Евтим Милошев: Снимането на „Сървайвър“ беше дива емоция

Продуцентът разказва за оцеляването в Доминиканската република и турнето на "Комиците" в България

Евтим Милошев оцелява в сблъсък с местната фауна. Снимка: бТВ

Евтим Милошев е асоцииран продуцент на новия сезон на риалити шоуто „Сървайвър Експедиция Робинзон“, което стартира на 24 септември по бТВ. Милошев започва да се занимава с телевизия в студентското предаване „Ку-ку“ през 1991 година, докато е студент във ВИАС. Бил е част от екипа на предаванията „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“, както и продуцент на риалитито „Красавицата и отличникът“ и предаването „Вот на доверие“.
След като напусна екипа на Слави Трифонов, Евтим Милошев създаде своя продуцентска компания „Дрийм тийм“, заедно с актьора Любо Нейков. Освен зад „Сървайвър“, Милошев и компанията му стои зад създаването на шоуто „Комиците“ по бТВ, което направи турне в края на лятото.

– Какво ще е различното в „Сървайвър Експедиция Робинзон“ от предния сезон?

– Не мисля, че съпоставките са коректни. Когато гледаш „Карибски пирати 1“, а след това „Карибски пирати 2“, ти не съпоставяш частите, а съпоставяш с другите филми, които излизат в този период.
Тук има деликатен момент, тъй като предният сезон се правеше от друг екип – нашите бивши колеги от „7/8“. И това създава любопитство, свързано с нещо скандално. А такова нещо няма. Защото в крайна сметка форматът е на бТВ и телевизията решава с кого ще работи и дали да поверява създаването му на някого. За зрителя е важно това, което вижда, дали ще му е интересно, той не се интересува от това кой е правил „Сървайвър“.
Мисля, че хората, които правиха „Сървайвър“ 1 са много добри професионалисти и сравнението между едно и две не бива да бъде в посока професионализъм. Ние се поучихме от нещата, които най-много са ги затруднявали и затова наситихме с повече събития и случки самото действие. Това е основната разлика, която ни костваше много по-големи усилия. Снимачният график ни беше по-натоварен, много повече неща снимахме, имаше много повече игри с цел да стане по-динамичен самият формат.

– Колко време беше на Карибите?

– Два месеца и половина. С проучвателния период, по време на който се избират локации, база – горе долу три месеца изкарах там.
Това беше една дива емоция. Самото усещане да си там, да правиш „Сървайвър“, да живееш в тези условия – това не може да ти го предложи никоя туристическа агенция. Това може да ти го даде единствено „Сървайвър“. Видяхме такива места, срещнахме се с такива хора, имахме такива емоции, които бяха уникални.

– Как протичаха снимките?

– Снимачният процес на „Сървайвър“ е нещо изключително, тъй като няма ден почивка за снимачния екип. Той е там, за да отрази какво се случва с участниците през цялото време, а за участниците почивен ден няма. Снимачният процес е 24 часа и това беше голямото изпитание за екипа ни. Физическото изтощение беше огромно, защото самите атмосферни условия са много тежки – жегата, влагата. Да не говорим за комарите и всякаквите инсекти, които в същност са основната трудност, защото са по-страшни от змии, лъвове, тигри и от слонове (смее се).
Въпреки тежките условия и физическата умора човек се разтоварва там. Няма го стресът. Там всички бяхме без комуникация със света, в който живеем, по простата причина, че там няма покритие на мобилните оператори. Има проблем и с тока, проблеми с водата, която е вързана с помпи, които спират да работят, когато няма ток. Няма интернет, средствата за комуникация са толкова ограничени, че ти колкото и да се опитваш да се свържеш, в един момент ти писва. Постепенно почваш да изключваш и се отдаваш на емоцията.
Тропическите дъждове постоянно ни съпътстваха. Грее слънце, изведнъж се излива от небето едно ведро с вода, след това отново грейва слънцето и всичко продължава.
Мястото, където бяхме, е заливът на Самана, където китовете се събират при размножителния си период. Това е световна атракция, но за съжаление не беше в периода, в който ние бяхме там. А може би и за щастие, защото щеше да е опасно за лодките.
Ние живеехме от едната страна на залива. За зрителите остава илюзията, че това е остров, но всъщност локацията са плажовете на полуостров Самана. Всяка сутрин към 8 часа тръгвахме с лодки към мястото, където се намират сървайвърите. Базата ни представляваше комплекс с къщички. Пред него имаше кей, където бяха наредени продукционните лодки. Те бяха моторни, плоскодънни, за да може да се спира директно на плажа. Но като са плоскодънни се получава едно ужасно, болезнено друсане по вълните, които те заливат и ти си мокър постоянно.
Звучи неприятно, когато се разказва, но усещането, което ти се създава, вятърът, който духа, вълните, които те заливат – много е първично, на фона на света, в който живеем.
Между 40 и 50 минути ни отнемаше да стигнем до мястото, където са оцеляващите. По принцип с тях постоянно имаше екипи, дори през нощта, които снимаха всичко, което се случва. Екипът ни стоеше цял ден там, храната ни я докарваха с други лодки. Всичко това докъм 18 часа. В 19 ние задължително вече трябваше да сме се качили по лодките, защото там в 19.30 се стъмва. Слънцето през целия ден стои горе, неуморимо пече. Температурите не са променливи – там целогодишно е между 31 и 34 градуса, но влагата е много голяма. Към 19.30 сякаш някой гаси лампите – изведнъж става тъмно. Всеки, който е бил по екваториалните ширини знае, че там няма свечеряване. А по тъмно лодките не пътуват. Ние се прибирахме към 19.30 в базите, за да се подготвим за следващия ден. И към 22 часа всички бяхме много изтощени. Не е имало събирания, купони, до 12 най-късно вече всички са заспали. Особено дежурните репортери, които ставаха в 4.30, за да може по изгрев слънце вече да са тръгнали към участниците.

– Ти постоянно си наблюдавал сървайвърите?

– Разбира се, това ми беше работата. Те наистина бяха поставени в екстремни условия, буквално бяха захвърлени на необитаем остров. И за тях това не бе работа, а бе въпрос на оцеляване. Дори самите участници не бяха предполагали, че ще бъдат поставени в такива условия. Но най-добрият разказ за тяхното оцеляване ще бъдат 52-та епизода, които ще текат всяка делнична вечер от 20 часа по бТВ.
Мога да кажа, че най-ценното в този формат е, че участниците наистина гладуват, поставени са в среда, която като усещане, като атмосфера е съвсем различна от техния свят. Трябваше да мине много дълъг период, за да може те да се адаптират. Комарите не хапят по един и същи начин местните хора и нас, които сме чужденци. Наричаха ни „свежо месо“. Нас постоянно ни хапеха, за разлика от местните.

– Насекомите ли бяха най-страшното изпитание?

За нас – да, за оцеляващите – гладът.
Най-голямото изпитание за екипа, който прави „Сървайвър“, е да се направят 52 епизода във формат, който в оригиналния си вариант включва от 13 до около 30 епизода. Действието е разтеглено. В оригиналния формат 3 снимачни дни правят 1 серия, докато при нас всеки снимачен ден е серия. Това разбира се дава много повече детайли на зрителя, който добива много по-добра представа за случващото се. Но от друга страна това е много тежко за производство. Това е едно от най-големите предизвикателства- да направиш 52 серии, които да са интересни за зрителите. Това е била най-голямата трудност пред колегите ни миналата година.

– Кое ти беше най-трудно на Карибите, липсваше ли ти нещо от България?

– Най-трудно ми беше управлението на целия снимачен процес. Но нищо не ми е липсвало и сега, като се върнах оттам, не поглеждам с носталгия. Настройката ми е такава, че животът е това, което се случва сега. Ако човек се обръща назад или постоянно мисли за бъдещето, ще изпусне момента. Там ми беше интересно, сега ми е интересно това, което се случва тук.

– Водещият също е различен в този сезон. Той как се справи?

– Владо е много харизматична личност, той има хубаво излъчване и има голям потенциал. Водещият е една голяма моя амбиция, отдавна го наблюдавах и исках да работя с него. Той обаче не работи в телевизията, за него телевизията е мръсна дума. Той е много отдаден на театъра, изиграл е много запомнящи се роли. Още във „Вот на доверие“ съм го канил като участник, за да го видят зрителите.

Евтим и отговорният оператор на bTV Венелин Георгиев на полуостров Самана. Снимка: бТВ

В крайна сметка, след като бТВ го избра за водещ, интересите ни се събраха в „Сървайвър“, това е формат, който много силно го провокира, той е гледал всички американски серии. Мечтата му е била да участва в него.
Това, което много ме впечатли във Владо, е изключителният му професионализъм, колкото и шаблонно да звучи. Този човек 2 месеца и половина си лягаше в 22 часа и ставаше в 6. Научаваше си текстовете, не сме имали никакви проблеми с неговото водене, с интерпретациите му.

– Как ще запазите анонимността на участниците?

– Очевидно по никакъв начин няма да стане това. Проблемът със запазването на тайната наистина е много голям. И това е проблем на всички риалити формати от това поколение, защото всичко вече се е случило. Разбира се, за зрителите ще остане магията, че всичко се случва в реално време, защото те влизат в една приказка, която консумират всеки ден.
Мисля, че вече е време да обявим имената на участниците и това ще стане скоро, защото най-добре е ние да ги кажем, а не постоянно да се поява информация за различни хора.
Мисля, че сме избрали най-доброто от дошлите на кастинга, критерият беше да са сървайвъри не само физически, а животът и мисленето им да е такова, че да са се превърнали в оцеляващи в ежедневието си. И това е най-важното – да си сървайвър не означава, че трябва да имаш големи мускули. Да си сървайвър – това е състояние на духа. И именно това беше водещото за целия ни екип, важно беше и да са интересни, за да станат герои за зрителите.
А иначе за самите имена на участниците – ако кажем име на някой, който до момента е бил в анонимност, това няма да заинтересува никого.

– Има ли популярни лица в „Сървайвър“?

– Има всякакви лица – хора, които наистина искаха да опитат тази емоция. Но това не е ВИП „Сървайвър“. Тези хора, чиито имена са познати до някаква степен на аудиторията, стават равни с всички на острова, защото са поставени в същите условия и оцеляват наравно с всички останали. Звездният сюжет не е разработван, колкото и да се изписа за това – няма звезди, няма випове. Това е друго издание, на което ще му дойде времето.

– Ще се залага ли повече на взаимоотношенията между участниците в този сезон?

– В човека има два силно развити инстинкта – за възпроизвеждане и самосъхранение. „Сървайвър“ много силно засяга именно инстинкта за оцеляване. Когато оцеляването ти е застрашено, всичко остава на заден план. Така че гладът, тежките условия са нещата, които променят възприятието ти към всичко останало – любовта, приятелството, достойнството, честта, омразата.

– Защо напусна екипа на „7/8“?

– Хората, с които съм работил 15 години заедно, са били част от моя живот. Това че сме работили толкова дълго време, означава, че по един и същи начин възприемаме живота, смеем се на едни и същи неща. Ако има някакви причини, поради които не работим заедно, то те са свързани с личностно развитие или интерес, а не с лични взаимоотношения.
Явно бе дошъл моментът, в който съм искал по друг начин да се случват нещата в живота ми. Това не мисля, че е лошо, светът не стои на едно място, всичко около нас е много динамично. И това е голям успех – толкова хора да имат общи интереси през всичките тези години и да правят неща, които са успешни, без значение дали някой се е отделил от този екип. Освен това всичко, което аз правя сега, е част от постиженията на хората, с които не работя вече, защото ние заедно сме се формирали и изграждали професионално. Хората, с които работя сега – с голяма част от тях съм работил в „7/8“. Така че за мен всички успехи, които имаме, са взаимни успехи и това не го казвам от куртоазия.
Имал съм удоволствието да съм част от създаването на най-великите предавания в посткомунистическа България. Единственият формат, в който не съм участвал, е Биг Брадър, но не искам да го коментирам.

– Да говорим за „Комиците“ тогава?

– Да говорим за „Комиците“ (усмихва се). „Комиците“ е една невероятна емоция за мен. Първото нещо, което направих когато се върнах от снимките на „Сървайвър“, беше да отида на турнето на „Комиците“. Това е невероятно забавно нещо, това е време, в което човек не престава да се смее и забавлява. Бях на последните три концерта и беше много забавно.

– Чуха се коментари, че в турнето на „Комиците“ има много повече чалга, отколкото смях?

– В турнето на комиците има гост-звезда – Десислава, и тя е интегрирана в спектакъла по много оригинален начин. Тя не е просто фолк-звезда, която излиза и пее между скечовете. Самата тя участва в скечовете, забавно и различно е. Но не може коментарите около събитието да бъдат водещи, водещи са самите събития.
Фактът, че беше претъпкано, ме обнадеждава. В Бургас се направиха два спектакъла допълнително, заради големия интерес. За нас в това турне беше важно да се видим очи в очи със зрителите, които ни дават такъв огромен рейтинг. Предаването „Комиците“ има смазващ рейтинг, един от най-високите в целия телевизионен ефир.

– Такъв тип шоу е новост за България, за разлика от САЩ и Русия, където се пълнят огромни зали от комедийни актьори?

– Да, така наречената Стенд ъп комеди. В Америка това е огромен бизнес, звездите на стенд ъп- а са Джим Кери, Упи Голдбърг, Крис Рок. Много холивудски звезди са тръгнали от този жанр. Това наистина е новост, която трудно може да се възприеме у нас. При нас не е чистият вариант на Стенд ъп комеди – тоест актьорът излиза с костюм и два часа просто говори. Ние адаптирахме нещата в тип скечове, образи, които се изграждат не само чрез актьорската интерпретация, а чрез костюма и грима.
След бТВ и БНТ направи такова шоу – „Шоуто на канала“ с нашия приятел Тончо Токмакчиев. Той е бил и гост звезда в „Комиците“. Доколкото знам и Нова телевизия подготвя подобен проект.
Но винаги е добре да си първи във всяко нещо. И в телевизионната ми кариера винаги съм работил в проекти, които са били първи по рода си. И „Ку-ку“, и „Каналето“, и „Хъшове“, и „Шоуто на Слави“ – всички ние сме ги създавали първи. А първият винаги печели.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.