Владислав Тодоров: Борисов беше върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани

Копринка Червенкова, Христо Буцев

Владислав Тодоров. Снимка: личен сайт

Владислав Тодоров е български културолог и писател, който живее и работи в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет. Автор е на няколко книги, сред които нашумелите романи „Дзифт“ и „Цинкограф“, както и на сценариите за филмите по тях. Поместваме разговора му с Копринка Червенкова и Христо Буцев от в. Култура с големи съкращения.

– Защо заминахте за Америка?

– Причината не е една. Но това, което реши нещата за нас, беше изходът от първите свободни избори в България. Това съм го споделял не веднъж. След кратък период на опиянение, свободата забоксува по места. Потърсихме промяната навън. В нощта на въпросните избори помня ясно как седяхме с Буряна в Бистрица и гледахме телевизия, и не вярвахме на това, което виждаме – падналата власт стана, отръска се като мокро куче и се настани обратно в парламента. За мен това беше повратна точка, някакво пределно проясняване в момент на внезапно притъмняване.
Страната се замъчи силно в опита си да се отърве от паметта за Бащицата, та до ден днешен. Живков шета по тези земи като безтелесен дявол и мирише на руска газ. Борисов, телохранителят на Живков, пази паметта за него. Тук става дума за ново, физкултурно издание на същото балкан-българско чудо, за любим всенароден тарикат. Последните избори се разиграха като спиритически сеанс – мнозинството вика духа на Живков да се яви в телесата на Борисов.

– Сега има интернет, вие идвате често тук… Как ви се вижда страната?

– Разсипана страна на хора с разсипани надежди, хора, подложени на систематично обругаване, достойнството им пречи да оцеляват – това отчитат показателите, това видях и аз една зима, когато се качих във влака за Русе – вторични човешки суровини с парцаливи бохчи и разплетени дамаджани слизаха и се качваха на един бракуван влак, сякаш композиран в някаква подуянска преизподня. Този крайно изтерзан народ без поминък няма как дълго да поминува. Тежко, безобразно болна страна. Гледана с просто око, България е пътник, разпада се в ход като въпросния влак. Въпрос на биологическо време.

– Казваме, че един организъм е болен, защото знаем какво е да е здрав. Здравето е нормата. От каква норма се е отклонила България?

– Нормата е рационализиран опит, наложен по силата на авторитет. Вижте кои са авторитетите в България и как те нормират опита, бил той обществен, личен, политически или художествен. Може да прозвучи странно, но аз бих казал, че България работи в режим на нормативно бездарие по отношение на всеки вид опит.

(…)– Умът или душата – тази дилема ли не реши протестът?

– Протестът затапи ума си с една дума – думата “оставка”, извиквана със сценичен гняв. Това не е гибелният гняв на Ахила, а парад на суетата на лайфстайл фенове, самооблащение под формата на шикарен бунт, активно мероприятие на кандидати за слава и власт и не на последно място – закоравели местни маниаци на тема #АЗ. Например, Близнашки – изпружил се безмълвен на жълтите павета със заскобен ум и конституция в ръка, се класира да върти държавното кормило. Съвършено нелеп в усилието си публично да се гордее с Живков. Как Близнашки е по-годен от Орешарски, който пък стана предмет на философско втрещение от страна на цял факултет? Това вече не е смехотворно. Абдикирането на критическата способност в полза на политическото партизанство е изключително опасно. Интелектът подивява, губи собствен смисъл и започва безразборно да клакьорства.

– Това едва ли е днешен феномен. Още веднага след 1989 г. т.нар. интелектуални елити абдикираха, отказаха се от критическата си дейност и се наместиха в партийни или квазипартийни структури.

– Безпокоя се, че сега става дума за интелектуална немощ, която се компенсира с нелепи телодвижения, изобразяващи морално-етични категории. Гасим ума, за да наместим телата.
(…)

– Поради конюнктурни причини – вътрешни или външни, онази държава наистина произвеждаше този тип институции – роман, кино, изобразително изкуство. Произвеждаше певци, които пращаше по света. Тази държава, сегашната, сякаш няма амбиции за нищо…

– Нацията бавно и полека, някак безхаберно, изчезва. А ние се разправяме кой ляв и кой десен, кой автентичен и кой не – като сакати мимове, боравещи с въображаеми предмети. Идеологията е мъртва. Користта е подменила страстта. Бездарието е оставено на самотек. Шушумигаме, подлизурстваме, лъготим… и всичко това в рамките на нормалното. Тихо и кротко се топим. Нацията узрява за края си.
В тъмните гърди на космоса захожда българският род. Сякаш омагьосан, в плен на инвариантна изнемога. Цялото ни грамадно наследство, славянобългарското ни зараждане и балкан-българското ни възраждане в действителност предшества заника на националната ни общност. Това излиза, като се преброим колко сме останали сега и колко ще бъдем за честването на 50 години от промените. До какво са ни довели всичките тези паметни години на освободително буйство, на царствени бутафории, ревове на нож, сияйни върхове, епопейни храбрости, лъвове и титани, мумии и мавзолеи… и прочее спорадични избухвания на един хилав огън в подмокрено огнище?
Излиза, че Възходът на българското племе през вековете е бил един умело прикриван Заход. Целият масив от писмена и артефакти, струпан в музеите и библиотеките, представлява едно грамадно многовековно лъжесвидетелство за това, че съществува българска природна дарба, вродена способност, на която са нужни министерства и фондации, за да влезе в сила, за да проработи. Никаква вторична институционална помощ не може да влее сила на дух с вроден порок. Нужната в случая сила няма изчислим паричен еквивалент, нито може да се предизвика по ведомствен път или с награден фонд. Министерството на културата отдавна е станало безпредметно. Култура, която води до национален заход, преправян на възход, е негодна. Култура, която маскира немощ, за нищо не става. Награди, селекционни комисии, фондации, номинации, творчески съюзи, авторитетна маниакалност – форми на сдруженото бездарие. Бездарието гнети повече от безсмислието, повече от невежеството. Да си неспособен да те има, да си сянка, хвърлена от други, пошло подобие на човечество, заслужило заника си.
България стана свободна и независима страна, толкова свободна и независима, колкото си искаше. В режим на свобода се разкатаха мощностите и устоите на тази страна. Приключи продоволственият мир на соца. Няма национална дарба, която да ни спаси от изчезване. Налице са остри липси, недоимък, безхаберие. Благото не стига за всеки. То изобщо не е общо. Благото се присвоява, то не се споделя. Имащите се крият от нямащите в здрача на своето придобиване. Лични амбиции се дегизират като национално отговорни каузи. Алчни лъжи въртят опашки и ни шибат през лицата. И дим да ни няма.

– Защо? Защо тази държава спря да функционира в името на общността след 1989 г.?

– Най-жизненото, неизтребимо живото в този край на света се оказа с криминален произход. Криминогенията държи нацията будна. Не можем да си спестим очевидното, факта, че най-приспособимите, най-страстните и най-изобретателните се раждат в подземието на тази страна. Там управлява Дарвин, негодното отпада, инициативен мускул мести телата, иновативен ум бие закона – организация, йерархия, дисциплина, кодекс, норми, правила. Долната земя не се топи, тя не изчезва, тя преуспява за сметка на горната. До степен, че излъчи министър-председател. Криминогенията на ползу народу. От подземието се строи днешна България. Властта се търкаля там, оттам се сваля и оттам се вдига.
Трябва да рухне темелната илюзия, да се срине кристалният дворец на соца, пък и на други подобни измишльотини за балкан-българската титаничност, за това, че в тази страна става дума за велики работи. Титанизма го намираме в подземието. Подземните човеци мислят, действат, залагат живота си, рискуват, поемат реална отговорност, думите значат, когато животът е в опасност, страстите имат убийствени следствия. Тия, дето шетат отгоре, са съдружни позьори, женихи на славата, които се издигат в собствените си очи с помощта на крик – крика на самомнението. ББ е Балкан-Българският титан и всенароден сладур, прозорлив, просторечив, уникално обикновен, развъден мъжкар с вълшебни гениталии и еднолично решение на демографския колапс. Да не се помайваме, а да се влеем в него като един.

– Подземието е невинно?

– Там е живото, там е животното. Биологията не носи вина. Организираната престъпност е значително по-организирана от тези, които се борят с нея. Изключително по-жилава, по-изобретателна от всичко останало, дето работи по проекти, шуми по кръгли маси и пустослови. Да не си мислим, че тези подземни структури работят без участието на ума, страстта и волята; и не в малка степен – на безстрашието. Наричаме ги презрително тъпи мутри – ако са действително такива, отдавна да ги няма. Тук говорим за безсрамно оголена жизненост, не за фризирана немощ. Престъпникът не е красив. Той е опасно фотогеничен, затова киното го обича.

– Това означава ли, че в момента, в който тръгне да търси легитимност, той тази енергия ще я „преведе” нагоре, ще произведе държава?

– Да видим. Следим ГЕРБ. Все пак, държавният ред функционира по друг начин. Там се изисква друг тип рефлекс, допълнителни таланти, държавникът е друго човешко свойство, друг тип, питомен авторитет. В тази държава станаха безпрецедентни трусове. Банки гърмят, оставки се изтръгват, протести искат повече светлина в тунела, подобно на Гьоте в предсмъртния му час. Има нужда от способен ум да сложи в ред този свят. Има необходимост от яснота, а тя е следствие на мисълта. Политическият активизъм пречи на ума да прояснява. Хората с титулуван ум трябва да се спрат, да им мине уличната треска, за да могат трезво да отсъдят. Мисленето е автономен дар, въображението – неотчуждима дарба. Докога ще лъжесвидетелстваме по повод себе си пред очите на дарителя, че имаме даровете?
Оттук следва имитацията като авариен модус на съществуване. Става дума за тежка перфорация на генотипа. Става дума за пустота. В режими на робство и на свобода силата на славянобългарската сган от времето на голямото преселение на народите е изтощена. И станало срамотно да се наричаш българин. Защо? Възраждането върнало достойнството ни. Как? Имитативно, криворазбрано, многострадално простодушно като пословичната Геновева и прелестно мустакатата Баба Тонка.

– А имате ли някакво обяснение защо неслучайни хора, част от т.нар. интелектуален елит, се свързват с ГЕРБ? Дали не заради искрено убеждение, че на България в момента й е необходима еднолична власт? Нещо като безпартийния режим на Борис…

– Вижте, аз бих уважил всеки, който излезе и публично аргументира Бойко Борисов като единствената спасителна възможност за България, защо го смятат за благонадежден, та дори и благодатен. Бих чул подобен аргумент и бих се замислил, бих поспорил. Но се пазят, защо ли? Гласуват за РБ като прокси на ББ, като подставено лице на подземието. Натискат Радан Кънев да му пристане във властта. РБ доставя публичното алиби на протеста, става лост за вдигане на ББ, без да се гласува пряко за него, без да се стесняваме, без да ни е съвестно в тъмната стаичка, че влизаме в сговор с долната земя. Ако РБ циментира протеста във властта, много хора ще осребрят гражданската си гневливост. Кой не би се скрил в колективната безсъвестност, ако го ползва лично. Умълчават се. Умълчаха се злорадо и по повод онзи позорен списък с “предателите”, съставен от някой стратег на неправителствения комплот. (Списък на хора с публично изразена критична позиция по отношение протестите срещу правителството „Орешарски”, публикуван в сайта „Българска демокрация”, обявил се за „Последна крепост за демократичните ценности в България”. – бел. ред.) Цветозар Томов се потресе. Чест му прави. Чиста проба операция клин. Доставка на враг по поръчка. Разцепиха ни трайно. Този списък отвори рана, която ще гнои и замърсява публичния дискурс сега и в перспектива. Чистката на съвести тепърва предстои. Добре дошли в българското чистилище.

Разговора водиха Копринка Червенкова и Христо Буцев

От в. Култура със съкращения. Заглавието е на e-vestnik

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.