Човекът, който побърка софийските киномани

Вим Вендерс по света и у нас

Вим Вендерс в София | снимки: Валентина Петрова

За българските киномани месеците февруари и март преминаха под знака на Вим Вендерс. Той беше специален гост на 11-тото издание на София Филм Фест. В Дома на киното и в зала Люмиер бяха показани 21 негови филма – познати заглавия като “Криле на желанието”, “Париж, щата Тексас” и “Буена Виста Соушъл Клъб”, както и филми, които за пръв път се прожектират у нас.

По време на престоя си Вендерс даде множество интервюта, срещна се с почитателите си, позабавлява се в столичен нощен клуб и дори беше заснет да играе табла с шефа на фестивала Стефан Китанов в “Банска къща Миле Попйорданов”.

Вендерс получи Наградата на Столичната община за цялостен принос в световното киноизкуство, а издателство “Колибри” зарадва феновете с “Усещане за място” – втората книга на Вендерс, която излиза у нас.

Вим Вендерс в София | снимки: Валентина Петрова
Вим Вендерс в София | снимки: Валентина Петрова
Вим Вендерс в София | снимки: Валентина ПетроваВим Вендерс в София | снимки: Валентина ПетроваВим Вендерс в София | снимки: Валентина ПетроваВим Вендерс в София | снимки: Валентина ПетроваВим Вендерс в София | снимки: Валентина ПетроваВим Вендерс в София | снимки: Валентина ПетроваВим Вендерс в София | снимки: Валентина ПетроваВим Вендерс в София | снимки: Валентина Петрова

Смятаният за емблема на световното независимо кино Вендерс твърди че най-хубавото в това да правиш филми е усещането да ползваш универсален език разбираем от всички хора. Самият той се определя като работохолик, който пътешества и непрекъснато търси и открива нови места, герои и сюжети, които намират точното си място на екрана. Съветът, който даде на младите си колеги от България, беше да бъдат новатори, но и да се учат от опита на миналото.

Ексцентричният режисьор е роден на 14 август 1945 г. в Дюселдорф като Ернст Вилхелм Вендерс. Преди да се захване с кино, той има съвсем различни планове за бъдещето си. За кратко учи медицина, а после и философия. През 1965 г. напуска университета с идеята да стане художник. Премества се в Париж, но се проваля на приемния изпит в Арт Академията и започва работа като гравьор в Монпарнас. По същото време започва редовно да посещава Френската филмотека (Cinematheque Francaise) и се влюбва в киното. През 1967 г. се връща в Германия и се записва в новооткритото Висше училище за кино и телевизия в Мюнхен. През 1968 г. е арестуван по време на протестна демонстрация и получава шест месеца и половина условна присъда за оказване на съпротива по време на арест.

Вендерс дебютира в игралното кино през 1972 г. със “Страхът на вратаря от дузпата”. През 1976 г. създава собствена продуцентска компания в Берлин, а през осемдесетте основава такава и в Ню Йорк. По същото време Вендерс се премества в Лос Анжелис, където през 1983 г. снима “Париж, щата Тексас”. Филмът получава Златна палма на фестивала в Кан. Овациите обаче обира следващата му лента “Криле на желанието”, за която през 1987 г. печели наградата за режисура в Кан, както и много други световни отличия. През следващите години той печели още купища награди и работи с големи имена на съвременното кино, сред които Сам Шепърд, Гейбриъл Бърн и Лорънс Фишбърн.

Вендерс режисира и два клипа на групата U2 към песните “Stay (Faraway, So Close!)” и “The Ground Beneath Her Feet”. С Боно го свързва и наградения със Сребърна мечка “Хотел за един милион долара”, създаден по идея на фронтмена на U2 и с музика, композирана от него.

Режисьорът живее със съпругата си – фотографката Доната Вендерс. Когато не снима, преподава във Филмовия университет в Мюнхен и в Академията за изкуства в Хамбург. Вендерс е и президент на Европейската филмова академия.

В момента работи върху следващия си проект „8”. Филмът е съставен от осем късометражни филма на осем режисьори и е посветен на предизвикателствата, които планетата трябва да понесе.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.