Германски президент в Румъния, празник в Берлин

Клаус Йоханис при обявяването на победните резултати. Снимка: от тв екрана

Германците полудяха от радост и са прави! Ами те се сдобиха с германски президент в…Румъния, единствената вече, след разпадането на Югославия, средна по размери страна на Балканите с 22 милиона население!

Германската десница в Берлин започна да бълнува от ентусиазъм, нещо, което пролича и от германските вестници. Челно заглавие на първа страница на изданието на германския елит „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ бе посветено на победата на етническия германец Клаус Йоханис на президентските избори. В същия вестник се появи и анализ на първа страница под формата на разширена статия под заглавие „Йоханис президент“. Основателно самохвалство за неочаквания избор на румънския народ.

„Германия се радва на добра слава сред румънците“, се казваше в статията на вестника. „За разлика от Гърция или Италия, канцлерът Меркел е популярна сред румънците. Те не демонизират Германия, а по-скоро биха искали да й подражават“.

В друг пасаж от статията бе посочено с германска откровеност: „това, което би могло да бъде невъзможно в Полша, Чехия или Словения, се случи като разбираемо в Румъния (…) приказките на премиера социалдемократ Виктор Понта по време на предизборната борба за германския призрак очевидно бяха посрещнати с насмешка“. След като косвено възхвали раболепието на румънците, десният германски вестник не пропусна да представи превратно и самата реалността, като изведе с големи букви тезата, че: „Румънците са показали колко много е означавала за тях свободата!“

„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ обаче не пропусна да напише и каква ще бъде наградата на румънците заради избора на германския им президент.

„Румъния сега се завръща още повече от периферията към средата на Европа“, подчерта вестникът. Но тъй като изданието напълно разбира, че народи като румънците са с манталитета „парите напред, а после работата“, в подзаглавие на челно място по темата на същия вестник се изтъква: „Гаук обеща помощ от Германия“, визирайки германския президент, който естествено побърза още от сутринта на другия ден след изборите да поздрави своя…сънародник – президента на Румъния, и да обещае германска помощ.

В същото време победата на „германския“ президент в Румъния бе представена доста дискретно от големите европейски вестници, които реагираха по темата в зависимост от нагласите „за“ или „против“ германското господство в Европа.

Кой е „за“ и „против“ Германия пролича и по начина, по който европейски вестници отразиха събитието в Румъния. Характерни в това отношение бяха реакциите на прогерманския италиански в. „Република“ и на десния, но антигермански „Кориере де ла Сера“.

На две страници в. „Република“ отрази събитието с възхвали. Тържествено бе и заглавието на тези две страници: „Гледаме на Запад, казва младежта на Букурещ, избрала Йоханис, германския президент“, написа „Република“. Противно на нея десният „Кориере де ле Сера“ изобщо не сподели този ентусиазъм. Изданието посвети на темата една незначителна статия, която лесно може да бъде подмината от обикновения читател.

В изградената от Германия политическа и икономическа мрежа на Изток може би е трябвало да бъде добавено и това. Логично е да си представим, че занапред Клаус Йоханис ще бъде спряган като „приятеля на Меркел“. Преди гласуването в Румъния канцлерката наистина изпрати писмо, в което възхваляваше неговата кандидатура…, писа „Кориере де ла Сера“.

Лондонският „Файненшъл таймс“, вестник, свързан с германците, намекна за разочарованието и на англичаните от този развой на нещата в Румъния. „Малцина биха предвидили, че Клаус Йоханис, един провинциален кмет и бивш учител, би бил способен да предизвика едни от най-големите политически обрати в посткомунистическата епоха на Румъния“, написа британският вестник.

Румънският премиер Виктор Понта „изглежда неподготвен да се противопостави на евентуален гняв срещу рестриктивните програми на МВФ“, изтъкна изданието. Но кой сега би могъл да спре германците след триумфа им в Румъния…

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.