„Опера за три галоша” от ББ (не е Бертолд Брехт)

Иво Инджев

Борисов толкова се е взел насериозно отново, че си развърза по обичайния улично невъздържан начин езика – при това попържа неприлично същите хора, с които непрекъснато твърди, че иска да се коалира.

След като неотдавна каза на Реформаторския блок , че „лижат там, където плюят” (каквото и да означава това в едно мръсно подсъзнание), този път определил пред герберска младежка аудитория така желаните от него бъдещи коалиционни партньори като „партия от третия пол”.

Не е моя работа да адвокатствам на РБ- ако се обиждат, да бъдат наричани партия-травестит, да отвръщат. Макар че това е случаят, при който могат да възприемат руската средновековна традиция. Тя позволявала на лудите да бръщолевят каквото си искат срещу властта, което е придало особен чар на руското дисидентство през вековете.

Друго „прозрение” на Борисов, направено пред същата млада аудитория, си заслужава малка реплика за сведение на младите. Продължавайки атаката си срещу реформаторите, за които твърди, че слушат и до днес Иван Костов и се отчитат в дома му в Драгалевци, Борисов дал следния пример:

“Аз например, мога да стана министър на земеделието, само че съветите на Министерски съвет ще се провеждат в Министерството на земеделието”.

Това, че той има самочувствието да бъде (и) земеделски министър, (явно защото като дете е окопавал картофите в селския двор на родителите си, с което също веднъж се похвали) е смешната страна на въпроса. Не е смешна обаче лъжата, че Борисов е управлявал България прозрачно, което се опитва да внуши, готвейки явно почвата за своя рецидивизъм.

Посветените в неговите тайни похвати знаят, че истинските важните сделки на Борисов са сключвани в резиденцията му в Бояна. Именно там всевластният премиер е приемал просителите с „деликатни мисии” – далеч от любопитството на столичните  клюкари.

Защото въпросните просители се движат с луксозните си возила и армиите от анаболни придружители, които на булевард „Дондуков” правят доста по-голямо впечатление, отколкото в софийското предградие с построените срещу народното любопитство от неговия кумир Живков непристъпни дувари.

В това отношение Борисов напълно копира и за известно време дублира своя съзаклятник Георги Първанов, който до такава степен е изнесъл управлението на президентската институция в Бояна, че Плевнелиев заварва след него една сграда без компютърна мрежа – тя просто е била ненужна през 10 годишното управление на соцпрезидента.

Той, както и подобието му Борисов, се ограждат с няколко десетки верни хора от най-приближения антураж (съветници, технически сътрудници и дори няколко министри ) и си построяват истински алтернативен оперативен неофициален център на властта в резиденциите, оставяйки кабинетите в столичния център да служат за фасада на фасадната им демокрация.

Иначе казано, в Бояна му е бил оперативният център, а в центъра на София – оперетния, служещ за декор в изпълнение на премиерските му задължения между мачлетата в Бистрица.

Избирателите имат право да знаят това, за да са информирани, че си купуват билет на изборите на 5 октомври за постановката „Опера за три галоша” от ББ (не е по Бертолд Брехт и неговата „Опера за 3 гроша”, в която главен герой е гангстерът Меки Ножа, за чиято глава е определена награда).

Но, за да се върнем на терена на Борисов и на неговото ниво на изразяване, накрая си заслужава да бъде направена чрез един пиперлив виц от народния фолклор аналогията на неговата хвалба пред младите гербери, че в партията имало много полиглоти.

ББ ще го разбере, защото става дума за сексуалната заплаха на Вуте към Пена, която му се изрепчила, че и да му пристане той не може да свърши тази работа, на което той отвърнал: ” язе човек че доведем и пак че те …”!

Та и ББ така: самият той е феномен от континентален мащаб като издигнал се до премиер на страна от Европейския съюз политик, който не знае европейски език (няма втори такъв в днешна Европа), но се хвали, че другарите му по партия много ги бива в езиците. То и него си бива, но в кръчмарския език и в правенето на сметки без кръчмаря.

От сайта на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.