Балканският възел на „Южен поток”

Илюстрация: Natural gaz in Europe

Бел. ред.: В момента проектът „Южен поток“ е блокиран от Европейската комисия, като санкция срещу анексирането на Крим от страна на Русия и подкрепата й към бунтовниците в Източна Украйна. Европейския парламент тия дни прие декларация да се спре изграждането на „Южен поток“.
Въпреки това няколко европейски страни, като Австрия и Унгария, не се отказват от строителството му. Австрия подписа в края на юни споразумение с „Газпром“ за доизграждане на трасето там, а директорът на петролно-газовата компания OMV Герхард Ройс призова за ускорени преговори за одобряване на „Южен поток“. „Една трета от газа ни идва от Русия, в някои региони дори 100%, а в замяна Европа изпраща автомобили и машини в Русия. Тази икономическа интеграция не трябва да се превръща в политически футбол, тъй като нашата икономика и просперитет се базират на това“, каза тогава Ройс пред медиите. В началото на август Герхард Ройс отново заяви в интервю, че „Европа сама ще си причини вреда, ако блокира строителството“.
Следващата статия е от австрийския блог „Природният газ в Европа„, която обяснява технически защо „Южен поток“ е  нужен на Европа. Също така намира връзка между намесата на САЩ да спре газопровода чрез посещението на американски сенатори при вече бившия премиер Орешарски у нас и частни интереси в газовата промишленост в Украйна.

…. …… …… …….

Защо американците завързват балкански възел на тръбопровода Южен поток?

Мнозинство от жителите на нашата страна с интерес приеха новината за присъединяване на Австрия към изграждане на газопровода „Южен поток”. В средата на април министърът на икономиката г-н Райнхолд Митерленер приветствува рамковото споразумение за сътрудничество между „Газпром” и австрийския енергиен концерн „ОМВ Газ енд Пауер” по проекта „Южен поток”.

Решението на нашите уважаеми политици и бизнесмени да се присъединят към  проекта „Южен поток” е прието с голямо закъснение; другите страни, през които минава газопроводът, подкрепиха проекта преди няколко години. Сега ние можем наново, вече в качеството си на бъдещи потребители, да разглеждаме перспективата за подключване към създаващия се мощен източник на екологично чисто гориво – природен газ от Сибир.

Строителството на трансевропейския газопровод „Южен поток” може да допринесе на европейските страни-участници конкретни икономически изгоди. Предизвиква разочарование и раздразнение това, че тръбопроводът стана причина за конфронтация, която случайно има връзка с известния морски сигнал за бедствие „SOS”.

В терминологията, приета в документите и материалите на енергийния пазар „SOS” означава Security of Supplies и, както се оказва, масово пропагандираната необходимост за усилване на „SOS” може да се използва в качеството на скрита форма на конкуренция на енергийния пазар.

Помислете сами, как и с каква цел се опитват за затегнат по-здраво възела на тръбопровода „Южен поток” още на първия български участък на строителството, в посока на движението към Европа.

На 8 юни премиерът на България Пламен Орешарски след среща с американските сенатори съобщи, че е разпоредил спиране работите по проекта на газопровода „Южен поток”. На пръв поглед, за нас, австрийците, в тази новина няма нищо особено. Ако разгледаме по-подробно структурата, историята и перспективата за равитие на газовия пазар на Австрия, ще видим, че дебатите около изграждането на „Южен поток” имат за нас практически и много важен смисъл.

Нашата страна с население 9 милиона души всяка година използва 9 милиарда куб.м. газ, 47 % от които купуваме от Русия, а 38 % – от Норвегия. Останалите 15 % Австрия покрива за сметка на вътрешния добив. Тоест, Русия е най-важният ни системобразуващ доставчик.

Сега ние получаваме руски газ транзитно чрез газотранспортната система (ГТС) на Украйна по газопроводи, построени още в съветско време. Това трасе за доставки има два минуса. Първият – това са транзитни рискове. Нали всички помним, как през зимата на 2009 година по време на украино-руската газова криза ние не можахме да получим почти 90 % от планирания обем газ през украинската ГТС.

Вторият минус – това са техническите особености на ГТС на Украйна. Та нали от момента на създаване на газопроводите по време на Съветския съюз те се изграждаха в две посоки от изток на запад през Украйна за доставки на газ в Европа. От тогава газотранспортното наследство, останало за Украйна след разпадане на Съветския съюз, активно се използваше за задоволяване на вътрешните потребности на Украйна чрез свързване на вътрешни украински потребители. Това доведе до съществено понижаване на технологичния потенциал на ГТС, който е необходим за осигуряване на експорта.

Ето схема на ГТС в този вид, в който тя е била създадена в съветско време и както на всички ни я показват сега.

Така изглежда газопреносната мрежа в Украйна, както е строена по съветско време.

А ето как ГТС на Украйна изглежда в действителност сега:

Така изглежда газопреносната мрежа в Украйна сега.

Не може да не се види разликата между двете схеми – втората схема се различава с богата индустриална мрежа, покриваща територията на Украйна. В същност, ГТС се използва за две самостоятелни задачи: обслужване на вътрешни потребители и реализиране на експортен транзит. Въпрос: коя от тези задачи има по-голям приоритет? Историята на последните години показва, че такова обременяване на експортния газопровод с мрежа от вътрешни потребители често води до факта, че експортните задължения се изпълняваха от остатъци – за износ отиваше това, което оставаше в хранилищата след задоволяване на вътрешните нужди, а не по друг начин.

От тук е изводът, очевиден дори и за неспециалисти: не е възможно да се натоварва една система с две важни самостоятелни задачи. В противен случай, възникват проблеми, и при това проблеми от технологичен характер, към които понякога се опитват да допишат и други, включително далечни от газовата тема мотиви. В края на краищата, съвършено очевидно е, че двойното назначаване на украинската ГТС обективно създава риск за осигуряване на транзит. Дори и неспециалистът разбира, че не е възможно да се управлява ефективно такава система.

Въпреки това, как трябва да бъде изградена работеща за износ ГТС, свободна от подобни транзитни рискове, може да се види по примера на газопровода „Ямал–Европа”, построен по територията на Беларус. По налична информация всички връзки на дадения газопровод в Беларус строго се контролират, и разгледаното по-горе двойно използване е изключено.

Други, още по-очевидни подобни технически решения

Газопреносната мрежа за газ от Русия в Европа.Виждат се Северен поток, Син поток и др.

са експортните газопроводи „Северен поток” и „Син поток”.

А сега, ако разгледаме схемата на газопровода „Южен поток”, изглежда, че тя разполага с всички предимства на горните експортни тръбопроводи.

Илюстрация: Дойче веле

Въпреки това, ние сме свидетели на кампания, насочена към противодействие на реализацията на проекта „Южен поток”.

Предлагам да се разберем защо това се случва. Още преди месец всички смятаха, че претенциите към Проекта са свързани с изпълнение на нормите и изискванията, подписани в решението на ЕК. И аз също искренно вярвах в това до момента, когато се появи информация за пряката намеса на представителите от САЩ във вътрешните работи на страна-членка на ЕС. Има се предвид България!

Пристигането в България на група американски сенатори начело с Джон Маккейн и официалното политическо изявление на посланика на САЩ в България Марси Райс довеждат дискусията за проекта „Южен поток” до ниво на острата политическа реторика. На какво се дължи това? Станалият общ отговор – продължаване на политическата конфронтация и опит да се намери лост за натиск върху политическата ситуация в Украйна. Може да се съгласим с това обяснение, ако не вземем предвид последните събития в деловия живот на Украйна. Като по чудо в средата на май най-малкият син на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън става член на украинската частна газова компания. Също така се присъедини и Александър Квашневски, бившият президент на Полша. Сега е ясно, защо САЩ са против „Южен поток” и се стараят с всички сили да го спрат. Това са само бизнес интереси на техния елит и техните транснационални компании. И те въобще не се притесняват да показват това. Така „поддръжниците” на демокрацията подлагат на енергийни рискове целия регион и отделни страни, противодействат не само на икономическото развитие, но и на ръста на благосъстоянието на населението на Южна и Източна Европа.

Защо страните от Южна и Източна Европа трябва да се примиряват с такава политика?

––––
* От блога „Natural Gas in Europe

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.