Генерали кметове или отломките от комунизма
Във Варна за кмет е издигнат Димо Гяуров, бивш шеф на разузнаването. В София – Бриго Аспарухов – също бивш шеф от разузнаването. Срещу него ще играе Бойко Борисов, генерал, бивш главен секретар на МВР. В Русе за кмет е издигнат бивш генерал от полицията – Вальо Танов, който подаде оставка като шеф на НСБОП, заради политическа кариера в ГЕРБ.
Из страната има поне още две дузини бивши военни и полицаи, които ще стават кметове.
Пита се – поради что генералските и военните пагони се ползват с такъв авторитет у нас?
Навремето особено дискутирана тема беше как Богомил Бонев беше произведен направо генерал от капитан. По подобен начин произведоха и Димо Гяуров и Бойко Борисов. Важно нещо са генералските лампази, дават авторитет пред обществото. В България по традиция се цени пагонът, силната ръка, държавната служба.
К`ъв кандидат за кмет може да е някой бизнесмен? Фирмаджия. Синоним на далавераджия.
Има и кандидати от частния бизнес, ама друго си е генерал или военен.
Работата е, че повечето от тези генерали и военни не стават за друго, освен за номенклатура, този път партийна. Нямат образование да започнат квалифицирана работа, нямат способности за частен бизнес. Стават само за шефове в охраната на някоя банка или “консултанти по сигурността”. (А може би и за това не стават, ама им върви на пагона).
В страната по наследство от комунизма има огромен брой хора, които са били военни и сега се чудят как да си намерят място в обществото. Разбира се, че някои от тях ще правят партийна кариера. В БСП има даже генералско движение. Тодорживковата държава произведе толкова генерали, колкото не е имало в цялата история на България. В главите на хората е набито, че генерал е голяма работа, голям човек.
Затова тоя афинитет към пагоните. Наследството от комунизма ще се влачи още дълго, дори в десните партии, които се перчат с антикомунизма си.