Украинската криза докара Газпром до най-ниския добив в историята

Ройтерс

Руският производител на газ Газпром тази година вероятно ще отчете най-ниския добив от създаването си преди четвърт век, след като спря доставките за Украйна и загуби пазарен дял в полза на вътрешни конкуренти.

Тази седмица Газпром намали прогнозата си за производството през 2014 година, като анализаторите определят дори тази цифра като твърде оптимистична заради „битката“ на Москва с Киев за цените на газа и ролята в конфликта в Източна Украйна.

Спадащият добив би могъл да окаже допълнителен натиск върху икономиката, която разчита силно на продажбите на петрол и газ и вече едва се движи, отчасти защото западните санкции започват да оказват въздействие.

Шефът на Газпром Алексей Милер заяви пред президента Владимир Путин в сряда, че очаква производството тази година да бъде 463 милиарда кубични метра, с 6,7% по-малко спрямо 496,4 милиарда кубични метра, обявени от Газпром при представяне през май, и понижение спрямо 487,4 милиарда кубични метра, произведени миналата година.

Путин изглеждаше оптимист, но анализатори заявиха, че кризата в Украйна и решението на компанията, контролирана от Кремъл, да спре през юни газовите доставки за втория си по-големина пазар след Германия, дават своето отражение. Прогнозата на Милер е малко над рекордния минимум, достигнат през 2009 година при световната финансова криза, но анализаторите очакват действителното производство за 2014 година да бъде значително по-ниско от това.

Газовият спор е част от по-широката криза в Украйна, която избухна по-рано тази година и продължава, макар спирането на огъня в източната част да осигури известен отдих от боевете между проруските бунтовници и правителствените сили.

Руският износ на газ не е включен в санкциите на САЩ и Европейския съюз. Само че възможността на Газпром да увеличи производството през останалата част от годината е ограничена, тъй като европейските потребители вече до голяма степен запълниха газовите си хранилища от страх, че руските доставки, минаващи през Украйна, могат да бъдат нарушени от кризата.

Според данни на Sberbank CIS хранилищата в Европа са запълнени на 91%, увеличение спрямо 73% година по-рано.

ВЪТРЕШНИ ПРОБЛЕМИ

Делът на Газпром на доходоносния вътрешен пазар също се свива, тъй като производители като Новатек, Роснефт и Лукойл са по-гъвкави в определянето на цени и други договорни условия за клиентите.

Данни на Sberbank CIB сочат, че конкурентите на Газпром почти са удвоили дела си на руския газов пазар до 35% тази година спрямо 18% през 2009 година, когато производството на Газпром рязко намаля до минимума от 461,5 милиарда кубични метра.

Създаден от съветското газово министерство през 1989 година, Газпром реагира по-бавно от конкурентите си на променящия се пазар.

Шефът на Роснефт Игор Сечин, дългогодишен приближен на Путин, отдавна призовава Газпром да подобри начина си на игра. Миналата година Роснефт заедно с Новатек, чийто съсобственик е бизнесменът Генадий Тимченко, разби монопола на Газпром в износа на втечнен природен газ, нанасяйки нов удар по статута на компанията.

Анализаторите в Sberbank CIB прогнозират производство на Газпром под 450 милиарда кубични метра тази година, исторически минимум, след като за периода януари-август добивът възлезе на 282,5 милиарда кубични метра.

„Освен Украйна, вътрешното потребление се увеличава много бавно, независимите играчи са по-агресивни, а паят намалява“, коментира анализаторът Константин Черепанов от UBS в Москва.

„По-лесно е за потребителите да работят с Новатек, договорните й условия са по-меки, а и клаузата „вземай или плащай“ не е толкова строга“, отбелязва той, като допълва, че UBS очаква Газпром да произведе 454 милиарда кубични метра тази година.

Това е нещо съвсем различно от близо 1 трилион кубични метра. Такава цел Газпром си бе поставил до 2010 година още при създаването си, две години преди разпадането на СССР.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.