Джеки Чан: “Час пик 3” е подарък за публиката, не е направен за пари

Джеки Чан на премиерата на Час Пик 3 в Холивуд. Снимка: Ройтерс

В родния си Хонконг Джеки Чан е почитан като Бог. Навсякъде другаде е известен като един от най-популярните актьори в света. Допреди няколко години 53-годишният Чан, който има във филмографията си около 100 филма, не искаше и да чуе за Холивуд, камо ли да се снима в някоя тамошна продукция.

Това се промени през 1998 г., когато режисьорът Брет Ратнър го убеди да участва в екшън комедията “Час пик” заедно с “най-бързата уста на Америка” Крис Тъкър. Филмът имаше страхотен успех и донесе приходи от около 100 милиона долара. Логично, през 2001 г. се появи втора част, а в началото на тази година беше завършена и третата. “Час пик 3” вече тръгна предпремиерно по софийските екрани, но официалната му премиера за България е на 7 септември.

Пред сайта darkhorizons.com Джеки Чан говори за филма, Крис Тъкър, отношението си към Холивуд и разликите между американската и азиатската публика.

– Джеки, неведнъж си казвал, че мразиш “Час пик” и “Час пик 2”…
– Да, не съм си променил мнението.
– Тогава защо се съгласи да участваш в “Час пик 3”?
– Аз не мразя самите филми, а по-скоро начина, по който се прави кино в Америка. При снимките на първия филм много се изнервих, защото нещата се правеха точно обратното на това, което исках. След като видях готовия филм, си помислих: “Това беше. С кариерата ми е свършено.” Върнах се в Хонконг и разказах на всичките ми приятели колко мразя американската система и “Час пик”. И изведнъж ми се обажда мениджърът ми и казва, че филмът има огромен успех. Все още не разбирам на какво се дължи това.
– Значи за теб “Час пик 3” не е кой знае какво, така ли?

Джеки Чан и Крис Тъкър. Снимка: Ройтерс

– Това е просто поредният филм. Зрителите може би си казват: “Уау, най-накрая “Час пик 3”. Толкова отдавна го чакаме.” Но за мен в това няма нищо вълнуващо.
– Изглежда обаче сте се забавлявали по време на снимките.
– Това е вярно. За разлика от първите два филма, “Час пик 3” не е направен, за да печели пари. Той е нещо като подарък за публиката. През последните години, където и да отидех, постоянно ме питаха кога ще направим “Час пик 3”. Така че си казах: “Защо не”.
– По-лесно ли ти беше по време на снимките?
– Да, но беше доста трудно да се съберем с Крис след шестгодишна пауза.
– Негова ли е вината?
– Естествено. Преди пет години му звъня и го питам: “Какво правиш?”. А той ми казва: “Лежа си на плажа. Все още съм изморен от “Час пик”. Викам му: “Какво, та ние вече снимахме “Час пик 2”. Чувахме се още няколко пъти по телефона, той ми дойде на гости в Хонконг, после аз ходих в Америка да го видя, но все не можехме да се разберем за третия филм. Така минаха пет години.
– Трудно ли е да си екшън герой на 53 години?

Чан заедно с режисьора на филма Брет Ратнър. Снимка: Ройтерс

– За мен не е, защото мога да преценя много добре какво мога и какво не мога да направя на снимачната площадка. Знам колко високо мога да скоча или колко бързо мога да се движа, така че да не се нараня. В “Час пик 3” правя само елементарни номера, нищо специално. Но мога съвсем ясно да си представя как зрителите си мислят: “Я гледай, Джеки все още го бива. Все още може да се движи.” (смее се)
– Как поддържаш форма?
– Нямам определена система за тренировки. Когато се налага да съм на снимачната площадка всеки ден, изобщо не тренирам. Иначе тичам и правя упражнения за крака няколко пъти в седмицата по около 2-3 часа.
– Снимаш по 3-4 филма годишно. Това не е ли твърде изморително?
– Не, защото моите филми вече не са само екшън, екшън, екшън. Напоследък ме вълнуват филми, в които има повече мистика, повече фантазия и игра на мисълта. Екшън филмите не са ми толкова интересни колкото преди.
– Промени ли се поне малко отношението ти към Холивуд след филмите от поредицата “Час пик”?
– Сега се чувствам по-комфортно в Холивуд. В миналото ми беше неприятно да ходя там, защото всичко ми беше чуждо, нямах самочувствие, а и английският ми беше много зле. Но сега зрителите ми дават увереност. Всички знаят кой съм и ме уважават. Преди, като си кажех името, ме питаха “Джеки кой?” Повтарях отново: “Джеки Чан”. И после следваше: “А, ясно, някакъв нов Брус Лий”.
– Какви са най-големите различия между американския и азиатския филмов пазар?

Актьорът се снима с Парис Хилтън. Снимка: Ройтерс

– Отидете в американско кино, а после в азиатско и ще видите най-голямата разлика. В киносалон в САЩ на репликата ми от “Час пик” “К’во става, негро?” публиката направо подивява, а азиатците не реагират по никакъв начин, защото не разбират този вид хумор. Те харесват друг тип филми. Когато снимам филм в Азия, приходите от него са около 50 милиона долара, а “Час пик” събра само 10 милиона. Азиатският ми филм обаче е само за местния пазар, в Америка никой няма да го купи.
– Ще има ли “Час пик 4”?
– Ще чакам да ми се обадят. Аз повече няма да звъня на никого.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.