ОПЕК изправя до стената американския шистов петрол

Франс прес

Решението на страните производителки на петрол, членуващи в ОПЕК, да запазят тавана си на производство изправя американските производители на шистови въглеводороди до стената, принуждавайки ги да поемат риска да работят на загуба.

Още през миналия век, когато американският милиардер Рокфелер и неговата компания Standard Oil са господствали на пазара, тази тактика да се работи за понижаване на цените, за да се елиминират конкурентите, се е прилагала и се е наричала „good sweating“ („силно изпотяване“).

„ОПЕК ще продължи да наводнява планетата с петрола си с надеждата да погуби производството на американския шистов петрол“, чийто бум заплашва с пълна сила пазарните дялове на страните членки от картела, коментира анализаторът Фил Флин от Futures Group. „Това е обявяване на война, всички барели са на масата и ОПЕК е заложил на карта самото си съществуване“, допълва той.

Тази схема изглежда действа: барелът американския лек суров петрол (light sweet crude – WTI) с доставка през януари поевтиня със 7,54 долара на Нюйоркската търговска борса в петък, за да достигне 66,15 долара – най-ниското ценово равнище от септември 2009 година. В Лондон барелът сорт Брент (Brent) в петък също мина под символичния праг от 70 долара за първи път от четири години и половина. Цената му спадна до 69,78 долара на Международната петролна борса в Лондон преди леко да се възстанови при закриването до 70,15 долара за барел.

Целият петролен сектор, големите американски играчи като компаниите за обслужване Halliburton и Schlumberger претърпяха истински разгром на пазарите в петък.
Само че, наблюдавайки това „клане“, отговорните фактори за американската промишлена индустрия свиват рамене. „Вероятно това е изпитание, но със сигурност не е краят“, твърди Фред Лорънс от Асоциацията на американските независими производители на петрол (IPAA). „Американските производители на петрол имат много по-силен праг на устойчивост, отколкото си мислят в ОПЕК“, допълва той.

Нова даденост?

Решението, взето в четвъртък от ОПЕК в края на срещата във Виена, стана факт в момент, когато производството на шистов петрол и шистов газ в САЩ бурно нараства през последните години, налагайки една нова даденост на световния пазар.

От 2006 година увеличението е с 40% и американското производство сега превишава 9 милиона барела дневно. В момента САЩ са в пряка конкуренция със Саудитска Арабия и Русия за първото място сред производителите на въглеводороди.

Изправени пред спад на световните цени с близо 40% от юни, страните производителки от ОПЕК биха могли да решат да понижат тавана на производството, да са ги тласнат нагоре. Те обаче, тъкмо обратното, предпочетоха да го запазят и при този си избор бяха повлияни най-вече от Саудитска Арабия, която, по думите на нейния министър на петрола Али ал Нуейми, цели „евентуално стабилизиране на пазара“.
Това решение категорично постави под въпрос баланса на световния петролен пазар, подчертава банка Barclays в свой анализ. То ще позволи да продължи повишението на световните запаси в резултат на нарастване от 1,49 милиона барела дневно на добива на производители извън ОПЕК.

„ОПЕК дава ясен сигнал, че няма да носи сама бремето на коригирането на пазара и това решение поставя отговорността на плещите на другите производители, включително и на американците“, твърдят експертите на Barclays, допълвайки: „Америка, сега ти си на ход!“.

Фред Лорънс също е на мнение, че американските производители ще трябва да намалят добива си при новата конюнктура на пазара и че новите проекти биха могли да се свият до 200 300 вместо планираните близо 1500. „Много компании ще внесат корекции в разходите си за експлоатация през идните седмици“, прогнозира Лорънс.Най-скъпо струващите планове за добив (на шистов петрол – бел. ред.) ще бъдат блокирани в райони като находището Бакен (Bakken) в Северна Дакота (северната част на САЩ) или Тускалоса тренд (Tuscaloosa Trend) в Луизиана (в южната част на страната).

В други случаи обаче, какъвто е находището в басейна Пермиан (Permian), в Тексас (южната част) и Ню Мексико (югозападната част) и по което вече усилено се работи, независимите производители имат по-силни финансови възможности, отколкото се приема като цяло. Мнозина от тях трупат ресурси от производството на природен газ, който не е засегнат от решението на ОПЕК. Производствените разходи освен това спадат заради напредъка на технологиите, подчертава Лорънс. „Това е предизвикателство, което ще направи нашите производители още по-силни“, твърди той.

Още по темата: Сривът на цените на петрола може да доведе но геополитически трусове в Близкия изток и по света

Продължаващият спад на цените на петрола и горивата ще има сериозни геополитически последици. Според анализ на една от водещите световни медии в областта на икономиката – агенция „Блумбърг“, спадът на петрола е най-тежкият от краха на финансовата система през 2008 г. и заплашва да има същия глобален ефект, изразен в срив на цените, както преди три десетилетия, който доведе до дълговата криза в Мексико и до рухването на Съветския съюз.

Русия, която е най-големият световен производител на горива, вече не може да разчита на същите приходи от тях, за да спаси своята икономика, страдаща от европейските и американските санкции, отбелязва „Блумбърг“. Иран, също тежко засегнат от санкции, ще трябва да намали държавните субсидии, които частично защитаваха растящото му население от скъпотията. Нигерия, която се бори с разрастващо се ислямистко бунтовническо движение, и Венецуела – съсипана от политически и икономически провали, също са сред най-потърпевшите от решението на ОПЕК миналата седмица да се остави на пазарните сили да определят петролните цени, които според някои експерти за първи път от десетилетия са в състояние на „свободно падане“.

Светът, вече разтърсен от украинската криза и от офанзивата на джихадистите от „Ислямска държава“ в Близкия изток, очаква още сътресения със сгромолясването на цените на суровия петрол. В същото време глобалните енергийни пазари са шокирани от безпрецедентния петролен бум в Северна Америка в резултат на шистовата революция по метода на хидравличния крекинг.

Малцина очакваха такъв темп на връщането на Америка на арената на петролните производители. С разкриването на нови източници на енергийни суровини някои петролни износители в чужбина закъсняха да инвестират в диверсифицирането на своите икономики. Разглезени от задържането за дълги години на петролните цени на 100 долара за барел, правителствата предпочетоха да използват тези приходи, за да субсидират всичко – от смешно евтин бензин до евтини жилища, за да не си навличат недоволството на растящата армия от безработни.

Но тези подаяния се оказват сега твърде рискови. „Ако правителствата се окажат в състояние да не могат да плащат за предотвратяването на социалните вълнения, то същите тези хора ще се върнат на улиците и можем да станем свидетели на политически разпад и трусове“, казва лондонският експерт Пол Стивънс, цитиран от „Блумбърг“. Мнозинството от страните членки на ОПЕК се нуждаят от петролни цени над 100 долара за барел, за да балансират бюджетите си. И ако сега започнат да съкращават разходите, това не може да не повлече проблеми, отбелязва той.

Петролът вече е спаднал с 37 процента тази година и може да се стигне дотам цените да се окажат под себестойността си на сега съществуващите петролни кладенци. Според Стивънс някои шистови производители в САЩ могат да предложат дори цени под 40 долара. Драмата предстои да се разиграе през идните седмици, прогнозира „Блумбърг“. Авторите смятат, че ситуацията много напомня онази от 80-те години, когато упорството на Саудитска Арабия да защитава своя пазарен дял в ОПЕК срина цените до 12 долара за барел.

Особено уязвима е Русия, отбелязва друг експерт – Алан фон Мерен от Дания. Подобен срив на петролните цени през 1997-98 г. доведе до руския финансов дефолт през август 1998, припомня той.

А авторска статия в лондонския Дейли телеграф“ предупреждава Саудитска Арабия, че поема огромен политически риск, като позволява сриването на цената на петрола. Ако целта на саудитците и някои от другите главни играчи в ОПЕК е да разклатят някои от по-уязвимите шистови производители на петрол в САЩ, това може да доведе до геостратегически трусове в целия Близък изток и да се превърне в бумеранг срещу петролните шейхства около Персийския залив още преди да нанесе удар по американските конкуренти, отбелязва „Дейли телеграф“.

Лидерът на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади вече отвори „втори фронт“ в Северна Африка, вземайки на мушка Алжир и и Либия – две страни, които живеят от износ на енергийни суровини, както и Египет и дори държавите от Сахара, та чак до Нигерия. „Американските шистови производители на петрол могат да се окажат по-силни от ОПЕК“, предупреждава Алистър Нютън – експерт по политически риск в мозъчния тръст „Номура“. Несъмнено е, че САЩ тотално промениха глобалния енергиен пейзаж и вече са екзистенциална заплаха за ОПЕК, отбелязва „Дейли телеграф“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.