Д-р Румяна Динолова: При самоубийствата водеща причина е някакъв вид психично разстройство

На всеки 40 сек. по света някой се самоубива, казва психиатърът

Д-р Румяна Динолова. Снимка: Доли Николова

Д-р Румяна Динолова е психиатър. Член е на Българската психиатрична асоциация, секретар на Софийското психиатрично общество, член на IEPA (Международна Асоциация за ранни интервенции при първи психотичен епизод). Работи в областта на изработването на програми и политики за превенция като член на екипа на отдела за психично здраве в Националния центрър по опазване на общественото здраве. Национален координатор е по проблемите с насилието към Световната здравна организация и има активна клинична практика в център “Адаптация”.

– Д-р Динолова, обществото е разтърсено след поредните самозапалвания на млада жена пред президентството в понеделник и на мъж в Сандански във вторник. От февруари 2013 има регистрирани над 20 подобни акта. Можем ли да говорим за вълна и да ги свържем в тенденция?

– Основното нещо, което е добре да се знае, е, че има такъв феномен, свързан с имитативните самоубийства. Отдавна е известен фактът, че предишни извършени опити за прекъсване на живота и самоубийства могат да доведат до кратковременни серии от саморазрушителни действия при хора, които имат склонност да се впечатляват от действията на други хора. Не малка роля за това могат да окажат и средствата за масова информация чрез подробни описания на това кой, как, къде и по какъв начин го е направил.
Този ефект в литературата е описан като ефект на Вертер. Всъщност се наблюдава още през 1774 година, когато Гьоте публикува книгата си “Страданията на младия Вертер”. В нея се описва историята на човек, който се застрелва, тъй като е отхвърлена любовта му. След публикуването на романа много млади хора са постъпили по същия начин. Това принудило властите в Италия, Лайпциг и Копенхаген да забранят книгата. Ключовият механизъм, по който се случват така наречените клъстърни самоубийства, се явява отъждествяването. Тоест хората, които се впечатляват от действията на други хора и които намират собствената си ситуация за безнадежна, могат да бъдат подтикнати към самоубийство, независимо дали ще използват същия механизъм, само защото отъждествяват себе си с човека, който го е направил. Или разпознават ситуацията, в която се намират, като еднаква. Това обикновено е усещане за безпомощност при състояние на криза, депресия. Хората могат да намерят много общи черти между себе си и тези, които вече са се опитали да се самоубият. Не трябва да се забравя фактът обаче, че самоубийствените действия най-често се предприемат по причина на психично разстройство.

– Според някои коментари на психолози не всички хора, които са постъпили по подобен начин имат психични проблеми. В крайна сметка обаче един здрав и стабилен психически човек може ли да направи такова нещо?

Истината е, че за да посегне човек на живота си, той трябва да е в дълбока криза. Било то житейска, икономическа или друга. Психичната криза е състояние, в което човек трудно взима правилни консистентни решения. Данните за самоубийствата показват, че водещата причина, не основна разбира се, за това някой да посегне на живота си, се свързва с някакъв вид психично разстройство. Най-често това е депресията. Начинът, по който тя променя мисленето, е свързан с усещането за липса на изход, че всичко е безнадеждно. “Това, което съм направил до този момент, няма смисъл. Това, което се случва тук и сега е отвратително и аз нямам бъдеще.” Говорим за така наречената депресивна триада. По този начин болестта променя мисленето. И този стил на мислене, подкрепен от действия на други хора точно в този момент, може да подтикне човек към подобно нещо. Важно е да се знае, че не е задължително човек да направи същия опит за самоубийство. Самозапалването не е характерен метод за България. Най-често използваните начини у нас са медикаментозно самоотравяне и самообесване.

– Добре, но хората в криза могат да намерят самоубийствен пример и без той да е огласен от медиите.

– Да, ако те научат не от средствата за масова информация за други случаи на самоубийства, както виждате дори, когато четат книга. Разбира се не казваме, че медиите са най-лошите на света. Единственото, на което акцентираме, е, че те имат ключова роля да се намали ефекта на Вертер.

– Защо тези, които решават да се самозапалят обикновено избират публични места?

– Това е акт на действие на човек, който се чувства безкрайно неразбран, безкрайно отхвърлен, поставен в ситуация на безизходица. Тези неща го карат да направи публично достояние своя акт на безсилие. Той вярва, че така ще разреши проблемите си, но не е така. Има различен начин на решаване на проблемите. На мен ми направи изключително добро впечатление една популярна медия, която вместо да обяснява надълго и нашироко и да показва страховити снимки от ситуацията, пусна интервю с човек, който преди това е посегнал по този начин на живота си. Човек, който е оцелял след самозапалване. Той разказа колко е ужасно страданието и че е осъзнал, че няма никакъв смисъл и не разрешава проблема. Това е начинът, по който медиите могат да спрат разпространението, копирането на този ефект.
Мога да ви кажа, че имаме конкретни данни за месеците март, април миналата година, когато започна вълната от самозапалвания. И те показват, че се е увеличила смъртността от самоубийствени действия по всички начини, по които човек може да посегне на живота си.

– Можем ли да кажем, че в България има повече самозапалвания, отколкото в Европа?

– Като за сравнение не може да се каже, че в България по-често се случват самозапалвания, отколкото в региона или в световен мащаб. Не е изключение за Европа.

– Какво могат да предприемат институциите, медиите, държавата за превенция, освен това да не показват детайли, за да ограничат ефекта на подражанието?

– Има подробни указания за изнасяне на съобщения за самоубийство от Световната здравна организация, които са специално разработени за средствата за масова информация. Основното правило е да не се търси сензация при поднасянето на новината. Другото много важно нещо е по никакъв начин да не се героиризират тези действия, независимо как е направено. Самозапалването не непременно е акт на показност. То като всеки друг акт на посягане на живота е самоубийствено действие. И това е нещо, което не трябва да се героизира по никакъв начин, нито да се представя постъпката в пожелателна плоскост. Всяко самоубийство е отнемане на човешки живот. Дори ако се разглежда в религиозен аспект. Ние сме страна с преобладаваща християнска вяра. Църквата заклеймява самоубийството. Човек, който посяга на живота си всъщност се чувства в крайна безизходица. И трябва да се наблегне на факта, че винаги има други начини на действие и че много често този стил на мислене е свързан с някакъв вид депресивно или друго психично разстройство. Човек, който изпитва такова страдания, трябва да сподели и да търси подкрепа от средата, да се обърне към лекар. Трябва да се изясни, че не е срамно да потърсиш помощ, когато имаш такива мисли. Необходимо е да се изяснят социалните условия и възможната роля на психичните заболявания. Много е важно да се каже, че в съвременните условия тези състояния са напълно лечими, ако бъдат открити навреме. И да се дава информация къде може да се потърси помощ.

– Обществото ни обаче израснало ли е за това? Срамуваме ли се да отидем на лекар, когато имаме психично страдание? Страх ли ни е нас и близките ни, че ще ни помислят за луди?

– Да, това е основното нещо, което пречи на хората – така наречената стигма, оценяването да не би да съм луд, че да търся помощ. И медиите имат водеща роля за промените на нагласите на обществото.

– Само че медиите са съставени от отделни хора, които са възпитавани от това общество. Тоест първо самите те трябва да променят начина си на мислене.

– Точно така. Това може да се случва само с консистентни усилия на координирани действия на различни институции като министерството на здравето, министерството на образованието, социалното министерство. Всички трябва да действат заедно, а това е много трудно, за да се промени нагласата. Да се разбере, че да имаш психично страдание не означава непременно да си луд, че това да си луд не означава непременно, че си опасен. Че това да си луд не означава непременно цялата ти фамилия да е луда. Този стил на мислене поставя ограничения пред хората да търсят адекватна помощ за своите проблеми. Психичната болест е болест като всяка друга. За нея много неща са ясни вече. Има доказани теории, които обясняват откъде идва развитието на психичните болести, какво се случва, как се лекува. Има достатъчно медикаменти, както и други методи на лечение. Така че ако човек преодолее собствените си ограничения, има подкрепяща среда и има знание към кого да се обърне, за да потърси помощ, той би го направил.
Много е важно тези усилия да не са кампанийни – да не е просто, защото има 18 или 20 случая. Давайте сега да търсим причината, давайте сега ще правим някакви серии от неща, които ще си мислим, че ще ни помогнат да се справим с проблема. Той не може да се оправи кампанийно. Нещата трябва да се случват в програма, трябва да са заложени в превантивни програми, трябва да се контролират и координират от министерството на здравето.

– Практически това случва ли се – има ли ясна превантивна програма, която да се координира от министерството на здравеопазването?

– При положение, че в такъв кратък период от време имаме толкова много министри на здравето, които се сменят, можете да си отговорите сами. Как да се случат нещата? Те не опират само до пари, а и до политическа воля.

– Може би обществото трябва да е по-зряло, за да бъдем адекватни по темата.

– Да, но, повярвайте ми, най-трудно се променят нагласите на обществото.

– Според някои информации самозапалилата се в понеделник жена е диагностицирана с параноидна шизофрения. Заболяване, при което желанието за самоубийство е често срещано.

– Не знам дали тя е диагностицирана с това заболяване, има най-различни версии, които вървят в пространството – говори се дори за секта. Още никак не е ясно какво се случва, но да, всъщност най-често клъстерни самоубийства и опити за самоубийства са описани при пациенти с няколко основни заболявания в психиатрията. Това са шизофрения, тежка депресия, алкохолна зависимост, хистрионно разстройство или бордърлайн личностно разстройство.

– Къде можем да потърсим помощ, ако се чувстваме отчаяни?

– Логиката показва, че най-добрият вариант е човек да се обърне към личния си лекар, защото повечето хора са добре свързани с джипитата си. Но ако не искат това страдание да се научава от познатите им, могат да потърсят информация в интернет. Човек може да види, да прочете, да се обади, да опита. Да отиде дори при един или при друг и да вземе решение при кого иска. Важното е да го направи.

– Когато човек е много потиснат обаче често не може да си помогне сам.

– Да и затова е много важно да има комуникация между членовете на семейството. Изключително важно е, защото първите хора, които могат да забележат, че нещо се случва, са хората от най-близкото обкръжение. За съжаление в това забързано ежедневие нещата много се променят, връзките между хората изтъняват. Ние сме все по-обърнати навътре към себе си, към собствените си проблеми. Все по-малко имаме валенции да усещаме какво се случва с нашите близки – деца, майки, бащи. Защото се оказва, че юношите и хората над 65 години са най-рисковите групи на самоубийствени действия. Другото нещо, което може да направи държавата, е да отделя повече средства – и финансови, и научни да се събират база данни, за да има адекватен анализ на ситуацията. Ние можем да си мислим много неща чисто емпирично, от наблюдения, но ако нямаме научни доказателства за това, много е трудно да се правят политики, да се правят превантивни програми.
По последни данни на Световната здравна организация в ситуация на насилствена смърт в света загиват ежегодно милион и половина души. 52% от тях от самоубийства, 35% от междуличностно насилие и 12% от групово насилие като военни конфликти. На всеки 40 секунди в света някой човек извършва самоубийство.

– Какво можем да направим ние като хора? Да си подаваме ръка, да си отваряме малко повече сетивата за другия?

– Като хора точно това е основното нещо, което можем да направим. Не толкова вгледани в парите и материалния просперитет, а в това как се чувстваме ние и нашите близки. По какъв начин можем да подобрим комуникацията помежду си.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.