Защо Прокопиев включи турбото в кампанията анти-КТБ и кой печели от дестабилизация?

Коалицията ППП (Прокуратура, Пеевски, Прокопиев) предизвика криза

Иво Прокопиев. Снимка: Булфото

134 статии, посветени на или свързващи КТБ с темата, по която е писано. В повечето случаи КТБ е в изречения, в които се говори за “фалит”, “източване”, “злоупотреба” и “прокуратура”. Данните са от търсачката на capital.bg и показват ожесточението на Иво Прокопиев при осигуряването на медийно покритие за действията на Коалицията ППП (Бел. ред. – авторът нарича така Прокуратурата, Пеевски и Прокопиев. Виж повече в „Колицията ППП отчаяно търси фалита в КТБ„).

Коалиция, която, признавам си, и на мен ми изглеждаше зле скроена и с ограничен ресурс за съвместни действия. Факт е, че тя не само удържа на очакванията да се разпадне, но и увеличава пресата си. И ако първата вълна на удари над банката беше водена от официалната артилерия на Пеевски, групирана около “Телеграф” и ПИК, то след влизането на КТБ под специален надзор функциите на глашатай са отредени за “24 часа” (със знаменитото слюноотделящо интервю на Пеевски), “Труд” и “Капитал”.
Очевидно е, че

в колектива „Капитал“

(предпочитам да избегна клишето “кръг”) замириса на възможност за разправа с врага. Колкото и да обяснява Иво Прокопиев по телевизиите, основно по Нова ТВ, че няма никакъв интерес и че е воден от принципи. В интереса, впрочем, няма нещо лошо. Не е честно обаче той да се прикрива и спестява и да се създава представата за обективност. Интересното е, че като бизнес ориентирано издание, при това с преки връзки с КРИБ (Б. р. – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), “Капитал” нито веднъж не потърси за коментар по темата представители на национално признатите бизнес организации. (Интервю за “Южен поток” със Сашо Дончев излезе в “Дневник”).

Знаете ли защо?

Защото всички те се обявиха за оздравяване на КТБ, а не за фалита й. За точно обратното обаче се обявява Прокопиев. И тук логично стигаме до въпроса кой и защо иска финансова дестабилизация на България. Защото без колебания фалитът на четвъртата банка ще доведе именно до това. Защото по данни на Българската народна банка гарантираният размер на влоговете в КТБ е 3.68 млрд. лв., а в нейното дъщерно дружество ТБ Виктория има 55.1 млн.лв. Към 31.07.2014 г. натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките наличности са 2.10 млрд. лв. Недостигът на средства за изплащане на гарантираните влогове на клиенти на КТБ и ТБ Виктория е 1.64 млрд. лв., които трябва да дойдат от бюджета и ще бъдат БЕЗВЪЗВРАТНО похарчени. И, което е по-важно, те изобщо не са предвидени и липсват.

Липсата им естествено означава нови държавни заеми, при положение, че по изчисления именно на “Капитал” за пръв път от седем години държавният дълг преминава стабилно 20% от брутния вътрешен продукт и е на най-високото си ниво за този период.
Повече държавен дълг налива сила в аргументите, че целта на цялата операция е предизвикване на хиперинфлация, която да “изяде” кредитите. И заинтересованите от това трябва да се търсят на първо място сред медийните магнати – бизнесмени. Не заради друго, а защото през медийните канали е логично да прокарват политиката, която е най-близо до интересите им. И първите две кандидатури отново са Пеевски и Прокопиев. За първия е ясно, че интересите му минават през несъстоятелност на КТБ, а потенциална финансова криза и обезценка на лева е просто бонус към ликвидиране на задълженията. Всичко това е трудно потвърдимо по една проста причина – Пеевски няма никакъв актив срещу името си.

Не така стоят нещата с другият главен герой.

Прокопиев “поразвърза” активи

в последната три години, притиснат от високото ниво на задлъжнялост на базовата си компания “Алфа финанс холдинг”.   През май 2013 г.  беше продаден мажоритарният пакет в “Каолин”, а после се раздели и с изпадналото в затруднение “Софстрой”. Преди година пловдивското предприятие за производство и търговия на стъклопакети “Йовета глас” (също под контрола па Прокопиев, но чрез “Алфа кепитъл мениджмънт”) беше обявено за продан от частен съдебен изпълнител. През 2011 г. Прокопиев продаде пловдивския мол на Rockefeller Group. През 2010 г. пък „Алфа финанс холдинг“ продаде мажоритарния пакет и в „Летище Пловдив“.
Въпреки серията продажби обаче, което означава повече еднократни приходи, в консолидирания си отчет за 2013 г. „Алфа финанс холдинг“ посочи, че вместо да върне около 50 млн. евро кредит към австрийската UniCredit Bank AG е предпочела да ги “ролне“.

“Задълженията към UniCredit Bank AG са на имотното направление на “Алфа Финанс Холдинг” – “Лендмарк Холдингс”” и част от неговите дъщерни дружества, и представляват проектно финансиране/project financing, получено през 2008 г. и обслужвано редовно от паричния поток на сградите, собственост на дружествата кредитополучатели. При този тип финансиране за обезпечение служи единствено паричният поток, генериран от активите, както и самите активи. В случая периодичното предоговаряне на кредита е заложено при първоначалното усвояване поради по-благоприятните пазарни условия за такава структура тогава”, обясниха в отговор на въпросите ми от “Алфа Финанс”(пълният списък на въпросите и отговорите е поместен в края на текста).

Казано по-просто в момента парите стигат да се погасява лихвата, пък за главницата ще мислим в по-добри времена. И така до другия падеж, който е през 2016 г. Но дали тогава ще има кандидати да извадят от огъня кестените наречени инвестиции в имоти?

“Това, че Иво Прокопиев клати борда, е градска легенда”, твърдят от “Алфа Финанс Холдинг” и добавят, че нямат и лев кредит, деноминиран в лева. А това би трябвало да значи, че ще са първите покосени при падане на Валутния борд, причинен от евентуално голямо търсене на евро и свръх ликвидност в лева. Това формално сигурно е така, но настъпването на финансова криза ще има измеримост не само в отражението лев/евро, а в цялостен икономически срив.

А Прокопиев си е изградил име на

спец по ловеното на риба в мътни води

Примери? Нереалистичното му превръщане в индустриалец в почти юношески години с мътната приватизация на “Каолин”. Актив, който доскоро крепеше цялата икономическа група. Пък и дълговете никога не са били проблем за Прокопиев. Не защото обича да ги плаща, а защото винаги има готов механизъм как да се отърве от тях. Пример е съдбата на “Пиринленд Инвестмънт”. Дружеството, което пое управлението на имотите (парцелира терените) в бившия завод за хартия в Разлог “Пиринхарт”.

Та тази добре звучаща компания “Пиринленд Инвестмънт” тъне в ликвидация, собственост на “Пиринхарт” също в ликвидация, което пък е собственост на “Пиринхарт Асетс”, познайте – пак в ликвидация. И така до края на света. Или поне до края на нервите на данъчните, които както личи от търговския регистър още правят опити да си приберат публични вземания от дружеството, в което обаче вече няма нищо. А няма, защото активите му са заминали в друга посока. Но това пък не прави впечатление на Комисията за финансов надзор, която приема поне 5 доклада (толкова преброих аз), в които “Пиринленд Инвестмънт” присъства като обезпечител по емисията облигации на “Алфа Финанс Холдинг”. “Техническа грешка” обясняват от “Алфа” и казват, че са продали компанията на “чужд инвеститор”. Термин, който май повече означава фирмичка за данъчни цели.

А това няма как да не ме върне към онази митична проверка на прокуратурата за интрадей сделките с акции на “Каолин”, които развъртяха “Алфа финанс холдинг”, Wyclef holding, Stallberg investments, Fallner Properties и “Алфа Венчърс” (с едноличен собственик кипърската Hanford Consultancy). И най-вече докъде добута прокуратурата проверката по този случай.

Има ли гласна или негласна сделка на Прокопиев с прокуратурата и НАП? Само на смяната на властта ли се дължи бързото приключване на данъчната ревизия на “Икономедиа”? Въпроси, въпроси. На които отговорите идват трудно.  Но пък е дста по-лесно да впрегнеш сили да доубиеш вече съборена от държавното действие и бездействие банка.

От блога „Финансови смислици„. Виж там в края на текста допълнение с въпроси и отговори от „Алфа финанс холдинг“.

––

* Авторът Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика от 10 години. Работил е във в. „Пари“, „Капитал daily” и др.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.