Путин не бил съвсем като Хитлер

Иво Инджев

Руските и русофилските медии у нас едва ли биха забелязали и разгласили днес някоя не особено приятна за техните очи и уши оценка за СССР на Хенри Кисинджър от времето, когато ръководеше външната политика на САЩ в разгара на студената война – а и след нея.

Сега обаче бившият държавен секретар на САЩ се открои на общия фон на заклеймяването на Путин сред политическия елит на Запад. Съответнитe пропагандаторите на правотата на Русия да се държи хулигански със съседите си (като Грузия и Украйна) от позицията на по-силния „брат” са очаровани от своя отколешен противник в битките на полето на дипломацията.

Да се спори с Кисинджър е безполезно (за да не кажа нещо за „полезните идиоти” в капиталистическите страни, на които Ленин се подиграва като използвач на техните подаръци за болшевизма).

Опонирането на преобладаващото мнение е обичаен рефлекс в рамките на търсенето на истината в обществата, които са построени на обратния принцип на руското, възхищаващо се на силата на властта и на единомислието с нея.

„Лесно е да се демонизира Путин. Разбира се, той не е лесен човек, но ние сме виждали и преди подобен тип руски лидери. Но Путин не е и Хитлер”, казва Хенри Кисинджър в интервю за британския „Индипендънт”

Бих могъл да възразя, че да си нещо по-малко от Хитлер, но твърде подобно на него (по оценка на доста видни световни ръководители), не е голям комплимент. Но е по-добре на мнението на Кисинджър да бъде противопоставен друг авторитет, който се е изказал по въпроса в интервю за същия вестник.

„На изток Русия показа силно пренебрежение към международните закони и брутална решителност да преначертава граници със сила. От Молдова до Грузия, сега и в Украйна, Русия използва смес от икономика, политика, пропаганда и военен натиск, за да създава нестабилност и конфликти. Планът на Москва е да спре съседите на Русия да избират собствения си път, така, че да може да възстанови сферите си на влияние.

Поведението на Русия е моето най-голямо разочарование за последните пет години. В първата си реч като генерален секретар на НАТО се фокусирах върху търсенето на стратегическо партньорство с Русия. Въпреки нашите усилия, от времето на колапса на комунистическата система, Русия разглежда НАТО не като партньор, а като противник.

Докато Русия не промени своя курс, няма да можем да работим заедно както обикновено. Мисля, че отношенията с Москва ще останат будещо тревога предизвикателство в обозримо бъдеще”.

Думите са на Андерс Фог Расмусен, доскорошен генерален секретар на НАТО, който със сигурност е сред най-осведомените хора в света по въпроса за руската агресия във всичките й измерения и намерения.

Разликата в оценките обаче не бива да заблуждава с изводи за антагонизъм. Защото не става дума за двуцветна картина с надпис „миротворец и войнолюбец”. Трябва се помни фактът, че Кисинджър се прослави като миротворец по отношение на размразяването на отношенията между комунистическия Китай и САЩ, което обаче беше част от американската стратегия за вбиване на клин между двете комунистически империи СССР и КНР, т.е. беше посрещнато със скърцане на ченета в политбюро на ЦК на КПСС.

Така че нещата не са толкова прости, колкото някои коментатори, побързали да танцуват казачок на гърба на старата лисица Кисинджър.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.