Делфините и треньорът Илиян

Делфинът донася топка, която треньорът е хвърлил в басейна. Снимки: Нели Томова

„Делфините са ми като деца, обичам ги много. Когато нещо им се случи, тежко го изживявам…”, разказва Илиян Василев. От 15 години той работи като треньор във варненския делфинариум – грижи се за делфините, обучава ги, плува в басейна им, а когато са нещастни, страда заедно с тях. Познава характера на всеки делфин, а за някои казва, че е отгледал „от парче месо”. И макар да знае, че опитомените делфини няма да оцелеят в природата, понякога му се приисква да ги пусне на воля.

Строен през социализма, делфинариумът във Варна продължава да бъде единствен на балканския полуостров и все още привлича стотици туристи от страната и чужбина. Представленията на делфините са три пъти дневно всеки ден от седмицата без понеделник. Aтракционният комплекс е поостарял и не изглежда перфектно поддържан. Билетите обаче са по 20 лв. за възрастни и 14 лв. за деца. Който иска да снима по време на представлението трябва да плати още 5 лв. такса. На касите понякога идват майки с деца, които се отказват от шоуто заради високите цени. Незнайно по какви причини съществуващата вероятно от самото начало рампа за инвалидни колички не е достъпна за ползване и ако случайно някой доведе дете с такава количка, служители от делфинариума я пренасят на ръце по стълбите. Иначе интерес не липсва и преди всяко представление пред касите се извиват дълги опашки.
В продължение на около 40 минути делфините забавляват публиката с акробатика, игри с топка и всевъзможни номера.

Истинският живот на делфините обаче не винаги е толкова весел, колкото изглежда по време на представление. В момента в делфинариума съжителстват пет делфина от вида Tursiops Truncatos на различна възраст, които служителите тук са нарекли с човешки имена. Кимбо и Доли са донесени от Карибско море и са около 20 годишни, Йоана и Бимбо, на 12 и 3 години, са родени в делфинариума. Най-възрастна от всички е женската Попи, която тук галено наричат „Баба Попи”. Преди няколко месеца в делфинариума се ражда и бебе, но служителите избягват да говорят за него, защото все още е в критична възраст и не се знае дали ще оцелее.

На пръв поглед делфините изглеждат грациозни и леки, но размерите и теглото им са внушителни – на дължина достигат 2-2.5 м, а теглото им е около 300 килограма. Големите делфини изяждат по 7-8 до 10 кг риба дневно, по-малките от 5 до 7 кг. Диетата им е различна в зависимост от сезона. „Зимните месеци им даваме повече мазна риба, за да могат да трупат мазнини и да издържат на по-ниски температури”, обяснява Илиян. За разлика от храната, пространството, което обитават делфините съвсем не е в изобилие. „Жителите” на делфинариума си делят общо два басейна – по-големият с дълбочина 6 м. и диаметър 12 м., по-малкия едва 3 м. дълбок. Ако някой от делфините се разболее, се премества в отделен санитарен басейн, в който остава докато се възстанови.

Ежедневието на делфините в повечето случаи тече по строго определен график. Денят започва с медицински преглед и специално хранене. „Слагаме витамини в специално подбрана риба, подготвена по определен начин, след това се оглеждат уредите, с които се работи и чак тогава започва програмата – разказва Илиян. – След всяка програма, ако нещо не се е получило, правя съвсем лека тренировка на самото представление, за да можем да го затвърдим и да го направим по-добро”.

Понякога обаче и на делфините не им е до игра. „Има дни, в които като нас хората нямат настроение, имат си някакви техни, вътрешни проблеми, карат се помежду си… Не ги знам какво делят в басейна, но те си показват, че са нервни и неспокойни, тогава не ги закачаме, не влизаме във водата, няма смисъл просто”, обяснява треньорът. Иначе делфините никога не проявяват агресия към хората, които се грижат за тях. „Аз съм имал случай на ухапване. Но проблемът беше, че се подхлъзнах и паднах, рибата, която държах беше в ръката ми, животинката я взе и просто неволно ме стисна за ръката, нищо повече”, спомня си треньорът единствения по-сериозен инцидент, който е имал с животните.

Още игри с топка. Снимки: Нели Томова

Илиян разказва, че всеки делфин е с различен характер – за времето, което е прекарал с тях се е научил да познава кой на каква вълна е и в какво настроение. Най-темпераментна от всички била Йоана – обичала да се закача и постоянно искала внимание. „Бимбо и той е горе-долу така, може би защото са по-млади, обичат да им се обръща повече внимание, да играеш с тях, да ги галиш”. По-възрастните делфини също се закачали, но били с „по-улегнал” характер. „Ето това е Бимбо, сега научи вече този номер – да излиза на сушата, и в момента му е много интересно”, показва Илиян 3-годишният делфин, който по собствена инициатива излиза на сушата и после отново се връща в басейна.

Най-опасният номер в програмата е т.нар. „устен скок” на Йоана. Треньорът се качва на висок стълб, държейки в устата си риба. Делфинът скача и взима рибата от устата му в движение. Номерът е рисков, защото делфинът скача с много висока скорост и има опасност от удари. Според Илиян обаче животното успява само да прецени подходящата скорост и рискът е сведен до минимум.
Всъщност Йоана изглежда малко по-странно от другите делфини – горната й челюст изглежда обезобразена. Оказва се, че преди години претърпяла злополука, която променила външния й вид, но не и лудия нрав. „Понеже беше много дива, много палава, блъсна се в решетката и си счупи горната челюст. Благодарение на намесата на докторите, успяхме да овладеем ситуацията и животинчето оцеля. – спомня си Илиян – Но на нея там й е чара, тя ми е любимка и много държа на нея, нищо че е със счупена муцуна”….

Илиян твърди, че най-важното нещо при тренирането на делфини е да си отдаден на работата си и да обичаш много животните. Точно в тази връзка изниква въпросът – не му ли е хрумвало някога да ги освободи от басейна с решетки и да ги пусне на воля. „Да, искало ми се е, и аз ги съжалявам, но не зависи от мен” – признава треньорът. Пък и вероятността опитомените делфини да оцелеят в естествената си среда е нищожна. „Не биха се оправили сами, ще загинат. Те са отвикнали да ловуват, ще търсят контакт с хората. Няма ли кой да се грижи за тях, си умират. – разказва Илиян – Свикнали са да търсят човешкото присъствие. Тук в делфинариума само някой да мине край тях, веднага започват едни викове, крясъци луда работа… И ти трябва да излезеш, да им обърнеш внимание, точно като деца са…”

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.