Созопол, колорит и простотии

Созопол. Снимка: Иван Бакалов

В бирария „София” на автогарата чичо Митко прави най-хубавата шкембе чорба – българският национален специалитет, дълбоко свързан и с навиците за пиене на българина.
Чичо Митко е софиянец, прилича на Робърт Де Ниро. Местните го наричат Митко Шопа. Познава го цялата софийска бохема, която ходи из Созопол. Някои, като си тръгват за София, носят на приятели шкембе чорба в буркани.
В скромното му ресторантче е блъсканица, няма места – само готвени ястия на народни цени. На масите за обяд съжителстват камериерки от хотели наоколо, циганки чистачки, културни сноби и софийски новобогаташи, някои милионери, които са пообиколили Малдивите и др. скъпи курорти, но по традиция ходят в Созопол, с носталгия по младостта си. Не знам дали другаде по света може да се види такава гледка.

Ей зад тоя остров е Варна

Созополчанка хубавица на средна възраст има заведение и хотелче на брега в стария град, срещу остров Св. Иван. Сяда понякога в кафенето си с приятели и въздиша: „Слушам ги, като минават тук, гледат острова и коментират. Група от няколко души, а един им обяснява като екскурзовод – „Това е Змийският остров”. Аз си мълча.

Митко Шопа – прилича на Робърт Де Ниро. Снимка: Иван Бакалов

Други минават и един пита – „Това не е ли оня остров, където има кръчма и някаква си постройка?”. „Да, това е остров Св. Анастасия”, отговаря му друг.
Вечерта по тъмно се наредили няколко младоци и един им показва – „Ей ония светлини зад острова – това е Варна.” Не издържах и им казвам – „Не е Варна, Варна е доста по-далечко, няма как да  я видите оттук.” „Ами какво е тогава?…”

Ех, комета за 80 стотинки

Созополчанката се удивлява, че бързоходният кораб комета отново се движи между Созопол и Несебър. „Колко е билетът? Не съм се возила от 25 години на комета.” До Бургас кометата не пътува, направо до Поморие – 30 минути, за 22 лева еднопосочен, 40 лева двупосочен. Созополчанката хотелиерка започва да въздиша за детските години: „Билетчето до Бургас беше 80 стотинки, ходехме на училище в Бургас с кометата!”

Кометата е почти празна, пътниците са 20-ина на курс. През 90-те корабите са продадени някъде из Турция и Гърция, обяснява един от служителите. Но сега някой ги купил оттам обратно, ремонтирал ги и пуснал пак линиите. Само до Варна спрял курсовете, защото с цена на билет 90 лева никой не ще да пътува. Затова снове между Созопол, Поморие и Несебър. Корабът е най-малко на 30 години, пуши като стар руски локомотив, но е свежо боядисан и вътре с нови седалки, добре изглежда и е въодушевяващо за половин час да прекосиш Бургаския залив. От Созопол до Поморие с кола ще се влачиш час и половина – задръствания на всяка крачка.

Голи гърди

На плажа е гъз до гъз, както се казва. За шезлонг, чадър взимат по 20-ина лева наем на ден. Тук там се вижда по някоя жена „топлес”. Показва си гърдите без смущение на пренаселения плаж и се прави, че не забелязва как я гледат мъжете. Лошо няма. Ние сме либерална страна, нека плакнат окото. Скоро излезе някакво изследване, че гледането на женски гърди удължавало живота на мъжа.
Край плажа Харманите започва обиколната улица на Новия град. Изпраскани са два хотела на по 5 етажа, та да закрият гледката към морето на по-ниските къщи навътре. Край първия хотел до плажа има заведение, плажуващи излезли да обядват. Маси отвън, под дървен покрив. От едната страна е морето, от другата – тротоарът на созополската улица. На масата досами тротоара компания от 3-ма младежи и млада дама обядват. Дамата е „топлес”. Така се пренесла от плажа в ресторантчето. Върти съблазнителни голи гърди над масата и рови в салатата. И хвърля дяволити погледи към компанията си. Те говорят приповдигнато разни шегички, все едно е нормално да обядват с гола дама. А всъщност са омагьосани от гърдите й. Както казваше за друг случай Радой Ралин – като млад, той с още двама ремсисти в Сливен се срещали по ремсистки работи с една ремсистка с големи гърди. „И всички – казваше Радой – седяхме край нея с навирени до изнемога патки”. Та и тия така. Или кой знае. Едно време са се възбуждали от облечени жени, сега…

Фекални води

Основната канализация на Созопол се излива на дъното край входа на пристанището. На пристана запалени рибари ловят каквото се хване. Недалеч нататък е някогашният къмпинг „Златна рибка”, сега застроен с хотели. До него в залива е къмпинг „Градина”, с прекрасен широк плаж. От пътя отгоре се виждат мътните канални води, които извират от дъното с увеличен дебит, заради множеството новопостроени хотели. Къмпинг „Градина” е любим на софийската интелигенция. Някои културтрегери летуват по 1 месец всяка лято точно тук, години наред, още от времето на соца. И се къпят в залива, в който изтичат фекалните води. Дали това не е дало отражение на чистоплътността на родната интелигенция?

Сегашният кмет Панайот Рейзи го хванаха преди 5 години да бракониерства с другари (бизнесмен и полицейски шеф) в резерват „Ропотамо”. Гръмнали бременна кошута. Накривиха му шапката, пак си го преизбраха созополчани.
Рейзи е сменил няколко партии и беше председател на общинския съвет през 2004 г., когато го интервюирах и питах за пречиствателна станция. Той обяви уверено, че до една година ще е готова, вече се строи. Сега през април, 10 години по-късно, обявиха, че най-после е завършена, ама засега само помпената станция, пък после щяла да заработи с пълен капацитет – през 2015 година. Това недоразумение е глътнало над 70 милиона по европейски програми, плюс пари от бюджета. Наоколо сигурно няколко хотела са построени с пари от пречиствателната станция. А интелигенцията все така се плацика в залива.

Българският Бевърли Хилс

Боджака, който бил българският Бевърли Хилс, все повече се застроява с 4-етажни сгради като прогимназии. Снимка: e-vestnik

Рейзи иска да строи и летище…
„Тук ще бъде българският Бевърли Хилс”, каза той пред мен, сочейки от бюрото си в посока на местността Боджака. Тя вече беше разпарцелирана, с множество поникнали сгради и още повече строителни скелета. Боджака е полуостров между Созопол и Каваците на юг. Беше дива местност, с обиколен път по брега. Между пътя и морето имаше красиви скали и бряг, на който снимаха няколко игрални филма, заради неповторимия пейзаж. Сега скали и бряг не се виждат, има хотели и апартаменти, вили. Някои са по 3-4 етажа. „7 метра кота корниз сме определили”, каза Рейзи. Тоест – височината до стряхата на къщата да не е повече от 7 метра. Не знам тези по на 3-4 етажа, плюс тавански полуетаж, как са ги мерили, как са ги разрешили…

Днес Боджака е Бевърли Хилс, та дрънка. Строено е да има повече стаи „за курорта”. Сред новопостроеното градче с недоправени тротоари, бордюри, с тук там опънати плакати „For Sale” по фасадите, се гушат и скъпи вили. Първата голяма вила, откъм южната страна, беше на бившия министър от СДС Валентин Василев – двойна постройка, негова и на родата. Бетонни стъпала слизат долу до скалите, където на малък пристан седи скъп моторен скутер.

Целия бряг от Каваците до Созопол е застроен метър по метър. Някои имат високи огради и като вървиш по пътя не виждаш въобще морето.  И границите на много имоти свършват във вълните, което е градоустройствен абсурд. Созополчани са си реституирали земи и си разпродали лозята в Боджака, но кой може да е имал земя върху скалите, която граничи с морето?

Зад тази ограда е скрито морето. Боджака - българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnik
Зад тази ограда е скрито морето. Боджака – българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnik
Зад тази ограда е скрито морето. Боджака - българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnikБоджака - българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnikБоджака - българският Бевърли Хилс. Сградите уж били ограничени до височина 7 метра. Снимки: e-vestnikБоджака - българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnikБоджака - българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnikБоджака - българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnikБоджака - българският Бевърли Хилс. Снимки: e-vestnik

Сега Стефчо, стар привърженик на Созопол и Каваците, който идва от години тук, плувал в залива, плувал, уморил се и тръгнал да излиза на скалите на познато от преди място, с пътека към пътя. Отгоре се появил някакъв и му креснал – „Махай се оттук, това е частен имот”. Стефчо се опитал да се разправя, онзи станал войнствен и той скочил обратно във водата да търси място, където да излезе.

– Трябваше да го оставят между пътя и морето… Да не се строи там – казва стария моряк, вече пенсионер, който сега вари мускатова и сладко от смокини, и маха с ръка.
– Вие си ги избрахте тези общинари, вие си гласувахте да влезе в регулация целия полуостров – казвам.
– Абе, ние… Като те натиснат от София, къде ще ходиш – отговаря той.
– Ами къде – такива дупедавци сте си избрали. И местните искахте да си продадете скъпо лозята, нали?…

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.