„Един за всички“: кризата в Украйна върна НАТО към същината

Франс прес

Украинската криза кара НАТО да се върне към същината си – към колективната отбрана, целяща да предотврати всякакво евентуално нападение, след като пред последните години страните членки се впуснаха в авантюри много далеч от Европа, чак в Афганистан.

„НАТО се връща към корените си: тя ще се концентрира преди всичко върху колективната отбрана след 20 години на операции, с които натрупахме много опит, но същевременно сме изправени пред предизвикателства, каквито не очаквахме“, обобщава Дъглас Лут, американският посланик в алианса.

След падането на Берлинската стена НАТО извърши серия от операции на Балканите, срещу пиратството край бреговете на Сомалия, и дори в Афганистан след атентатите от 11 септември 2001 година. Но резултатите от тази операция – най-дългата, най-мащабната и най-отдалечената от Европа, която алиансът някога е извършвал – не са еднозначни.

Анексирането на Крим от Русия през март внезапно припомни на организацията, че нестабилността дебне в непосредствена близост до нея.

Имайки предвид всичко това, срещата на високо равнище на НАТО в Уелс в четвъртък и петък е „историческа“, подчертава Лут. Но „е малко вероятно на нея да се вземе решение за открита военна намеса. В самия алианс няма подкрепа за това“, предупреждава Робин Ниблет, директор на лондонския институт Чатъм хаус, според когото срещата на върха ще бъде преди всичко възможност за НАТО да демонстрира, че на нея може да се разчита.

„НАТО е изправена пред по-различна стратегическа обстановка в сравнение с преди половин година или година, защото се засилват заплахите по източната й граница с Украйна и по южната й граница със Сирия, Ирак и Сахел“, обобщава той,

„Всички са съгласни, че трябва да се намери нов баланс на стратегическите мисии на алианса в полза на колективната отбрана, това означава връщане на акцента към основополагащите принципи“, обяснява той. „Благодарим ти, Путин, благодарение на теб нещата са ясни“, шегуват се някои дипломати в централата на НАТО в Брюксел, която отбелязва тази година 65-ата си годишнина.

Принципът „всички за един“ в случай на нападение срещу една от страните членки е в основата на Североатлантическия договор, в член пети. „Застраховка живот срещу всякакви нападения“, от която Украйна, която не е член на НАТО, не може да се възползва. Но страните от бившия социалистически лагер, които се присъединиха към НАТО (балтийските страни, Полша, Румъния и България), се опасяват да не ги сполети същата съдба, ако Западът не реагира твърдо.

15 хиляди войници мобилизирани за два дни

Украйна иска да поднови процеса на присъединяване към НАТО, прекъснат през 2010 г. от управляващи, които тогава бяха проруски настроени.

Алиансът прекъсна практическото си сътрудничество с Русия много бързо след анексирането на Крим. Реториката му към Москва стана много войнствена. Като част от развихрилата се информационна война организацията разпространи сателитни снимки, показващи, че в Украйна има руски войски.

НАТО значително активизира военните си учения в Източна Европа и бяха взети мерки за успокояване на балтийските страни и Полша – изпращане на бойни самолети, или в случая с Румъния – на фрегати в Черно море.

Стратезите на НАТО бяха изненадани от бързината, с която се оказа, че може да действа руската армия, „способна да мобилизира 15 хиляди души за два дни без предизвестие“, подчертава дипломат. В отговор се очаква в Уелс да бъде приет План за готовност за действие (Readiness action plan, RAP), целящ разполагане на войски в рамките на няколко дни. Някои страни, като Полша, обещаха да увеличат бюджетите си за отбрана.

„Важното е в бъдеще да има по-видимо присъствие на НАТО на Изток“, обясни генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен. Според него Русия е увеличила с 50 на сто разходите си в областта на сигурността за последните пет години, докато страните членки са ги намалили с 20 на сто.

Но в украинската криза до този момента „най-доброто средство за натиск беше икономическото, а не военното“, напомня Лут. НАТО държи да остане „отбранителна организация“, потвърждава един дипломат, но „трябва да се подготвим за ситуация, при която отношенията с Русия задълго ще останат лоши“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.