Доц. д-р Димитър Евстатиев: „В „Пълна промяна“ се интересуваха само от шоуто

Доцент Димитър Евстатиев Снимка: Булфото

Доц. д-р Димитър Евстатиев завършва медицина през 1967 г. Специализира в Русия, Чехословакия, Австрия, Германия, Испания. Работи като общ хирург в окръжните болници в Сливен и Перник и в ІV градска болница в София. През 1971 г. постъпва като асистент по пластична хирургия във ВМИ-София, сега Университетска Александровска болница. Ръководител на Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия към Университетска Александровска болница. Председател е на Българската асоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия, зам.-председател на Научното дружество по пластична хирургия и изгаряния и национален консултант по пластична хирургия.

– Какво включва в понятието пластична хирургия?

– Когато говорим за пластична хирургия, трябва да сме ясни – става въпрос за пластична, реконструктивна и естетична. Естетичната е една малка част от пластичната хирургия. Не може да се отдели.
В Щатите например има една асоциация по козметична хирургия, но това е различно от естетичната. Естетичен хирург може да бъде само пластичният хирург. Козметичният „хирург“ може да е дерматолог, но не е пластичен. Има граница. При нас нещата са объркани. Имаме такива специалисти тук, които казват: “ Естетичната хирургия се занимава със здрави хора“. А когато има усложнения, то тогава той не е здрав – е тогава кой се занимава с пациента. Говорят се много глупости, като например, че пластичните хирурзи оставяли груби белези, а от естетичната хирургия не оставяли белези. Тенденцията в цял свят е да се мине на миниинвазивна хирургия с минимални белези. Но не може без белези – там където има разрез, има белег. Когато правим ендоскопски лифтинг и вдигнем челото и веждите, белезите са три, скрити в косата. И въпреки че са по-малки от сантиметър и не се виждат, те съществуват. Искам да знам, как една увиснала гърда ще бъде повдигната без белег? Това е невъзможно.

– Предразполага ли силиконът към рак на гърдата?

– Такова нещо категорично няма.

– Кърмещата жена застрашена ли е, ако има силикон?

– Не, това не се отразява кърменето, не се отразява на бременността. Единствено кърменето може да развали бюста и след това може да се наложат корекции. Но обикновено при жени с малък бюст няма промяна.

– Колко време е възстановителният период след увеличаване на бюста?

– Зависи първо къде ще се сложи импланта – може под и над мускула. Когато е под мускула, възстановителният период е по-дълъг. Даже в такива случаи препоръчваме ръцете да не се повдигат по-високо от нивото на раменете за определен срок.

– Съвременните жени искат ли по-големи гърди от тези, които сте оперирал преди две години например?

– Да, въпрос на мода е. Бих искал да изтъкна, че не само обемът на импланта има значение – импланти с един и същ обем могат да имат различна основа и проекция. Така че широко разпространеното мнение „На мен ми сложиха еди колко си кубика протези” не е меродавно.Но големината на импланта се определя от три неща – желанието на пациентката, възможността ложата да побере даден обем на импланта и самата конструкция на жената. Не върви на един фин, нежен гръден кош да сложиш грамадни цици, които да влизат половин час преди нея.

– Но има и такива?

– Има такива, това е въпрос на желание. Но говорим за естетика, красота. Въпреки, че красотата е относително понятие.

– Силиконът е разрешен в България. В САЩ обаче по-късно го разрешиха за употреба?

– Да, в Щатите го разрешиха, въпреки че те последни вдигнаха бариерата. Нещата тръгнаха оттам – 1992 година американската Администрация за контрол на храните и лекарствата забрани употребата на силикон-геловите импланти – само за целите на козметиката. Не за целите на реконструктивната хирургия. Тази забрана беше много противоречива. Или нещо е вредно и се забранява, а не така отчасти. Повод за това беше, че в научната литература се появиха съобщения, че на жени, които имат импланти, са открити някои автоимунни заболявания, от рода на склеродермия, лупус еритематодес, ревматоиден артрит и др. – заболявания, които са трудно лечими. Тези изследвания обаче не бяха потвърдени от проучвания върху здрав контингент – тоест да се вземат 1000 произволно избрани жени с протези и 1000 без, и в действителност да се каже, че при тези със протезите процентът на склеродермията напр.е статистически по-висок. Нещо повече – по-късни изследвания от всякакъв вид (клинични, имунологични, епидемиологични, серологични и т.н.) показаха, че такова нещо като силиконова болест няма, че силиконът няма вредни въздействия, че силиконовите антитела, които са открити при някои хора, нямат клинично значение. Единствено поради по-слабата пропускливост на силикона към рентгеновите лъчи имплантите могат да затруднят рентгеновото иследване на млечната жлеза (мамографията), което изисква за уточняване допълнителни снимки в повече проекции (така наречената модифицирана мамография по Eklund).
Трябва да се има предвид, че в днешно време човек е в непрекъснат контакт с не по-малко от 700 продукта на силикона – като се почне от покритията на иглите за спринцовки и козметиката. Друг е въпросът, че не се препоръчва инжектирането на силикон, въпреки че някои го правят.

– Жените все по-често си уголемяват устните, с какво го правят?

– В устните се инжектират така наречените филъри (пълнители). Те биват резорбиращи се – които се разграждат след известно време и такива, които не се разграждат. По принцип се препоръчват резорбиращи се, защото ако резултатът е лош, то след известно време той ще изчезне. Там не се образуват специфични грануломи. Недостатъкът е, че това е козметична процедура, която трябва да се повтаря през определен период, така както се боядисва косата.

– За изглаждането на бръчките?

– За изглаждането на бръчките се използва и ботокс. Той се инжектира и парализира група мускули – нямаш мимика, но нямаш и бръчки. При него също има отрицателни явления. Но това не е свързано с хирургията, а с дерматологията. Лошото е обаче, че козметичките започнаха да се занимават с инжектиране на ботокс. Козметичките не са компетентни, това е превишаване на правата. Това е лекарска манипулация, която те нямат право да правят.
В България сме като в разграден двор. Тук наскоро дойде един грък, който си отвори клиника в Пловдив, заедно с един българин. И гъркът оперира. Хайде аз да отида да си отворя клиника и да оперирам в Гърция, дали ще ме пуснат? В Гърция бях през 1995 година, бях поканен, наблюдавах операции, присъствах на всичко, но да оперирам – не.
У нас, когато говорим за официална покана към някой чужд специалист, трябва първо да се мине през министерството на здравеопазването, да се вземе разрешение. Сега всеки идва тук, отваря си кабинет – дали има права или няма, няма значение.

– Вие защо не сте част от тръгващото шоу „Пълна промяна“?

Доц. Димитър Евстатиев – приветства гостите на изложението за пластична, реконструктивна и естетична хирургия „Пълна промяна“. Снимка: Булфото

– Защото не ми хареса начинът, по който процедираха. От екипа на предаването се интересуваха само от шоуто, без да гледат медицинската страна. Там скочиха частниците, заради рекламата. В договора, който ми предоставиха, пишеше, че материалите са за сметка на болницата, работи се 24 часа, няма застраховка, и за всичко това получаваш реклама в „прайм-тайма“. Но в същото време в договора пише, че излъчванията са по преценка на продуцентите. Нашата юристка разгледа договора и не го одобри. После ми казаха, че той бил коригиран, но… От друга страна имам толкова много други задължение, че нямам възможност много-много да се занимавам с шоу програми. Пък и – без да проявявам излишна скромност – мисля, че съм достатъчно известен, за да имам нужда от допълнителна реклама. Аз вече почти 40 години работя в тази област, по-голямата част от днешните специалисти са мои ученици, така че…

– За какви промени идват най-често при вас?

– За всичко идват. Във форумите пишеха по едно време за мен, че съм специалист по носовете. Пишат се доста глупости в Интернет – всеки си хвали доктора, от когото е доволен.

– Какво не може пластичната хирургия? Може ли да се увеличи ръста на човека?

– Всичко може пластичната хирургия, в зависимост от показателите на човека. За увеличаването на ръста – прави се такава операция, но тя не ми е присърце. Операцията е много тежка и мъчителна. Тук се използва апарат за дистракция на костите, който се използва при лечението на аномалията при недоразвита челюст. Вместо да се слагат присадки – закача се апарат, който постепенно разтяга.
На този принцип би могъл да се увеличи ръстът, но не знам някой да се е подлагал на такава мъчителна процедура. Но такива процедури не са ми присърце, както например и операцията за промяна на пола.

– Но е възможна промяна на пола, не просто кастрация?

– Да, правили сме ги преди много време. За една такава операция на първо място трябва да има дискретност. Когато се прави операцията – от мъж да стане жена, там тестисите се махат, запазва се кожата от тях и се оформят големите срамни устни. А от кожата на самия член се прави влагалището – обръща се и се слага навътре. Това нещо е правено у нас. Но когато при нас – в Александровска болница, са се правили такива операции, предварително е имало съдебно решение за това. Всички те минават през съдебно решение. А не да се съберат трима психиатри, да се направи тройна експертиза уж, и да викна телевизията. Така не се прави. Минава се през сексолог, генетик, уролог, гинеколог при нужда. Разбира се, детеродни способности след тези операции няма.
Но има разлика между транссексуален и хомосексуален. Тези операции не са за хомосексуални. Преди години имаше такъв случай, в който се направи операция за промяна на пола и не се мина през съда. Сега мъжът се казва Андриана. Той беше женен, с дете. Ами това негово дете как ще му казва – лельо, мамо, татко? Какъв ще е той за неговото дете, каква ще е травмата за детето.
Като има съдебно решение, то съдът взима предвид всички обстоятелства. Не можеш просто да дойдеш и да кажеш – искам да си сменя пола. Не е като да си смениш името.

– Значи се правят такива операции в България?

– Правят се. Но това са пикантерийки за журналистите, а всъщност една такава операция не е от социално значение. Това са операции, които са изключения и в нашата болница престанахме да ги правим. По-важно е да възстановиш един човек, отколкото това.
Сега в България се мъчим да изведем на преден план микрохирургията – конкретно свободен трансфер на тъкани. Да речем да ви вземем мускул от крака и да го качим на друго място, за да се покрие дефект. Такива операции траят от 10 до 15 часа.

– А пенисът може ли да се увеличи?

– Има такива операции. Принципът е да се извади тази част от члена, която е в коремната кухина. За да се извади, трябва да се пререже връзката, чрез която при ерекцията пенисът отива нагоре. Получава се удължаване, но при ерекция пенисът, не отива нагоре, а стърчи напред. И трябва мъжът да си помогне с ръка, за да се осъществи актът.
Но не ги обичам тези операции.

– Чрез импланти не става ли?

– Това е друго. Аз съм имал практика – пациенти от затвора, там се имплантираха топчета, парфин се инжектираше. Много разпространени методи, които водят до осакатяване. Известно ми е и за случаи с инжектиране на хидрогел, но той е забранен у нас. Има и различни пенилни протези, но резултатите от тяхното приложение са противоречиви. Аз нямам опит с тях.

– Какви са новостите в пластичната хирургия?

– Малко неща могат да ме учудят. Бях на световния конгрес по пластична хирургия в Берлин през юли. Има новости – в техниките да речем.

– Смяната на лице започва ли да се прави по-често в света?

– Има проблем в това отношения. Това много се дискутираше. Темата е деликатна, въпросът с това как ще приемат близките на човек, който е дал лице (б. р. – става дума за присаждане на лице от мъртвец). Това са сензациите, но аз не ги обичам. Обичам да работя върху това, от което хората имат нужда.

– От какво най-много имат нужда хората?

– Ако говорим за възстановителните процедури е едно, естетичните са друго. Естетичните нито са животоспасяващи, нито нищо друго. Една не си харесва носа, една гърдите, една ушите. Няма лошо една жена, на която вече й личат годините да мине през подмладяващи процедури. Тя няма да стане на 20 години, защото няма същата осанка. Целта на операцията е просто тя да изглежда свежа.

– Тоест драстична промяна не може да има. И това, което сме гледали в предаванията, правещи пластични операции, се дължи в повечето случаи на грима?

– До голяма степен. В „Огледала“ по бТВ направих преди време една „пълна промяна“. Една много симпатична жена, на която аз коригирах носа. Драстична промяна за толкова кратко време е невъзможна. За три месеца в това предаване, котето се направи сега, не става. Гримът, фризурата – това е основното.

– Каква е разликата да си направиш пластична операция, конкретно да си увеличиш бюста у нас и в чужбина?

– Там ще платите много повече. Бих казал, че в болшинството от случаите у нас ще бъде извършено много по-добре. Не че не са възможни усложнения, но те са възможни навсякъде.

– Какви може да са усложненията при увеличаване на гърдите?

– Лоши белези, капсулна контрактура, може да са свързани със самите импланти, с лошата техника и др.
– Преди 1989 година правени ли са естетични операции в България?

– Всичко се правеше тогава, просто нещата са се развили през годините.

– Бюстове увеличавали ли са се тогава?

– Е, как да не са се увеличавали! Първите протези, които съм слагал, бяха през 1972 година, тук в Александровска болница.

– Какви протези?

– Силиконови, гладки, такива има и сега, но аз не обичам да ги използвам. Тогава ги внасяхме чрез Държавно аптечно управление. Пишехме протокол и това е, просто по вестниците не се пишеше.
Аз съм го казвал много пъти – това е луксозна стока и не е за всеки. Така както не всеки може да си позволи да кара „Мерцедес“, така и не всеки може да си позволи силикон в гърдите. Въпреки, че летвата падна доста и вече жени средна ръка могат да си позволят някои операции. Навремето обаче ние ги ограничавахме съвсем изкуствено. Правехме на общественички, на артистки, на някои учителки. Или пък засърбят ни ръцете, не сме правили отдавна лифтинг, или искаме да изпробваме нова методика и каним.

– Колко са плащали тогава облагодетелстваните?

– Нищо. Всичко беше безплатно (смее се). Повечето сами си доставяха имплантите. Подаряваха кутия бонбони и три карамфила – това беше по официалната заповед (б. р. – за разрешените подаръци от пациенти за лекари).

– Значи България е доста напред в опита си в пластичната хирургия?

– Да, разбира се, да не откриваме сега колелото или топлата вода.

– Колко струва сега увеличаването на бюста?

– Самата операция в Александровска болница струва 990 лева. Към това допълнително се плаща болничен престой, избор на оператор, ако упойката е по-специална, пак се плаща. И отделно цената на имплантите, които са между 1400 до 2000 евро. Грубо към 3000 евро излиза.
В Германия излиза 5 пъти повече. Но пак зависи кой ще те оперира.

– Има ли срок на годност на имплантите?

– По едно време се появиха статии, че на 10 години трябва да се сменят. Това се оказа невярно. Вие, ако имате един сервиз за кафе и го използвате 10 години, на десетата година сигурно ще счупите някоя чаша и това едва ли ще е свързано с качеството на порцелана.
За силиконовите импланти сега фирмите дават доживотна гаранция. По статистически данни мнозинството от жените, които са се подлагали на такава операция, са се подложили на повторна. Най-честата причина е това, че не ги задоволява обемът. Разбира се има и други проблеми, като например изместване на импланта.

– Сложно ли е възстановяването на гърди при жени, чиито гърди са премахнати, заради рак на гърдата?

– Сложно е. Това се покрива от касата между другото, но покрива по-малко от една херния. Което е нищо. Хората пак се принуждават да си плащат много неща и им излиза до към 3000 лева. На запад това струва 10 хиляди евро.

– Бенките са също деликатна сфера, преди години се казваше „Бенки никога не се пипат“. Така ли е?

– Не е вярно това. Но аз не пипам бенка без да съм се консултирал с дерматолог. Защото има бенки, които могат да доведат до усложнения. Има такива, които не трябва да се пипат – зависи от типа. В момента, в който една бенка почне да кърви, да сменя цвета си, появи се зачервяване, там трябва да се действа. Именно това са белезите на злокачествено израждане.

– Имало ли е случаи да отказвате на хора, които искат да си правят някаква корекция?

– Да, имало е. На първо място връщам хора, които имат противопоказания за операция в общото си състояние – сърдечно болни или с тежки алергии. Връщането може да не е окончателно, а само да е за период, в който те могат да се възстановят.
В други случаи има хора с психични отклонения. Сред желаещите се срещат четири категории – хора с нормални естетически изисквания, с повишени, с понижени и хора с извратени естетически изисквания. От четирите типа за операции са подходящи хората с нормални и понижени естетически изисквания. Тези, които са с повишени не стават, тези които са с извратени пък съвсем. В някои случаи се налага консултация с психолог.
Преди време имах случай с един младеж, който ходеше само с качулка на главата, за да не му се вижда носът. Тогава го консултирахме с психиатър, който препоръча момчето да бъде оперирано.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.