклук, табелите с работното време на кафенетата и магазините, надписите “Мъже” и “Жени” на входа на тоалетните били изписани с абсолютно еднакъв шрифт. Гари се огледал внимателно наоколо. От лявата си страна видял билборд, рекламиращ американските авиолинии, а от дясната – името на автобусна спирка. И те били изписани със същия шрифт.

“Стори ми се като някакъв таен закодиран език – казва Хъстуит. – Сякаш бях единственият, който забелязваше, че го има навсякъде.” Режисьорът говори за Хелветика – швейцарския шрифт, за който е направил пълнометражен документален филм (виж по-долу откъси от филма). В него по забавен и оригинален начин са комбинирани серия от интервюта с графични дизайнери със записи на разнообразни улични табели и фирмени знаци. Филмът набляга на ролята на Хелветика във формирането на западната култура.

“Шрифтът присъства навсякъде – казва Хъстуит. – Той доминира във визуалното пространство на всекидневния живот. Използват го голяма част от най-популярните фирми и организации по света. Сред тях са Нестле, Тойота, дори ООН.”

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/1rd3Zkcz_EE“, width=“425″, height=“350″ [/swf]

Хелветика е създаден през 1957 г. от швейцареца Макс Мидингер. Графичните дизайнери, интервюирани от Хъстуит го определят като “перфектния шрифт”, който има “присъща елегантност и изчистеност” и дава “усещане за завършеност”. Филмът е сниман в Амстердам, Берлин, Цюрих, Лондон и Ню Йорк.

“Хелветика демонстрира превръщането ни от граждани в консуматори – твърди Хъстуит. – Виждаме го по табелите от рода на “Внимание – високо напрежение” и “200 паунда глоба за замърсяване”. Този шрифт едновременно ни се натрапва и ни ограничава. Така че в известен смисъл носи някаква авторитарност.”

Във филма е показано и временното “оттегляне” на Хелветика през 70-те и 80-те години на миналия век. Тогавашното поколение графични дизайнери започва да набляга на използването на шрифтове, които са доста по-изразителни и артистични. Един от тези дизайнери е Пола Шер. Тя си спомня, че е гледала на Хелветика като на конспирация на майка й, с която да я накара да поддържа къщата им чиста. През последното десетилетие обаче дизайнерите отново се връщат към Хелветика. А в Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк дори имаше изложба, посветена на шрифта.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/xWZkfMmozw4″, width=“425″, height=“350″ [/swf]

Режисьорът Хъстуит вече е показал филма си в различни градове по света, но разказва, че най-възторжена е била публиката в Цюрих. “След прожекцията там имаше парти, на което дойдоха над 800 души – разказва той. – Носеха гигантска светеща буква Х и танцуваха с нея. Явно са доста горди, че шрифтът е измислен от техен сънародник.”

(по в. “Телеграф”)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.