Йоханис, немците и руснаците

Клаус Йоханис. Снимка: от тв екрана

„Канцлерът Ангела Меркел трябва да поеме отговорност за факта, че нейният предшественик, канцлерът Герхард Шрьодер, беше един от създателите на европейската зависимост от енергийните ресурси на Русия. Иска ли Европа да стане сателит на Москва?“ Този въпрос принадлежи на бившия съветник по сигурността на САЩ Збигнев Бжежински, а отговорът още не е даден.

Свалянето на малайзийския самолет в района, контролиран от сепаратистите, шокиращите картини и отношението на проруските милиции към операциите на мястото на трагедията шокираха цял свят. Но от политическа гледна точка реакциите съвсем не бяха единодушни. САЩ, Холандия, Великобритания имаха твърди реакции спрямо това, което се случи, и спрямо варварството на мястото на катастрофата, където всякакви въоръжени индивиди се разхождаха сред човешките останки, разпръснати из полето. Други държави бяха по-меки. Ако имат преки интереси в отношенията с Русия, убийството на триста цивилни може да бъде поставено по-надолу в списъка на приоритетите.

Ангела Меркел е в апогея на политическата си кариера, призната несъмнено за лидер на Европа, без който не се взема нито едно важно решение. Тежестта на нейната позиция в Европа беше ясно доказана с назначаването на новия председател на Европейската комисия. Подкрепян от г-жа Меркел, Жан-Клод Юнкер получи номинация в Европейския съвет въпреки радикалната опозиция на британския премиер Дейвид Камерън, който бързо се оказа изолиран в европейския конклав. Континентът се подреди зад гърба на г-жа Меркел и споразумението беше утвърдено чрез вота на Европейския парламент.

Игрите в ЕС се правят от Германия, това вече не учудва никого. Но какво се случва тогава, когато ЕС трябва да се изправи пред геополитическите игри? Тогава въпросът на Збигнев Бжежински става ключов.

Как ще се позиционира Германия спрямо Русия сега, когато цялата конструкция в световен план е поставена под въпросителен знак от Владимир Путин? На тези въпроси трябва да отговори не само Ангела Меркел.

Новите заплахи за сигурността ни засягат в най-висока степен. Намираме се на най-горещата граница на НАТО. На границата сме на ЕС с Украйна. Имаме президентски избори след няколко месеца и имаме няколко кандидати, за които се смята, че имат шансове. Един от тях, Клаус Йоханис, получи в понеделник номинацията на Национално-либералната партия в състезание с Крин Антонеску. Фактът, че Йоханис спечели в партията, е естествен. Вероятно Йоханис ще получи и номинацията на Демократично-либералната партия и тогава ще стане надеждата на десницата в състезанието с Виктор Понта.

Клуас Йоханис има спешна нужда да изгради външнополитическия си профил, защото в този момент няма никакъв. Бъдещият президент на Румъния ще се развива от първия момент в една сложна и опасна външнополитическа среда. Той ще трябва да каже на румънците още от предизборната кампания кои са червените линии на външната му политика. Стратегическото партньорство със САЩ, отношенията с Германия и позицията спрямо Русия са ключови в изграждането на едно външнополитическо послание, което да заслужи доверието на румънците.

Клаус Йоханис има много работа, защото тръгва почти от нулата. Кристиан Дяконску, Михай Ръзван Унгуряну, Каталин Предою в различна степен все пак имат някакъв външнополитически профил. За Клаус Йоханис не знаем почти нищо в тази област. Г-н Йоханис трябва да ни изясни тези неща. Добре е, че кметът на Сибиу влиза в надпреварата от толкова важна позиция, като наследник в креслото на фамилията Братияну (основателите на Национално-либералната партия – бел.ред.), която ръководеше Румъния в някои от най-добрите моменти на нашата история. Историята не се повтаря, но нейните провокации – да, и новите лидери трябва да имат подготвени отговори.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.