Путин изпуска последния шанс да изплува от украинската криза

Ройтерс

Путин прави нощно видеобращение за свалянето на малайзийския Боинг. Снимка: от тв екрана

Руският президент Владимир Путин има „последен шанс“ да спаси репутацията си в украинската криза, но изглежда прави малко, за да се възползва от него.

След свалянето на полет МН17 на Малайзийските авиолинии над Източна Украйна Путин е под масиран натиск да убеди проруските сепаратисти, обвинени от Запада за свалянето, да прекратят бойните действия.

Засега обаче той изглежда по-склонен да блъфира в създалата се ситуация, отколкото да се опитва да използва този повратен момент и да се прояви като миротворец, слагайки край на един конфликт, довел до най-опасното напрежение със Запада след Студената война.

„Единствената разумна стъпка сега би била да се спрат незабавно сраженията в Украйна и да се започне политически процес“, каза Дмитрий Тренин, шеф на мозъчния тръст „Карнеги център“ в Москва. „Внезапната трагична гибел на толкова много невинни хора трябва да сложи точка на този въоръжен конфликт. Ако не, тя ще постави международния конфликт около Украйна в нова и много по-опасна плоскост. Все още може да бъде направен избор, но времето бързо изтича.“

Нищо не показва, че Путин е направил такъв избор. Той продължава да държи света в неведение за следващите си ходове. Няма признаци за сериозна промяна на линията на руския лидер след свалянето на самолета, причинило смъртта на 298 души.

Путин, който отрича да снабдява с оръжия бунтовниците, въстанали срещу властта на Киев над рускоезичната Източна Украйна, отправи доста вяли призиви за спиране на огъня и настоя за независимо разследване в телефонни разговори със западни лидери. Външният министър Сергей Лавров стигна дотам да заяви, че Москва и Вашингтон трябва да използват влиянието си над враждуващите страни да прекратят боевете в Източна Украйна.

Няма обаче никакъв признак за промяна в поведението на бунтовниците. А и президентът не е отправил публичен апел към тях, нито пък е призовал за нови мерки за затягане на контрола по руската граница, през която според Киев влизат оръжия в Украйна.

Повечето руски медии рисуват съвсем различна картина на събитията пред западните лидери, а съюзниците на Путин се сплотиха около него, стоварвайки вината за инцидента върху прозападните лидери на Украйна и обвинявайки Вашингтон, че дирижира събитията в Киев.

Бившият шпионин от КГБ е притиснат в ъгъла от изявленията на западните лидери, че това е последният му шанс да направи нещо за прекратяване на кризата в Украйна, или да се изправи пред допълнителни санкции. Но някои руски експерти предупреждават, че това би било рискован ход, който може да се обърне като бумеранг срещу Запада. Ако притиснеш човек като Путин в ъгъла, казват те, по-вероятно е той да се помъчи да излезе от положението с бой.

„Това е опасна игра“, заяви Глеб Павловски, бивш кремълски медиен експерт. Според него за Путин би било трудно да отстъпи по въпроса за Украйна пред домашната публика, която месеци наред бе облъчвана с медийна пропаганда, напомняща годините на съветската епоха. „Не е ясно как Кремъл може да се измъкне от тази ситуация след онова, което беше сторено, и след онова, което беше изговорено по руската телевизия“, каза той в радио интервю.

Путин често се снишава след големи събития, които изискват преразглеждане на дългосрочна стратегия. След свалянето през февруари на украинския президент, известен със симпатиите си към Москва, той търси начини да запази влиянието си в една страна, която руснаците смятат за люлка на тяхната цивилизация. След анексирането на Крим през март Путин се въздържа от въоръжено нахлуване в подкрепа на бунтовниците в Източна Украйна и изглежда склонен да остави хаоса да подкопае прозападното ръководство в Киев.

Неговите цели, изглежда, са да предотврати влизането на Украйна в НАТО и да запази някакво влияние в източните региони, за предпочитане с повече автономия за бунтуващите се провинции. Но ако бъде неопровержимо потвърдено, че бунтовниците са свалили самолета с ракета, доставена от Русия, Путин, смятан само за аутсайдер в глобалната дипломация, може да се окаже третиран като международен парий.

Припомняйки за атентата срещу самолета (на компания „Пан Ам“) над Шотландия през 1988 г., за който беше обвинена Либия на Муамар Кадафи, политическата анализаторка Юлия Латинина каза: „Така ние с един замах се оказваме редом с Кадафи и (Осама) бин Ладен.“

На няколко пъти през последните седмици Путин даде индикации, че иска да деескалира конфликта, защото той рискува да се изплъзне от контрол и защото нови санкции могат да причинят значителни вреди на (руската) икономика, която вече върви към рецесия.

Западните столици обаче го обвиняват, че не подкрепя с дела обещанията си да намали напрежението, и той може да се окаже пред риска да си навлече негодуванието на Запада и още по-дълбока изолация. Всеки негов избор е свързан с рискове и той вече е подложен на огън от някои критици, които виждат плахи възможности за опозицията, която досега е в значителна степен обезсилена и изтикана в глуха линия от нарасналата популярност на Путин заради Крим.

„Путин трябваше незабавно да се обърне към нацията“, писа в блога си политологът Александър Минкин. „Вместо да информира Обама, той трябваше да каже на гражданите на Русия какво се е случило и че е разпоредил незабавно да започне разследване чие оръжие е било използвано и как то е попаднало там.“

Путин и преди е бил обвиняван в липса на прозрачност, в нерешителност и в безразличие – когато руска подводница („Курск“) потъна и всички 118 моряци на борда й загинаха през август 2000 г., малко след като той стана президент. Той успя да излезе от тази криза, но с цената на критики в Русия и чужбина. Според някои руснаци поведението му много напомняше за първоначалната потайност на съветските лидери около ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.

Путин също така ще иска да избегне всякакви сравнения със свалянето на корейския пътнически самолет над СССР през 1983 г., което засили мразовития повей на Студената война в отношенията със САЩ.

Досега той многократно е използвал разногласията в западния лагер по време на глобални кризи, включително и около Сирия, и може би се опитва да подложи на тест решимостта на европейските съюзници на Обама да затегнат санкциите срещу Русия. Веднага сред атаката германският канцлер Ангела Меркел, която ръководи най-голямата страна в ЕС и е негова първа икономическа сила, намекна, че все още храни резерви що се отнася до налагането на тежки нови санкции срещу Русия.

Германия е вносител на руски газ, а германското бизнес лоби е особено гласовито в критиките си срещу санкциите. Но след първоначалните коментари на Меркел германски лидери също отбелязаха, че Путин има последен шанс да направи нещо в Украйна. Ако Западът действа единно, за Путин ще бъде много по-трудно да изплува от тази криза. БТА

Още по темата: Свалянето на малайзийския боинг в Украйна става ключов фактор в световната политика

В неделя вечерта още не се знаеше кой носи отговорност за свалянето на малайзийския пътнически Боинг-777 над източноукраинска територия, контролирана от опълченците, пише „Независимая газета“.

Западът побърза да обвини Русия. Окончателна яснота ще има, щом приключи международното разследване под егидата на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), посочва изданието.

Трагедията на 17 юли кардинално променя структурата на украинския конфликт, бушуващ месеци наред – това е вече истинска война между Киев и силите, подкрепяни от Русия, коментират пред вестника западни наблюдатели.

„Без съмнение ще се засилят гласовете за мащабни санкции срещу Русия, макар че досега европейските лидери се мъчеха да избягват по-нататъшната конфронтация с Москва“, прогнозира всекидневникът.

Помолен да коментира възможните последици за връзките на Русия със Запада, политологът акад. Алексей Арбатов представя „три основни варианта“.

Ако стане ясно, че самолетът е свален от сепаратистите с получени от Русия ракети „Бук“, предстои „нова вълна твърди санкции срещу Русия. Този път към тях ще се присъедини и ЕС“. Ако обаче „въпросите, зададени от руския зам.-министър на отбраната Анатолий Антонов, поставят Киев в деликатно положение, очаквам промяна в позицията на Запада – по-малък натиск върху Москва и далеч по-силно въздействие върху Киев“, разсъждава експертът.

В събота Антонов отправи 10 въпроса към ръководството на украинските въоръжени сили на Украйна, като предложи Киев да информира международната общност за своите авиационни и зенитни ракети, за да могат експертите да се произнесат с каква система е бил свален пътническият боинг.

Ако пък „ИКАО стигне до извода, че няма начин точно да установи причините за катастрофата и въпросът е изключително заплетен“, „тежки санкции по сектори няма да има“, но „Западът ще е склонен да вземе страната на Киев, а не на Москва“ и „пукнатината между Русия и Запада ще се задълбочава“, твърди аналитикът.

Най-важното е никоя страна да не упражнява натиск върху комисията на ИКАО – безпристрастно разследване ще е в интерес най-вече на Русия, добавя той.

Основните надежди на Русия са разследването да е независимо и резултатът – признат в света, изтъква и „Комерсант“.

Ситуацията около свалянето на боинга в Украйна се превръща в ключов фактор за световната политика – от разследването зависи и бъдещето на отношенията между Русия и Запада, пояснява вестникът.

Изводите на ИКАО няма да решат нещата – „несъгласната с тях страна или страни явно ще се втурнат да оспорват тези заключения. Същевременно натискът на Запада върху Русия ще расте при всяко положение“, коментира наблюдателят Сергей Ознобишчев.

След гибелта на малайзийския лайнер „руско-украинското противопоставяне вече не е локална тема, а фактор в международната публична политика“, подчертава „Ведомости“ в редакционен коментар.

„Доскоро лидерите на континентална Европа се изказваха далеч по-сдържано от американците и британците. Трагедията със самолета обаче кара европейците да бъдат по-откровени“, отбелязва изданието.

Според него Русия трябва да вземе мерки, за да възстанови отношенията с Европа. Цял свят следи разследването, всъщност още незапочнало, и „от Русия зависят много неща. Забавянето и проблемите с достъпа до мястото на катастрофата се възприемат в света като опити да се скрие нещо“, пише всекидневникът.

Той припомня, че Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Ангела Меркел – лидерите на Франция, Великобритания и Германия, заплашиха Русия с нови санкции, ако президентът Владимир Путин не убеди проруските сепаратисти да предоставят свободен и пълен достъп до зоната на катастрофата. „Ако съдим по тези изявления, каквото и да стори Русия сега, то ще се прецени като недостатъчно за излизане от кризата, при все че Москва не контролира изцяло събитията в Източна Украйна“, коментира експертът Фьодор Лукянов.

По думите му САЩ, Великобритания и страните от Източна Европа „ще положат всички усилия, за да използват трагедията като повод ЕС да приеме трети пакет от санкции срещу Русия“. „Дори ако се докаже, че Русия не е замесена, ще е трудно западният свят да бъде разубеден“, смята Лукянов.

Катастрофата отново превърна ситуацията в неподдаваща се на прогнози, каквато бе, преди Русия да присъедини Крим, допълва колегата му Алексей Макаркин.

„Новие известия“ претегля шансовете ЕС да наложи нови санкции на Русия след утрешната среща на външните министри от общността. Най-много ще пострада финансовата сфера в Русия – на фона на катастрофата руският фондов пазар затвори в петък на най-ниски стойности от два месеца насам, твърди изданието.

ЕС надали ще дръзне да изостри отношенията с Русия, като наложи секторни санкции – би трябвало да има твърде солидни основания, например руски войски да влязат в Донбас, заявява аналитикът Сергей Жаворонков.

„Без пряка военна подкрепа от Русия украинските въстаници са обречени на поражение. И тъкмо сега наближава моментът на истината“ – ако Москва пряко подкрепи сепаратистите с военна сила, „ЕС ще бъде принуден да наложи твърди санкции“, смята експертът.

Той сравнява случая със свалянето на южнокорейския боинг от авиацията на Съветския съюз през 1983 г. „Санкции не последваха, но отношението към страната в света рязко се влоши“, напомня Жаворонков.

Икономистът Владислав Гинко също не очаква секторни санкции, защото страните от ЕС „са стигнали до единна позиция: бизнесинтересите на европейците не бива да пострадат заради конфликта в Украйна. Грубо казано, през зимата ЕС не бива да замръзне“.

Специалистите очакват в близките дни известен спад в руските индекси и курса на рублата заради неблагоприятния външнополитически фон. Финансовите пазари в Русия като цяло обаче са защитени от „срутване“ – пазят ги високите световни цени на петрола, добавя „Новие известия“.

Русия няма нито да спре, нито да засили подкрепата за украинските бунтовници. Москва ще следва курса“, поет още през февруари и насочен към осъществяване на „световната идея за примирие“, казва за „РБК дейли“ коментаторът Йосиф Дискин.

Няма начин да се предскажат действията на руското държавно ръководство – „не знаем с каква информация разполага то“, отбелязва пред вестника политологът Евгений Минченко.

Гневът на света към Русия расте

В статия, озаглавена „Гневът на света към Русия расте, а телата се товарят във влак на местопроизшествието“, „Гардиън“ пише за събирането на улики на мястото на катастрофа, като посочва, че политици, разследващи и роднини са изразили гнева си към Кремъл за това, че не принуждава проруските бунтовници да окажат по-голямо съдействие, но все още не е имало сериозен оглед на местопроизшествието. Вестникът се позовава на експерти, според които улики от жизненоважно значение може да се окажат унищожени и загубени, тъй като трети ден няма контрол върху ситуацията на мястото на трагедията.

„Гардиън“ се спира и на гласуването, което се очаква да се състои днес в Съвета за сигурност на ООН на резолюция, осъждаща свалянето на малайзийския самолет в Украйна. В документа ще бъде отправено искане да се потърси отговорност от виновниците.
Ще се настоява също така въоръжените групи в Украйна да запазят местопроизшествието непокътнато. Изданието отбелязва, позовавайки се на Ройтерс, че в очевиден опит за постигане на компромис с Москва, формулировката в проекторезолюцията е била смекчена и се използва думата „сваляне“ (downing), без да се уточнява, че е вследствие на стрелба – (shooting down), какъвто е бил първоначалният вариант в английския текст.

„Дейли телеграф“ акцентира върху опасения на семействата на загиналите в трагедията британци, че проруските бунтовници може да задържат телата, за да ги използват като „разменна монета“.

„Индипендънт “ отбелязва, че на мястото на катастрофата цари хаос, че телата на загиналите се изнасят в чували от хора, които нямат подготовка да работят с останки от катастрофи.

„Вашингтон пост“ посочва в статия, посветена на Владимир Путин, че „руският президент преди е имал право да претендира за имидж на държавник от световна класа. Но след свалянето на пътническия самолет с ракета, доставена, както казват САЩ и украинските власти, от Русия на проруските бунтовници, Путин ще бъде осъден в целия свят, а това може да доведе до нови санкции срещу Русия, ако тя не промени бързо курса си по отношение на Украйна. В друга статия вестникът се спира и на отправените вчера от държавния секретар на САЩ Джон Кери нови обвинения от американска страна срещу Москва. Кери каза, че ракетната система, използвана за свалянето на малайзийския самолет в Източна Украйна, е пристигнала от Русия.

„Ню Йорк таймс“ също пише на случващото се на местопроизшествието, отбелязвайки, че светът изразява все по-голямо възмущение от отказа на проруските бунтовници да отстъпят контрола над мястото на инцидента.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.