Спада ли влиянието на САЩ в Близкия изток

Ройтерс

Невъзможността на САЩ да осигурят трайно примирие в ивицата Газа въпреки седмиците на интензивна дипломация отразява новата регионална динамика, в която най-силният световен играч е със спадащо влияние и все по-малко съюзници.

Когато на 21 юли държавният секретар Джон Кери тръгна от Вашингтон на мисия в опит да спре най-новата израелско-палестинска война, дотогава вече бяха убити над 400 палестинци, повечето от тях цивилни, както и 20 израелци, 18 от тях войници.

Две седмици по-късно след интензивната дипломация „очи в очи“ на Кери в Кайро, Ерусалим, Рамала, Тел Авив и Париж и десетки телефонни разговори броят на жертвите се утрои, две примирия се провалиха, а насилието бушува.

В петък Израел обяви края на 72-часово примирие в ивицата Газа броени часове след влизането му в сила, заявявайки, че екстремисти от Хамас са го нарушили малко след започването му, пленили са един израелски офицер и са убили двама.

При подновяването на израелския обстрел бяха убити над 70 палестинци и ранени около 220, съобщиха медицински източници, а израелският премиер Бенямин Нетаняху предупреди Хамас и други радикални групировки, че „ще понесат последиците от действията си“.

Освен заради враждебността между двете страни, никоя от които не изглежда близо до постигане на целите си, дипломатическото предизвикателство за Вашингтон бе усложнено от подкопаването на позициите му в Близкия изток.

Други допринасящи за този резултат фактори включват напрежения между големи арабски играчи, които приемат конфликта като опосредствана война срещу Хамас и ислямистките му съюзници, непохватна дипломация от страна на САЩ, включително лоша преценка на момента, и напрежение между САЩ и Израел.

„Няма съмнение, че влиянието на САЩ е спаднало“ в арабския свят, каза Даниъл Кърцър, бивш посланик на САЩ в Израел и Египет, който сега преподава в Принстънския университет.

Авторитетът на САЩ пострада и от нежеланието им да се намесят в сирийската гражданска война, неуспешния план на Кери за израелско-палестински мир, който се провали през април, и нестабилността в Ирак въпреки едно десетилетие масирана американска намеса.

Ядрените преговори на САЩ с Иран също раздухаха арабски страхове от сближаване между Техеран и Вашингтон.

„Липсва усещане, че САЩ ясно схващат сложностите на региона“, каза Кърцър, намеквайки, че сред някои страни в региона се е зародило схващането, че могат да предизвикват Вашингтон, без да си платят за това.

В един многозначителен инцидент, който бе забележително нарушение на протокола, Кери и сътрудниците му бяха за кратко претърсени с металодетектори при пристигането си в Кайро на 22 юли за среща с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси.

В Израел силно критични медийни коментари, вероятно разпалени от израелски официални лица, остро атакуваха държавния секретар на САЩ, след като той напусна региона.

„Джон Кери е постоянен източник на неудобство с характеристиките на снежна топка. Колкото повече се търкаля, толкова по-голямо е неудобството“, писа колумнистът Бен Каспит в израелския в. „Маарив“.

Няколко анализатори заявиха, че нито една от двете страни не е изглеждала готова да спре да се бие, когато Кери започна дипломатическите си совалки, намеквайки, че не е преценил добре момента. Сега не е ясно кога и дали Кери ще се върне в региона.

В петък президентът Барак Обама защити Кери и същевременно отхвърли мнението, че САЩ са загубили влияние или че могат да решат всеки проблем.

„Хората изглежда са забравили, че Америка, като най-могъщата държава на Земята, все пак не контролира всичко ставащо по света. Дипломатическите ни усилия често пъти искат време. Често пъти се бележи напредък, а след това се прави крачка назад. Такова е естеството на световните дела. Те не протичат чисто и гладко“, заяви той.

Задачата на САЩ бе допълнително затруднена от разцеплението в арабския свят между ислямистки сили като Хамас и египетските „Мюсюлмански братя“ и традиционни регионални сили, които ги възприемат като пряка заплаха.

Пример за това е Египет. Ас Сиси, който беше върховният военен в страната, дойде на власт, след като египетската армия свали избрания президент Мохамед Морси от „Мюсюлманските братя“, които са тясно свързани с Хамас.

„Ролята на Египет се промени от надежден посредник към де факто играч със свои интереси и недружелюбно настроен към Хамас“, каза бившият служител на Държавния департамент Роб Данин, който сега работи за мозъчния тръст Съвет за външни отношения.

В резултат на това Кери се обърна към Катар и Турция, чиито управници са доста по-благосклонно настроени към Хамас, за да се повлияе на палестинската групировка да приеме примирие.

Преди десетина дни в Париж Кери се присъедини към външните министри на тези две държави, както и тези на Великобритания, Франция, Германия и Италия, които отправиха съвместен призив за удължаване на тогавашното 12-часово израелско примирие. Това примирие в крайна сметка също се провали.

Кадрите със седемте външни министри, без никой представител на Палестинската автономна власт нито на традиционните арабски сили като Египет, Саудитска Арабия или страните от Залива, подразниха съюзниците на САЩ в Залива.

„Една вече скептична публика в Залива и арабския свят възприе тази ситуация като потвърждение на най-големите си страхове“, каза Гаит ал Омари, изпълнителен директор на вашингтонската неправителствена организация „Американска специална група за Палестина“.

Залозите за двете страни нараснаха, след като на 8 юли Израел започна въздушен и морски обстрел на ивицата Газа в опит да спре ракетния обстрел на Хамас от крайбрежната средиземноморска територия, а 10 дни по-късно премина към ограничено сухопътно настъпление.

Броят на жертвите – над 1500 убити палестинци, повечето от тях цивилни, както и 63 израелски войници и трима израелски цивилни – затруднява и двете страни да се оттеглят, без да могат да се похвалят с някакви постижения от това кръвопролитие.

Нито една от двете не изглежда близо до постигане на целите си: Хамас иска край на блокадата на ивицата Газа, а Израел се опитва да понижи военния капацитет на палестинската групировка, включително ракетите и тунелите й, и да я откаже от бъдещи нападения.

Във вторник Белият дом оказа енергичен натиск на Израел да положи повече усилия да избягва палестинските цивилни жертви, но в петък той изглежда смекчи позицията си след съобщенията за отвличане на израелски войник.

Обама описа дилемата за САЩ пред репортери. „От една страна, Израел има правото да се защитава и трябва да може да се добере до тези ракети и тези мрежи от тунели“, каза той и добави, че от друга страна, страдат невинни, понеже Хамас изстрелва ракетите си от жилищни райони.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.