Пазители на корана в Мадан

Деца учат наизуст свещената книга в джамията на родопския град

Снимки: Валентина Петрова

Да си пазител на свещения Коран – т. е. да си хафъз (или хафуз), е чест за всеки мюсюлманин. Не всеки обаче може да получи такова звание, защото хафъз се става, след като се наизусти свещеният Коран на оригинален арабски. Той се състои от сури (части), разделени на аяти (знамения). Коранът съдържа 600 страници, разделени на 114 сури, думите са 6666, буквите са 345 000.

Наизустяване на Корана се прави още от времето на пророка Мохамед. Прави се и в България в родопския град Мадан. Там от 1999 година съществува единственото училище у нас, където деца от цяла България могат да наизустяват Корана. От години Главното мюфтийство организира курсове за четене на Корана, но запаметяването на цялата книга се учи само в Мадан.

В града приблизително 95% от населението изповядва исляма и на училището се гледа повече от одобрително. Занятията се провеждат в джамията в центъра на града. Самата тя е строена 10 години – до 2002 г., като средствата за нея са дошли само от дарения на местно население. Джамията, където се намира училището, е най-голямата в България, според местните жители. Тя е на площ от 1 декар и половина и събира приблизително 1600 души.
Минарето на джамията е първото, което се вижда при влизането в града. А мюсюлманите тук нямат проблем с шепата християни и на никого не пречи езанът (призивът за молитва), който се чува по пет пъти на ден. Дори и сутрин – около 5 часа сутринта, когато е първата от петте дневни молитви, гласът на имама се носи из целия град и околните махали.

Някогашният миньорски град, построен през социализма, отдавна не е притегателен център за хората от района. Някогашното население от 20 хиляди души в момента не е повече от 9 хиляди, а през лятото намалява драстично, тъй като повечето от младите отиват да работят по строежите на Пампорово или като обслужващ персонал по морето.

Тези, които със сигурност остават през два от летните месеци в града, са 15–те ученика в училището в джамията. Ръководителят на училището е хафъз Шефкет Хаджи. Той е самоук, като през годините му е помагал баща му, който също е хафъз. Ходил е на състезания по наизустяване на Корана в Иран през 1993 година и е поставен на 13 място в света. Бил е 6 години мюфтия в Смолян.

Децата, които се записват на летните курсове из страната за четене на свещената книга, научават да разчитат арабските букви и да ги разпознават по страниците.
Наизустяването започва именно от тази първа стъпка – умението да разчиташ арабските букви и да ги свързваш при четенето на знаменията аяти, които съставят главите в Корана (сурите). Всичко това обаче не означава, че учениците знаят арабски и разбират това, което наизустяват. И именно в това се крие трудността на този процес – наизустяване без асоциации, защото не разбираш това, което учиш. За това хафъзите обикновено са хора с отлична визуална памет.

Докато учат децата за удобство слагат Корана върху малко столче. Снимки: Валентина Петрова
Докато учат децата за удобство слагат Корана върху малко столче. Снимки: Валентина Петрова
Докато учат децата за удобство слагат Корана върху малко столче. Снимки: Валентина ПетроваНай-малките ученици в училището в Мадан. Снимки: Валентина ПетроваБроеници са разпръснати из цялата джамия. С нея по-лесно се отброяват отделни молитви. След определените петкратни молитви, трябва да бъдат произнасяни по 33 пъти словосъчетанията Бог е Велик, Слава на Бог и Бог е най-велик. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваУченик преговаря Корана седейки под мимбера- мястото от което проповядва имамът.Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваХафъз Шефкет пред джамията в Мадан Снимки: Валентина ПетроваДецата се измиват преди молитва на чешмите в джамията. Снимки: Валентина ПетроваАли учи Корана от 2 години в училището и е наизустил близо 180 страници. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваХафъз Шефкет иска децата да носят малките шапки върху главите като униформа на училището. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваВ джамията всеки има свое място, където винаги сяда да учи Корана. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСвещената книга на мюсюлманите съдържа 6666 думи. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваДецата използват за преговор основната молитвена зала в джамията. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина Петрова

Когато някое дете бъде доведено, за да стане част от курса в Мадан, предварително се проверява дали има възможността да се занимава с наизустяване. „Не всеки може да постигне това, защото това е дарба“, смята хафъз Шефкет. Детето обикновено се наблюдава няколко месеца, как върви развитието му в наизустяването. Ръководителят на курса връща някои от тях.

Курсът е създаден и се реализира под контрола на Главно мюфтийство, чиито представители периодично проверяват развитието на децата. В момента в курса учат деца от Пловдив, Якоруда, Сливен, Разград, Доспат, Рудозем, Мадан и близките махали.
Разходите за обучението и престоя на учениците се поемат изцяло от Главното мюфтийство. Децата са на пълен пансион – учат, спят и се хранят в джамията. Всички стават около 6 часа сутринта и четат половин час част от Корана. Според ръководителя именно тогава човек запаметява най-добре. „Учениците в курса успяват да наизустят от 15 реда до цяла страница за тези 30 минути“, уверява хафъз Шефкет.
След закуската децата отиват в светските училища в Мадан. До 15 часа вече са се прибрали в джамията и до 18 часа (3 часа всеки ден) имат занятия по четене и наизустяване. След 18 часа децата са свободни да си учат уроците или да играят. В една от стаите в джамията има и компютри, които децата използват само за игри, тъй като нямат включен Интернет. Към 21.30 децата отделят по половин час за преговор на наученото от Корана и в 22 часа трябва да са по леглата.

Ръководителят на училището в Мадан хафъз Шефкет Хаджи Снимки: Валентина Петрова

Хафъзът се съсредоточава върху наизустяването и преговора. Подготовката включва изучаване на буквите, правилното им разчитане и правилното произношение. Помощникът на хафъз Шефкет се съсредоточава върху основните ислямски задължения и ценности в два часа през седмицата. След всяка научена страница, детето е изпитвано от хафъз Шефкет.

„Наизустяването е като спорта. Ако дадете на един човек да вдигне 100 килограма наведнъж, няма да може. Но ако започне малко по малко, накрая ще успее“, смята хафъз Шефкет.
Ръководителят обяснява, че основният проблем за учениците не е в наизустяването на нови части от Корана, а в техния преговор. Именно за него се отделят 3 часа дневно.

Децата не знаят смисъла на това, което четат. Те учат и арабски по един час, но това не е достатъчно за да могат да правят тълкувания на свещената книга. Коранът е преведен на български и децата винаги могат да направят сравнение, но това би удължило процеса на обучение.
„В самата книга на едно място пише, че Всевишният Аллах ни е низпослал (б. а. – изпратил) този Коран и е лесен за запаметяване. Ако той беше на друг език, щеше да е почти невъзможно да се запамети. Това е един текст на арабски, който дори самите араби не разбират, защото има различни тълкувания. Но запаметяването е лесно, без значение дали знаеш арабски или не“, обяснява ръководителят.

По време на преговор учениците се поклащат напред-назад, което им помага да се концентрират. Снимки: Валентина Петрова

Има няколко правила, които помагат на ученика да наизустява. На първо място, според ръководителя, ученикът трябва да започне да учи Корана само и единствено заради Аллах. Ако си мисли къде може да отиде и какви състезания може да спечели, нищо няма да се получи, категоричен е хафъз Шефкет.
Другото основно правило е ученикът, когато наизустява, да има определено място в джамията – по негов избор. Свиквайки с мястото, той се съсредоточава само върху книгата, а не върху заобикалящото го. Важно е и наизустяването да става с помощта на един Коран – тоест детето да не си сменя книгата, а да използва една и съща през цялото време. По страниците самият ръководител отбелязва грешките и ученикът се ориентира към кое да насочи вниманието си.
Според хафъз Шефкет е важно и времето, в което се учи. Ако това се прави в различни часове всеки ден, това ще попречи на концентрацията. Спомагаща част при наизустяването е и движението – децата се клатят напред-назад, седейки пред книгата на пода в джамията. „Ние не сме казвали на децата да извършват това движение, а те сами, несъзнателно го правят, което помага за концентрирането“, добавя ръководителят.

Децата имат и часове, в които им се разясняват отделни части от Корана. „Децата се учат да живеят според Корана. И за разлика от други ученици в други училища, ние тук нямаме проблем с алкохола, с цигари, с наркомании. Няма проблеми с отношението към родителите, към хора, които изповядват други религии. Децата изучават отделните знамения, а това им помага за оформянето на ислямския характер. Познаването на словото предава едно спокойствие – това е основната полза“, смята хафъз Шефкет.

Колкото по-малко е детето, възможностите му за запаметяване са по-добри. Най-подходящата възраст според Хафъз Шефкет е 11 години, когато детето може да започне с курса. „В един хадис (б. а. – така се наричат точно предадени сведения от сподвижниците на пророка Мохамед за онова, което той е казвал, правел и одобрявал) се казва, че когато малко дете наизусти свещения Коран, то остава сякаш издълбано в камък. Когато е възрастен човекът, ако го наизусти, то сякаш е написано върху пясък – когато духне вятърът го изтрива моментално“, обяснява хафъз Шефкет.

В една от стаите децата имат компютри на които играят през свободното си време. Снимки: Валентина Петрова

Комисия от Главното мюфтийство изпитва всеки, завършил обучението си по наизустяване на корана. Тогава се дава званието хафуз (хафъз) – пазител на Корана. След като е запаметена свещената книга, то се очаква хафъзът през целия си живот да отделя огромно внимание на това да поддържа знанията си и да ги предава.

В повечето случаи децата биват подтиквани от собствените си родители за училището в Мадан. „За този курс се знае навсякъде. Особено след националните състезания по наизустяване на Коран, винаги има наплив на деца от цяла България“, уточнява ръководителят.

Националните състезания по четене и наизустяване на Корана се провеждат около празничния месец Рамазан. Тазгодишното състезание е на 1 септември в Разград. В състезанията има възрастова граница до 30 години. Обикновено едната част от състезанието включва четене – когато от комисията прочетат даденото знамение, състезателят веднага трябва да отвори на него и да започне да чете гладко и ясно, без да срича. Другата част от състезанието е свързана с изразителното четене – там журито обръща внимание най-вече на дикцията и произношението. „В българската азбука има една буква „с“, в арабския има три подобни букви, произнасящи се по различен начин. Именно в такива случаи състезателят трябва да покаже, че може да направи разлика“, обяснява хафъз Шефкет.

Победителят в националното състезание е сред първите, които Главното мюфтийство избира да представя България в световните състезания по четене и наизустяване на Корана. „На България трябва да й се чуе името и това е добра възможност“, смята хафъз Шефкет. Поканата за световните състезания се отправя до Главно мюфтийство от страните-организатори, а то се насочва към училището в Мадан. В него пък се прави вътрешно състезание, за да се изпрати най-добрият. Разходите се поемат от страните, които организират състезанието. Тази година от България ще има представители на състезания в Дубай, Либия, Египет.

Снимки: Валентина Петрова

„Муса е завърфил хафузлук за 2 години – сочи хафъз Шефкет слабичко момче с очила – Сега той ще участва на състезанието в Разград и ще пътува за Дубай на световно състезание. А Ферти се върна от състезание в Техеран.“

Ферти е от Мадан и разказва, че първоначално не му се е искало да се запише в това училище, но причината не е в това, че има повече неща за правене навън. „Не, няма по-интересни неща за правене. Може да има, но не са според нашата религия“, обяснява той. На въпроса какво му дава този курс, той казва, че получава много знания „като наизустявам книгата и в последствие от тези знания ще чакам награда в другия свят“.

За състезанието в Техеран Ферти казва, че му е донесло много опит. „Там бяхме 10 дена, имаше състезания за четене на Корана, участваха около 130 участника от 60 държави. Там определяха на всеки каква част от Корана да прочетеш, приблизително около половин страница. Имаше жури, което оценяваше до 100 точки. Зависи колко ще си отпуснеш гласа, как ще си направиш интонацията, мелодията, за да привличаш хората. Хора от журито следяха дали изговаряш точно думите“, разказва Ферти.

Денис пък е от Разград и вече е завършил „хафъзлук“. Той е от 7 години в училището в Мадан. „Зависи от човека, зависи как запаметява“, обяснява Денис за колко време човек може да наизусти Корана. „Отначало ми беше малко трудничко, от 12-годишен съм тук. В Разград ми казаха, че има такъв курс и аз реших – исках да науча словото на Аллах. Важно е за мен, защото това е най-правият път и ще чакаме награда от Аллах. Тук за 7 години и половина много неща научих, най-ценното е Коранът, всичко в него е ценно за мен“, казва Денис.

Мохамед пък е най-малкият от учениците.

„Мохамед, ела тук!“, провиква се хафъз Шефкет. Дребното момченце свенливо навежда глава и бързо приближава до учителя си. Гласчето му едва се чува от притеснение. Шепнейки казва набързо, че е от Сливен, а на въпроса дали му харесва в училището отговаря с едва доловимо „Да“. Мохамед предпочита да не отговаря на въпроси, бързо се връща на мястото си в джамията и се навежда над Корана.

Снимки: Валентина Петрова

„Тук основно се цели задоволството на всевишния Аллах“, отговаря хафъзът на въпроса, дали училището има за цел да подготвя духовни кадри. „Защото в един свещен хадис се казва: „Изучавайте словото на Аллах“ така човек ще определи своето място в джамията. Това е желанието на децата – да наизустяват словото на всевишния Аллах и да чакат своето място в рая“, казва той.

Децата напускат училището, след като завършат средното си образование. В повечето случаи те се насочват към учене на арабски език, за да могат да правят тълкувания на наизустеното.
От България има няколко деца, наизустили Корана, които сега учат в духовни училища в Саудитска арабия и Египет. Там те се съсредоточават върху тълкуванието на корана. „След като вече е наизустено, в другото училище ще им бъде по-лесно. И след като започнат да правят тълкувания, естествено наградата ще е още по-голяма. Така те ще могат да бъдат преподаватели във Висши мюсюлмански училища и по джамии в България. Могат да станат и духовници“, обяснява ръководителят на училището в Мадан.

„Много хора идват с желание, но много си отиват. Някои си мислят, че това става за няколко месеца, други си мислят, че ще им се отдаде лесно, но не всеки може да се справи“, казва хафъз Шефкет. Той обяснява, че са имали деца с лоша дисциплина, които са били връщани по домовете. „Защото за справяне с лошото учителят не стига, то му идва отвътре на детето. Държим много на отношението между ученик и учител, между самите ученици. Иска ни се децата, които отиват в светските училища, да са за пример. Затова, когато има проблемни деца, ние се опитваме се да говорим с тях, но като сме виждали, че не се получава, по-добре е да си отидат вкъщи. Наказания никакви не можем да им прилагаме, децата идват тук доброволно и не е редно ние да ги ограничаваме. Те идват тук за да получат определени знания“, обяснява ръководителят.

„Нямаме проблеми и хората не са ни обвинявали в ислямизация“, обяснява ръководителят. Според него нищо в този курс не дава повод да се мисли, че се прави нещо по-различно от обучение на Коран.

Според хафъзът най-важното е, че когато пазителят на Корана се срещне с Всевишния Аллах, той ще му каже: „чети и извисявай“ и хафъзът ще намери своето място в рая, в зависимост от това, което е наизустил. А така и близките ще могат да последват пазителя на Корана в рая.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.