Първият митинг на 18 ноември, първите опозиционери – кой кой е?

18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

София от комунизма изглежда странно на черно-белите снимки. Кадрите от първия митинг на 18 ноември 1989 г. пред храма „Св. Александър Невски” показват в детайли какви са софиянци тогава. Макар и в слънчев ден, всичко е някак сиво, хората са облечени безцветно и мизерно… Дали е от черно-белите снимки?

Изрових от архива си един широкоформатен цветен филм с 8 кадъра от онзи митинг. Никъде до сега не съм виждал цветни снимки от него. Не че тогава нямаше цветни филми, но фотографите май не са помислили за това. Тогава грабнах покрай черно-белите филми един цветен, който имах под ръка и го изщраках набързо с големия „Пентакон сикс”. За пръв път пуснах част от тези снимки в списание „Biograph”. Изненадващо, но на тях като че ли пак изглежда сиво…

18.11.1989 г. Колко от тези хора са емигрирали? Снимка: Иван Бакалов

Каква беше София тогава? Американският писател Бил Брайсън, станал известен с книгите си пътеписи, е бил в София два пъти – през 1973 и през 1990. В „Един американец в Европа” той описва какво вижда месеци след падането на комунизма – мрачен град с тъмни улици, тъмни и празни витрини на магазини, липса на реклами, огромни опашки за какво ли не. Същевременно казва, че българките са най-красивите жени в Европа, че е изненадващо как всички са облечени добре. Описанието му беше пуснато като откъс някъде в началото на 90-те и предизвика възмущение и сред сини, и червени, как може толкова обидно да се описва София. От друга страна американецът се възхищава, че това е най-европейския град, защото няма „Макдоналдс”, „Пица хът”, реклами на „Кока кола” и др.

Днес се вижда, че е цял късмет, дето се е разминало без жертви на митинга, с тези хора по дърветата и по покривите. Снимка: Иван Бакалов

Брайсън се удивлява защо в България, малко след неговото посещение, на първите свободни избори хората си избрали пак комунизма – така е разтълкувал победата на бившата комунистическа партия. Трудно е да се обясни просто. Факт е, че в България съпротивата срещу режима е доста по-слаба отколкото в другите соцстрани.
По повод първия митинг на 18 ноември 1989 г. някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го огранизира. Три дни преди това т. нар. реформатори в БКП, които свалят Живков, организират друг митинг пред Народното събрание, който също събира огромна маса народ. На онзи митинг оперната знаменитост Гена Димитрова пее химна пред около 70-80 хил. души.
На площада пред храма “Св. Александър Невски” на 18 ноември 1989 г. се събраха, по различни оценки между 50 и 100 хил. души, а според някои между 100 и 150 хил. души. Като разглежда човек днес снимките, не може да не се замисли какъв ли процент от присъстващите на площада са емигранти, и как много от ораторите, които олицетворяваха зараждащата се опозиция, станаха политически противници.


Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям. Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БКП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, беше Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС, стана и кандидат за вицепрезидент, заедно с Велко Вълканов. Но тогава, на митинга, когато Воденичаров нарече Петър Младенов с обръщението “господин”, и когато каза, че трябва да се върнат имената на турците, тълпата се развълнува, започнаха освирквания и недоволство.
Подобни вълнения от трибуната предизвика и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той спомена нещо за комунистите и “кожите по стените”, с което също възбуди недоволство и подканяне от страна на организаторите да свършва по-бързо.

Първите лица на промяната бяха предимно интелектуалци – писатели, философи, учени. Днес почти никой от тях няма място в политиката.
На снимките се вижда как всеки чете предварително написано слово. Тогава почти нямаше оратор, който да говори директно пред множеството.
Само месец-два по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. Седмици по-късно на втория митинг се появяват лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.
Към момента на първия митинг, ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Копринка Червенкова, Марко Ганчев и др. Отначало те приемат “помилването”, но по-късно напускат партията.

Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни, те не одобряват по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Започва острото противопоставяне между сини и червени. По-либерално настроените в СДС, които се опитват да създадат такава партия, отпаднат. Срещу бившата компартия се оформя по-радикален антикомунизъм.
Противопоставянето и създалият се двупартиен модел прави прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия, във време, когато държавата е докарана до фактически фалит, а освен това губи пазарите за неконкурентните си стоки и производства в страните от соцлагера.

Но сивият цвят се промени бързо. Както пише Брайсън през 1990 г. – „Сигурен съм, че ако се върна в София след пет години, ще бъде пълно с „Пица хът” и „Лора Ашли”, улиците ще са задръстени с беемвета и хората ще са много по-доволни.” Познал е почти 100%. Само дето повечето хора са недоволни и за 20 години 2 млн. души се изнесоха по чужбина.
Няма кой да напълни вече площада, липсва и кауза, която да го напълни…

Кой кой е на първия митинг?


Едвин Сугарев
– тогава млад писател и литературовед, доктор на науките, работи в БАН, преподава в университета, издавал е нелегален литературен алманах

Едвин Сугарев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

„Мост”, активист на „Екогласност”, член на интелектуалния „Кръг 39”, участва във всякакви дисидентски прояви. Става депутат на първите свободни избори, после е депутат още два пъти в 36-о и 37-о Народно събрание. Стига до крайности, прави протестна гладна стачка 3 пъти – против подписването на конституцията, против президента Желев, когато той разваля отношенията си с правителството на СДС, за оставка на правителството на Орешарски. Бил е посланик на България в Монголия и Индия, сега е преподавател в Нов български университет и е редактор на сайта svobodata.com. Женен е 3 пъти, има 6 деца. Днес е на 60 години.

Петър Берон – зоолог от БАН, доктор на науките, издънка на рода Берон, обиколил с експедиции над 70 държави, работил като пазач на

Петър Берон. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

резерват в Нигерия, една от най-оригиналните личности на опозицията и от най-надарените оратори. Активист на „Екогласност”, става депутат и шеф на СДС през 1990 г., след като Желю Желев става президент. В края на годината съобщават, че е бил сътрудник на ДС и той подава оставка. Бил е и кандидат-президент два пъти. Влиза втори път в парламента с партия „Атака” през 2005 г., но след година напуска парламентарната група. Днес е на 73 години.

Блага Димитрова. Единствената жена оратор на този митинг. Поетеса, писателка с богата литературна биография (два от романите й „Отклонение”

Блага Димитрова. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

и „Лавина” са филмирани). Има трудна съдба, спирани книги, включва се в неформалните сдружения Комитет за защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Една от 12-те поканени дисиденти и видни личности на закуска с френския президент Митеран във френското посолство в София през януари 1989 г. Думите й на митинга, че България се е превърнала от „страна на розите в страна на склерозите” са посрещнати с овации. Става депутат от СДС 1991 г., а по-късно и вицепрезидент на Желю Желев на първите преки избори за президент 1992 г., но подава оставка за несъгласие с неговата политика към СДС. Умира 2003 г. на 81 години.

Емил Кошлуков. Най-младият оратор на митинга, студент, току що освободен от затвора, където лежи от 1985 до 1989 г. Съден е, че е разпространявал

Емил Кошлуков. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

антисоциалистическа литература. В този момент, 3 дни преди митинга, е основал Независимо студентско дружество, което в следващите месеци ще прави стачки и ще участва активно в политическия живот. Заминава да учи в САЩ и завършва политология в Калифорния, връща се през 1995 г. и започва да се занимава с политически кампании и обучения. През 2000 г. основава сдружение „Новото време”, заедно с Мирослав Севлиевски, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров и др. Кошлуков и няколко други от сдружението влизат в парламента като част от партията НДСВ през 2001 г. Днес Кошлуков е директор на ТВ7, водеше коментарно предаване, 49-годишен.

Петър Гогов. Най-екстремистки изглеждащият оратор на митинга. Дълги години политически затворник в Стара Загора и Сливен. Облечен в черно кожено яке,

Петър Гогов. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

прави остро изказване, в което споменава израза „комунистите и кожите по стените” (виж видеото) и предизвиква леки възгласи сред публиката и подсвирквания. След месец е включен в група заедно с д-р Тренчев и Велко Вълканов (тогава адвокат, защитник на правата на човека), като хора от опозицията на режима, които се срещат с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър в хотел „Шератън”. В следващите си изяви в политиката Гогов прави впечатление на не много адекватен. „Дайте ми 500 хиляди гласа и ще въведа ред”, казва в предизборно обръщение в едни от следващите избори. Към края на 90-те изчезва от политическия живот, работи каквото падне и мизерства. Днес е 72-годишен.

Желю Желев. Един от най-изявените дисиденти към онзи момент, спечелил слава заради забранената си книгата „Фашизмът”. Доктор по философия.

Желю Желев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Изключен от БКП през 1965 г. за немарксистки възгледи в свои трудове и изказвания. Изселван от София, живял по провинцията, но се връща през 70-те и е назначен в Института по култура, издават му скандалната книга, но после я спират от продажби. Един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството през 1988 г., в който се включват около 300 известни интелектуалци и др. и с декларации и писма застават срещу режима, срещу Възродителния процес и др. актове. Желев се изказва по чужди радиостанции, от ДС го следят непрекъснато. 10 месеца преди да бъде запечатан на тази снимка е поканен на закуска на дисиденти и видни личности с френския президент Митеран в посолството в София, заедно с още няколко оратори от митинга (Блага Димитрова, Стефан Продев, Радой Ралин, Анжел Вагенщайн). Става президент два пъти. Най-напред е избран от парламента, като лидер на обединената опозиция СДС през 1990 г., след пазарлъци с БСП. Втори път е избран на преки избори 1992 г., с вицепрезидент Блага Димитрова. Днес е 79-годишен, председателства Балкански политически клуб на бивши държавни глави, управлява и фондация „Д-р Желю Желев”.

Анжел Вагенщайн. Известен сценарист към онзи момент (филмите „Звезди в косите, сълзи в очите”, „Гоя”, „Борис I” и др.). Бил е партизанин и антифашист.

Анжел Вагенщайн. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

В края на 80-те години става член на Комитета за защита на Русе, предизвикал сътресения във властта. Поканен е на закуската на дисиденти и видни личности с френския президент Митеран през януари 1989 г. След митинга постепенно застава на страната на БСП, става депутат от левицата във Великото народно събрание. По-късно се оттегля от политиката. За книгите си „Далеч от Толедо” и „Сбогом Шанхай” получава международни награди. Превеждан на няколко езика. Днес е на 92 години.

Академик проф. Кирил Василев. Философ, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, към онзи момент известен повече като автор на

Академик Кирил Василев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

книгата „Любовта” – дебело оригинално изследване, написано на популярен език. Бил е партизанин и антифашист, но остава опозиционно настроен против режима. Известен е също и като баща на проф. Николай Василев, един от видните опозиционери, станал по-късно министър на образованието в първото правителство на СДС. Проф. Кирил Василев бързо изчезва от политиката след този митинг и се оттегля забравен. Почина на 95 години тази година.

Стефан Продев. Един от най-видните опозиционери тогава. Уволнен като главен редактор на в. „Народна култура” заради публикации, засягащи

Стефан Продев. 18.11.1989 г. Гл. редактор на в. „Култура“, 1984 – 1988 и 1989 – 1990. Снимка: Иван Бакалов

режима и за цялостна политика на вестника. Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Поканен е на закуската на дисиденти и видни личности с френския президент януари 1989 г. Той е от организаторите на митинга, но не се изказва. В следващите дни е върнат на работа във в. „Култура” като главен редактор. Не крие привързаността си към социалистически идеи, бил е ремсист като ученик преди 1944 г. През януари 1990 г. на конгрес на БКП, на който партията се преименува на БСП, го избират за главен редактор на „Работническо дело”. Продев приема и застава на страната на БСП, променя основно вестника, преименува го в „Дума”. Умира през 2001 г. на 74 години.

Отец Христофор Събев
. На този митинг се прочува за пръв път пред публика. Завършил атомна физика, после семинария, станал монах, основал Комитет

Йеромонах Христофор Събев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

за защита на религиозните права. За разпространение на позиви и нелегални събирания Христофор Събев е лежал в Софийския и Варненския затвор през 1988 и 1989 г. След този първи митинг започва да организира вечерни митинги-бдения със свещи, с което си спечелва прякора „Фори Светулката“. Основен двигател в т. нар. разкол в православната църква. Обявява се остро против традиционния синод, разпалва истинска църковна война. През 1995 емигрира в щата Юта, САЩ, връща се в България за неопределено време през различни години, живее между България и САЩ. Днес е на 68 години.

Георги Мишев, писател, сценарист на някои от популярните български филми („Преброяване на дивите зайци”, „Дами канят”, „Момчето си отива”,

Георги Мишев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

„Селянинът с колелото” и др.), член на почти всички дисидентски клубове и сдружения, активно участва в сбирките им, поради което е изключен от БКП 1988 г. Става депутат от СДС във Великото народно събрание (ВНС), после при разцеплението е сред основателите на СДС (либерали), което на следващите избори отпада от парламента защото не минава 4% от гласовете. Оттегля се от активна политика и се отдава на писането. Днес е на 78 години.

Александър Каракачанов
, един от популярните оратори на митинга, тогава прочул се, че е бит в градинката пред „Кристал” малко преди 10 ноември, докато

Александър Каракачанов. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

събирал подписи със свои съмишленици. Основател на сдружение „Екогласност”, най-известни лица от което са Берон, Слабаков и др. При комунизма екологичната съпротива е равна на политическа. Член е на Русенския комитет и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Назначен е за кмет на София от СДС (1990-1991 г.) в преходния период към демократизиране. Депутат е във ВНС. Става учредител и председател на Зелената партия месец след митинга. По-нататък тя се разцепва и минава през различни коалиции. Присъединява се към СДС (либерали) през 1991 г. и отпада от парламента. През 1997 г. заедно с някои от лидерите на „Екогласност” като Петър Слабаков, Стефан Гайтанджиев, Каракачанов влиза в парламента като депутат в коалиция с БСП. Работи в Института по философия на БАН. Днес е 54-годишен.

Любомир Собаджиев. Един от малкото лежали в затвора като политически противници на режима. Два пъти е осъден за противодържавна дейност – на 5 и на 4

Любомир Собаджиев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

години затвор. Излиза от затвора през 1981. Говори по западни радиостанции, което за онова време е голяма смелост. През 1988 г. основава Съюз за гражданска инициатива – една от наченките на дисидентско движение в България. През 1988 г., на него и на още неколцина са дадени задгранични паспорти от властите и с по 50 долара в джоба ги пращат във Виена, с надежда, че там ще останат. Но Собаджиев се връща след 3 месеца. Основава през 1989 г. „Комитет 273”, наречен на член 273 от НК, по който съдят за антидържавна дейност. Поради международния отзвук това предотвратява осъждането на други по този член и помага за освобождаването на някои. Един от основателите на СДС. Радикалните му възгледи за декомунизация еволюират и в края на 90-те в статии пише, че се е борил за друго и е очаквал друго. Последните години от живота си прекарва на инвалидна количка. Умира на 58 години през 2002 г.

Марко Ганчев
. Писател, работил през 60-те във в. „Стършел”, после в издателство „Народна култура”, 1971 г. е изключен от БКП, заедно с още няколко

Марко Ганчев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

членове на съюза на писателите, защото отказали да подпишат писмо против Нобеловата награда на Солженицин. После работи като редактор в „Съвременник” и др. През 1989 г. чете всяка седмица свои есета „На прощаване с тоталитарната система” по радио „Свободна Европа”. След митинга става един от най-активните изобличители на режима. Като депутат от СДС подписва новата конституция, а при последвалото разцепление става член на СДС (либерали), който отпада от парламента на следващите избори, защото не достига 4%. Бил е посланик в Беларус 1993-1999 г. Днес е 82-годишен.

Петър Слабаков. Един от най-популярните български актьори през 20 век. Има 120 роли в киното и телевизията. Бил е доброволец на фронта

Петър Слабаков. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

през 1944 г. Един от учредителите на Комитета за защита на Русе през 1988 г., член на Клуба за подкрепа на гласността, става председател на „Екогласност” през 1989 г. Един от онези, които влизат в бой с цивилни милиционери в градинката пред „Кристал” в София, докато „Екогласност” събират подписи малко преди 10 ноември 1989 г. Става депутат във ВНС и подписва конституцията, при последвалото разцепление на СДС остава извън. През 1997 г. става отново депутат, този път в коалиция с БСП. Умира през 2009 г. на 86 години.

Константин Тренчев. Емблематична фигура по време на промените през 90-те години. Лекар и преподавател в медицинския в Стара Загора, за политически действия срещу

Д-р Константин Тренчев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

режима попада за кратко в затвора. През 1989 г. основава независим профсъюз „Подкрепа”, който по късно прераства в конфедерация. Като председател на „Подкрепа” Тренчев става един от основателите на СДС, но никога не се кандидатира за депутат. Радикален антикомунист, който понякога шокира с изказванията си. Един от най-активните по площадите в следващите митинги. Поставя ултиматум да се свали звездата от партийния дом до определен час в противен случай „ще щурмуваме”. Протестиращите на площада наистина щурмуват и подпалват сградата. Тренчев е оправдан. И до сега е шеф на профсъюз „Подкрепа”, който обаче с годините губи влияние, поради фалита и приватизирането на големите държавни предприятия, в които е имало най-много членска маса. Днес е 59-годишен.

Радой Ралин. Посрещнат е с овации на митинга, прочут в цяла България сатирик, критик на режима, негови непубликувани епиграми се разказват като вицове

Радой Ралин. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

по време на комунизма. Наричат го българският Езоп. През 1968 г.- неговата книга „Люти чушки” е спряна от продажби и останалият тираж – унищожен. Остава без работа и е забранен за публикуване. По-късно работи като редактор в различни литературни издания и в киностудията в Бояна. Автор на поезия, проза, сатира, киносценарии за игрални и др. филми. Никога не влиза в политиката, остава си писател и обществен критик. Един от 12-те поканени дисиденти и видни личности на закуска с френския президент Митеран през януари 1989 г. Новите демократични движения не го приемат въодушевено, защото не проявява достатъчен антикомунизъм. Ралин като млад е бил ремсист, а после войник на фронта. Умира 2004 г. на 81 години. По този повод вестник „Таймс” безпрецедентно за българин му отделя цяла страница.

Румен Воденичаров. Радикален противник на режима към онзи момент. Единственият оратор, който говори с обръщението

Румен Воденичаров. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

„господин” на митинга и предизвиква недоволни възгласи – тогава изглежда странно. Когато казва, че трябва да се върнат имената на турците, е освиркан. Химик по професия, работи в институт на БАН и в изследователски фармацевтичен институт. Става председател на Независимо дружество за правата на човека (НДЗПЧ) през 1989 г. и на сдружение „Хелзинкски наблюдател”. НДЗПЧ е дружество с много вътрешни противоречия, първият председател Илия Минев не одобрява Воденичаров за шеф. Планински инструктор, участвал в 10 експедиции в Хималаите и др. От основателите на СДС, става депутат във Великото народно събрание, подписва конституцията и постепенно отпада от СДС, става техен политически противник и националист. През 1997 г. е уволнен от института си при правителството на Иван Костов. През 1992 г. се кандидатира за вицепрезидент, с Велков Вълканов, срещу Желю Желев. Кандидат е и за депутат в коалиция с „Атака” през 2005 г., но не влиза в парламента. Днес е на 76 години.

Петко Симеонов. Един от най-активните в зараждащата се опозиция. Доктор по социология, работи в Института по социология на БАН. Член и основател

Петко Симеонов. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството през ноември 1988 г. Преди 1989 г. предизвиква вълнения с едно дълго интервю в списание за социология със Стоян Михайлов, който е секретар на ЦК на БКП, но виден учен, борещ се с догматизма на комунистическата система. След интервюто във в. „Работническо дело” е организирана кампания срещу Михайлов, в резултат на което е свален от партийни постове. Петко Симеонов е от учредителите на българската секция на „Хелзинки уоч” в България още преди 10 ноември. През 1989 г. говори пред радио „Свободна Европа” срещу режима. Един от преговарящите на Кръглата маса. В продължение на година е зам.-председател на СДС. Депутат във Великото народно събрание. Основател е на СДС (либерали), които отпадат на следващите избори. Оттегля се от политиката, занимава се с наука, автор е на няколко книги, включително два романа, новели.

Дамян Илиев. Строител, ръководи строителна бригада, строила множество мостове, включително Аспаруховия във Варна, ТЕЦ-ове и др.

Дамян Илиев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

големи обекти в България, герой на социалистически труд, изключван от БКП. Преди 1989 г. за него е заснет документален филм „Дамян”. Става член на „Екогласност” и активен критик на БКП, след 10 ноември си къса партийния билет на друг митинг по-късно. Не успява да направи политическа кариера. Днес е 80-годишен.

(Със съкращения този текст е публикуван в сп. „Biograph“ 4/2011 г.)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.