Икономиката на Източна Украйна умира на фона на боевете

Ройтерс

Разграбеният магазин на Метро в Донецк. Снимка: УРА-информ

Проруските бунтовници иззеха 720 килограма експлозиви, 360 детонатора и близо1 километър кабел и в резултат въгледобивна мина „Скочински“, поостарял стожер на икономиката на украинския регион Донбас, спря работа.

Ожесточените боеве и реквизициите, извършвани от бунтовниците, спряха дейността в много от въгледобивните мини в и около твърдините на сепаратистите Донецк и Луганск. Без горивото пък близките стоманодобивни заводи и електроцентрали в цяла Украйна се борят да продължат работа.

Мнозина в западните и централни региони на страната възприемат промишления Изток като товар, център на остаряла икономика в съветски стил, изградена около огромни заводи, с малък принос към останалата част от страната, където по-типични са други сектори и малките компании. Според представители на властите обаче на фона на бюджета, неспособен да финансира украинската армия след загубата на приходите от Крим, който бе анексиран от Москва през март, Киев не само има нужда от ресурсите на Изтока, но и от неговата тежка промишленост, макар и в модернизирана форма.

„В Донецк и Луганск се води война и на практика всички приходи от тези региони към държавния бюджет се сринаха. Плюс анексията на Крим“, отбелязва Михаило Ноняк, заместник-министър на доходите и таксите.

„Реалната финансова ситуация в момента е доста лоша заради руската агресия. Много пари отиват за отбрана“, казва той.

Фактически Украйна е фалирала, с голям външен дефицит и едва покриваща разходите за заплати на държавните служители, без да споменаваме средствата за храна и екипиране на армията, чиито състав се увеличи с интензифицирането на боевете срещу бунтовниците, които искат независимост на Донбас. Западният кредитор – Международният валутен фонд (МВФ), предостави спасителна кредитна линия от 17,1 милиарда долара като част от двегодишен спасителен пакет.

Досега Киев е получил 3,2 милиарда долара и се надява в края на август да получи още 1,4 милиарда долара. Олигарсите, които забогатяха в хаоса след разпадането на Съветския съюз и притежават голяма част от частната икономика в страната, също се намесиха. Един от тях, Ихор Коломойски, финансира и въоръжава няколко батальона, биещи се срещу бунтовниците. Финансирането от бизнесмените обаче е нестабилно, а западното финансиране изисква трудно податливият украински парламент да направи някои тежки промени в икономиката, където държавата отдавна субсидира цените на енергията за потребителите, а държавният сектор е твърде раздут.

Голяма част от бюджетните разходи отиват към Изтока, най-вече към Луганск и Донецк, лишавайки от средства региони, в които равнинният пейзаж от покрити с дупки пътища и тревисти поля от време на време се прекъсва от купчини шлака или минно оборудване.

Източна дупка

Миналата година Донецк е допринесъл за украинския брутен вътрешен продукт (БВП) с 11,7 % или 170,8 милиарда гривни, а Луганск – с малко над 4 % или 38,9 милиарда гривни.

Те обаче са погълнали над 10 милиарда гривни от бюджета през 2013 година, в голяма степен заради високия брой работници на държавна заплата в миннодобивната и стоманодобивната промишленост.

Сега работниците, които още не са избягали от района, все още получават заплати, въпреки че повечето нямат възможност да работят в мините.

„Повечето мини в Донецка област спряха работа заради липсата на експлозиви“, казва Микола Волинец от независимия синдикат на украинските миньори. „Сепаратистите дойдоха в мините и просто взеха експлозивите, така че сега нямаме с какво да взривяваме“, обяснява той.

Олександър Вапник от държавната въгледобивна компания в Донецк пък посочва, че работата в мините е свита до две единствени смени заради недостига на експлозиви. „Не знаем какво ще стане после, просто не знаем. Мините работят, добиват въглища, но в по-малки количества“, казва той. Много работници са избягали, а тези, които са останали, опитват да поддържат безопасността на мините, да предотвратяват наводнения и да извършват поддръжката. Електричеството обаче често прекъсва заради ракетен обстрел или липса на въглища и подобни дейности не рядко са невъзможни.

Някои представители на властите се опасяват, че липсата на заетост може да подхрани разочарованието на хората в региона, който е в по-лошо положение в сравнение с голяма част от страната, и да засили подтика за присъединяване към бунтовниците.

Засега заплатите се изплащат, казва Дмитро Сахарук от ДТЕК, компанията на магната Ринат Ахметов, който е най-богатият човек в Украйна и по време на управлението на проруския президент Виктор Янукович увеличи инвестициите си във въгледобивната промишленост. Сега компанията му създава 48 % от въгледобива и произвежда близо 30 % от електричеството в Украйна, предимно от въглища. Ахметов, чието състояние е оценявано на над 11 милиарда долара от списание „Форбс“, има около 300 000 служители.

„Вчера, когато електрическите линии се сринаха (…) изведохме миньорите, около 3000 души, от мините ни в Луганск“, каза той по украинската телевизия 112, допълвайки, че електроподаването е било възстановено вечерта и миньорите се подготвят да започнат втората смяна.

Руска болка

Без електроенергия за захранване на дейностите по поддръжката мините могат да бъдат наводнени, а машините иззети, което означава, че повторното въвеждане на шахтите в експлоатация ще изисква месеци, та дори години.

Някои твърдят, че западането на мините и други тежки промишлени сектори, зависими от добива на въглища, няма да е толкова лошо, защото износът на стоки като стоманата, зависи от руския пазар, който все повече се затваря за украинската продукция. Руският президент Владимир Путин ясно посочи, че ако Украйна се стреми към тесни търговски и икономически връзки с Европейския съюз, то Москва ще отговори с ограничения и забрани. Износът за Русия носи близо 25 % от външнотърговския обмен на Украйна и преди войната създаваше 8 % от украинския БВП. Към по-големия съсед отиваше и 13 % от украинския износ на руда и стомана.

Преориентацията към Запада ще бъде предизвикателство за източноукраинската икономика, която не може да се конкурира по цена и качество с китайската стомана, а властите не показват готовност да вложат каквато и да е част от печалбите в модернизиране на заводите.

„На практика няма малки и средноголеми компании и това бе направено съзнателно. Беше повече като феодална система“, казва Даниел Билак, съветник на губернатора на Донецк Серхий Тарута.

Според него Русия едва ли иска района на Донбас с неговите неефективни, работещи на загуба мини и по-скоро вече е дошло време „да се захапе куршума и да се започне изграждането на високоефективни ТЕЦ-ове, които да осигуряват електричеството и енергията, необходими на Украйна“. За тази цел Киев ще има нужда инвеститори от САЩ, Европа и Япония да дойдат в Източна Украйна и да помогнат за възстановяването на пътища, жп линии, сгради, мостове, летища и други инфраструктурни проекти. Това обаче е далеч в бъдещето.

„Ще е необходима значителна помощ за известно време. Как обаче Германия успя да започне наново след Втората световна война?“, отбелязва Билак.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.