Пет неща, които трябва да знаете за АСЕАН. Не всички са хубави

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) стана хитът на годината за някои инвеститори в ценни книжа и множество компании на фона на забавянето на китайската икономика, търсенето на алтернативи от японски компании заради политическите търкания с най-големия японски съсед, както и заради редица други фактори.

Ако АСЕАН беше държава, то общият брутен вътрешен продукт (БВП) на 10-те й страни членки (от Мианма на западния край до Филипините на Изток) щеше да я определи като седмата по големина световна икономика, изпреварваща Калифорния. С общ БВП от 2,4 трилиона долара икономиките, членуващи в организацията, заедно са с 25 % по-големи от Индия през 2013 година.

Зараждащата се средна класа, бързата урбанизация и по-силната вътрешнорегионална търговия, стимулирани от икономическата общност на АСЕАН, която трябва да бъде създадена идната година, според мнозина са знак, че е дошло времето на АСЕАН.

Според нов доклад, публикуван по-рано този месец от консултантската компания McKinsey, не всички тенденции в организацията обаче са възходящи. Някои от най-често посочваните основни показатели са стабилни, но има и сериозни предизвикателства, които би трябвало да поохладят оценките на инвеститори и политици за перспективите на АСЕАН.

Ето пет неща, които трябва да знаете за АСЕАН от доклада на McKinsey.

1. Икономическият растеж на АСЕАН е забележително стабилен

От 2000 година до миналата година McKinsey класира АСЕАН сред най-стабилните икономически обединения от гледна точка на колебанията в циклите на растеж и спад на БВП. До голяма степен това се дължи на възникващия „демографски дивидент“.

Това е така въпреки временни шокове като очертаващата се валутна мини-криза в Индонезия (най-голямата икономика в АСЕАН с население 250 милиона души) и в Индия. Не е изненадващо, че Русия е на първо място по неустойчивост, а пък АСЕАН е фар на надеждност, устойчив растеж на две степени под оценката на Канада. Брутният държавен дълг е под 50 % от БВП, много под нивата на редица силно развити страни.

2. Производителността обаче е тревожно ниска

Въпреки че производителността се увеличава през последните десетилетия, голяма част от напредъка се дължи на мащабния преход от земеделие към по-ефективни сектори, а не на подобряване на производителността в икономическите сектори, отбелязва McKinsey.

Макар увеличаването на цената на труда в Китай да дава на АСЕАН възможност да привлече по-голям дял от световното производство (особено от международни концерни, които търсят възможности да понижат разходите си или просто са обезсърчени от предизвикателствата пред бизнеса в Китай), позицията на организацията се подкопава от слабата индивидуална производителност.

През 2012 година средното дневно възнаграждение на работник във Виетнам е било 6,70 долара спрямо 27,50 долара за работник в Китай. Средната производителност в заводския сектор на Виетнам (който започва да се възприема като „гореща точка“ за електрониката) обаче е едва 7 % от стойността на показателя в Китай.

Накратко, повечето страни от АСЕАН ще трябва да направят „резки подобрения“ в производителността на труда, за да поддържат историческите темпове на растеж, посочва McKinsey.

3. Вътрешнорегионалната търговия в АСЕАН е много по-слаба, отколкото би могло да се приеме

Около 25 % от износа на стоки на държавите от региона са насочен към други страни от АСЕАН. Този дял остава приблизително постоянен от 2003 година. Въпреки всички призиви за по-силна вътрешнорегионална търговия (митата в АСЕАН определено не са премахнати от 2010 година) @@@ от вътрешнорегионалната търговия идват под 50 % от общия обем на търговията в икономическото обединение.

Страните членки на АСЕАН понякога ще се конкурират една с друга за пазарни възможности. Все още има и предостатъчно немитническите ограничения: разходите за внос и износ в АСЕАН са с 24 % над разходите за експорт и импорт от страните от общността към Китай. Регионалните снабдителни вериги не са това, което биха могли да бъдат. Очаква се Икономическата общност на АСЕАН да се справи с този проблем. Както отбелязва McKinsey обаче в действителност нещата не вървят толкова гладко.

4. Светъл лъч са по-малките градове – внимавайте за овлажнителите

Броят на домакинствата в АСЕАН, които са част от „потребителската класа“* (McKinsey избягва по-трудното за дефиниране понятие „средна класа“) се очаква да нарасне двойно до 2030 година със силен растеж в Индонезия.

McKinsey посочва редица по-малки градове в Индонезия, които дават „значителни заявки“ за по-високо потребление, тъй като жителите им придобиват по-изтънчени потребителски навици. Такива градове в Индонезия са Паданг (столицата на Западна Суматра), Бандар Лампунг (икономическата столица на провинция Лампунг) и Мадиун – малък град в Източна Ява.

Предполага се, че като сигнал за това служат овлажнителите за лице. Според консултантската компания половината от градовете в АСЕАН са в „горещата зона“, където продажбите на овлажнители за лице са се увеличили с 1,34 процентни пункта на 1 процентен пункт повишение на БВП на човек от населението.

5. Инфраструктурата обаче има сериозна нужда от модернизация

Инфраструктурата в градовете в АСЕАН вече е под напрежение, тъй като урбанизацията привлича хората от селата. До 2030 година ще бъдат необходими близо 3,4 трилиона долара инвестиции, които няма да са свързани с недвижими имоти. По-голямата част от тези пари ще трябва да бъдат насочени към разрастващите се урбанистични зони.

Тази сума се равнява на близо два до шест пъти годишните разходи на страните от АСЕАН. В Индонезия има 27 километра пътища на 100 кв километра земя спрямо 185 километра в Германия. Едва 57 % от пътищата в Индонезия са павирани. Във Филипините пък задръстванията край летището в Манила започват да стават сериозен проблем.

БТА

*Потребителската класа се определя като домакинство с годишен доход над 7500 долара според условията на покупателната сила от 2005 година.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.